CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Пещерата Алтамира: преди 220 години едно испанско момиченце „открива“ обект на ЮНЕСКО

01/11/21 / ИСТОРИЯ
Праисторическите „примитивни“ хора създават изкуство преди 36 000 години





culturespace.bg

Животът в праисторическите времена – дни, изпълнени с тежка борба за оцеляване – осигуряване на храна и топлина в нечовешки условия, закрила от природни бедствия, търсене на убежище за съществуванието на мъжете, жените, децата. Съвременните рисунки показват праисторическите хора като маймуноподобни, обрасли с козина… на лов или край огнището. Наистина през периода на палеолита (преди около 2,5 милиона години до 10 000 г. пр.Хр.) те живеят в пещери или в прости колиби и са ловци и събирачи. Използват основни каменни и костни инструменти, както и груби каменни брадви за лов на птици и диви животни. Приготвят плячката си – космати мамути, елени и бизони, на запален от тях огън. Събират плодове, ядки, различни едливи растения. Опитът им е опасен, често струва живота им, но те не са имали избор. И колкото и груби да ни ги представят на вид, независимо от примитивния им делник, древните хора през палеолита са първите, които оставят след себе си истинско изкуство. В действителност дори преди 30 000 години популации от хора правят това, което по това време, а и сега, се оценява като сложно произведение на изобразителното изкуство, което изисква наличието на абстрактна мисъл. И за това има доказателства.
Разположена близо до Сантилана дел Мар в Кантабрия, Испания, пещерата Алтамира е съкровищница не само на информация за живота през палеолита, за което говорят множеството артефакти – от елементарни каменни инструменти до костни резби. Но преди всичко този обект от световното наследство на ЮНЕСКО е известен със своята огромна колекция от пещерни рисунки.


Пещерата е открита за първи път през 1868 г. от местен ловец на име Модест Кубилас. Той разказва на собственика на имението, в което се намира пещерата, благородника Марселино Санс де Саутола, за това, което е открил, но дон Марселино стига до пещерата чак през 1876 г. Когато влиза в нея, той не е впечатлен. Но след пътуване до Универсалната изложба в Париж през 1878 г., където вижда парчета кости от праисторията, подобни на тези, които е видял в пещерата, той осъзнава, че е попаднал на нещо специално.
Това го кара да си партнира с Хуан Виланова-и-Пиера, археолог от университета в Мадрид, и те започват разкопки през 1879 г. Отначало излизат животински кости и малки каменни сечива. Но един ден осемгодишната дъщеря на Марселино де Саутола Мария, която го придружава до пещерата, забелязва рисунки на бизони в една от нишите.
Констатациите от разкопките са публикувани през 1880 г., но са отхвърлени от повечето учени, които вземат рисунките за съвременни фалшификати. Едва в началото на ХХ век, когато в района са открити други подобни изрисувани пещери, те са признати за истински произведения на изкуството, които познаваме днес.


Пещерата е била обитавана хилядолетия през епохата на палеолита, но учените все още работят, за да стеснят точно кога са създадени картините. Въз основа на датирането на различни предмети, намерени в пещерата, археолозите са сигурни, че е имало две основни култури, които са използвали местоположението – Солютрейската (преди около 22 000 до 17 000 години) и Мадлинската (на възраст между 17 000 до 10 000 години). Тези популации символизират върха на развитието на културата през горния палеолитен период и са били известни с изработването на свои работни оръдия, но… и със своята артистичност. По времето на тези култури са създадени повечето картини в Алтамира. Но ако използваме терминологията на Ричард Ръдгли (изследовател, британски автор и социален антрополог) и двете култури спадат към „изгубените цивилизации на каменната ера“.
През 2008 г. експертите използват датирането с уран-торий и откриват, че самите картини вероятно са създавани в продължение на 20 000 години. По-късно проучване от 2012 г. потвърждава, че е имало поне 10 000 години период при създаването на различните картини в пещерите. Пещерата Алтамира е дълга 971 фута (296 м) и дори от времето, когато хората са обитавали само входната камера, има картини, открити по цялата дължина на пещерата. Художниците не са имали проблем да разглеждат предишните картини и така пещерата се е превърнала в един своеобразен палимпсест (старинен ръкопис, написан върху по-стар, заличен текст) на изобразителното изкуство.
Нарисуваното на тавана на пещерата Алтамира е поразително, като се има предвид, че камерата, в която се намират повечето от картините, има променлива височина от 3,8 фута до 8,7 фута (116 – 254 см). Това означава, че повечето художници е трябвало да работят приклекнали. Работата в тази камера е комбинация от гравиране и рисуване. Повечето фигури първо са били гравирани в камъка с инструменти, а след това оцветени в черни, червени и виолетови нюанси. Като най-реалистични и сложни картини, те са създадени от хората при по-късните Мадлински култури.
При толкова дълъг период на производство не бива да ни изненадва, че пещерните рисунки са доста разнообразни. Най-известните изображения в пещерата са може би 25-те цветни картини на бизони, елени и коне, гравирани и след това оцветени на покрива на пещерата. Въз основа на археологическите проучвания експертите предполагат, че картините и гравюрите на пещерата са направени от хората, обитавали пещерата през различни периоди. Повечето картини и гравюри на Алтамира, които показват животни и ръце (отпечатани инверсно), се намират в полихромната камера. Най-старите картини са разположени отдясно и включват коне, изображения на ръце и поредица от точки; те са рисувани предимно с въглен. Има и „маски“, създадени чрез съчетаване на очи и уста по стените, които са датирани от долноМадлинския период. По-голямата част от картините от този период представляват елени.
Вдясно от покрива се намират и 25-те цветни рисунки (предимно в червено и черно): големи изображения на коне и бизони, както и кошута с размери повече от два метра. Използваната техника на рисуване е гравиране на стената с кремък и след това чертане на черна линия с помощта на въглен. След това рисунъкът се оцветява с червено или жълто. Детайлите, като косата, са правени с тънък, оформен като молив въглен, докато елементи като очи или рога са гравирани. И един интересен детайл: праисторическите художници са използвали неравностите, изпъкналостите и пукнатините на стените, за да придадат обем и триизмерност на картините.
Алтамира е жизненоважна, за да научим повече не само за живота на хората в палеолитния период, но и показва важната част, която заема изкуството в трудния им делник, което само говори, че не са били толкова примитивни. Рисунките в пещерата Алтамира заемат особено място в историята на изкуството от късната Мадлинска култура. Нарисуваните бизони и елени показват реализъм и изтънченост, които са несравними за времето си. Всъщност най-добрият пример за изкуство от Мадлинските култури се намира в Алтамира.
Въпреки че отделните картини не е задължително да са свързани, или да имат композиционна връзка помежду си, вижда се сложност в начина, по който са показани обемът, изразите и перспективата, които ги превръщат във върхова точка на праисторическото изкуство.

Рисунка, възпроизведена в пещерата реплика на Алтамира

П.П. В днешно време пещерата Алтамира е затворена за обществеността заради проблемите с опазването на ценните стенни рисунки. Пещерата е затворена за посетители, защото въздухът, който влиза отвън, причинява промени във влажността и температурата, пагубни за състоянието на рисунките. През XX век вътре в пещерата са построени стени и пътеки и е посещавана от стотици хиляди посетители. Всичко това е повлияло неблагоприятно върху картините. Между 1997 и 2001 г. са взети мерки за контрол. През 2002 г. Испанският национален изследователски съвет (CSIC) стартира изчерпателен консервационен план, а от 2011 г. международна комисия от експерти проучва възможността за предоставяне на достъп на ограничен брой посетители, без да се засяга сигурността на картините. Въпреки че посетители не може да влязат в оригиналната пещера, експертите направиха много точна реплика на пещерата, която може да бъде посетена, както и музей, който съдържа постоянна колекция от предмети и рисунки от Алтамира и други пещери наоколо.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.