Петнадесетте минути слава на Анди Уорхол, които продължиха във вечността...

07/10/19 / ИЗКУСТВО
Портретите на Анди Уорхол, които промениха света на изкуството завинаги





widewalls.ch; Мона Пол

Анди Уорхол и портретите

Сътрудничеството с хора от различен произход е основната част от работата на Уорхол. Някои от тези интересни личности той среща в студиото си в Ню Йорк – The Factory, а с някои от тях работи и извън този творчески център.
Една обща нишка остава постоянна през цялата му кариера: Уорхол обича да прави портрети, особено на известни личности и фигури, вече обезсмъртени, които издига на друго равнище–равнището на поп икони.Петнадесетминутната слава не е просто поговорка или кредо, а е девиз на живота му. Донякъде е иронично, че 15-те минути на Уорхол се простират във вечността, сега, когато го оценяваме все повече и повече като гений, маскиран под изкуствено създадената повърхностност.
Селекцията от лица, представени от Анди Уорхол, ще ви отведе на разходка от телевизията и Холивуд до легендата. Ако Анди беше жив, щеше да и се наслади!

Ленин – символът на революционната промяна

Ленин на Уорхол заема водеща роля в широкатагама портрети на художника – той е главният герой на поп-арт декларацията за края на изобразителното изкуство. Ленин е просто, плакатно представян.
Уорхол го представя като излизащ от черна празнота или изчезващ в нея. Той, като бивш лидер на Съветския съюз, е символ на възможност за революционна промяна на обществото, но всъщност е без съдържание.
Картината е привлекателна, комуникативна и в същото време изпразнена от всяко политическо съдържание.

Мона Лиза – най-пародираното произведение на изкуството

„Не ми харесва това, той просто е направил черти с четка върху изображението. Едно дете може да направи това,докато си играе“. Това е един от коментарите за образа на Мона Лиза на официалния уебсайт на Анди Уорхол. Разбира се, всяко дете може да направи това. Анди Уорхол беше много подобен на дете. „Децата обичат желиран боб и затова картините на Анди са като желиран боб“ – е отговорът на този коментар. Въпреки че този диалог вероятно не е между известни рецензенти на изкуството, той има предимството да дава намек за това как можем да тълкуваме (поп) изкуството на Анди Уорхол.
Поп-артът принадлежи към движенията в историята на изкуството, които премахват разграничението между „високите“ и „ниските“ художествени форми и го правят по-скоро несъществено. Оригиналната картина на Мона Лиза често се цитира като една от най-известните творби в историята на изкуството, а в популярното съзнание тя има статут на „най-известната картина в света“.
Въпреки това, още от времето на Дюшан (Marcel Duchamp; 1887 –1968 г., е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство;смятан е за една от най-влиятелните фигури в изкуството на ХХ век заради оригиналността на идеите му, свързани със сюрреализма и дадаизма – бел.пр.) картината се е превърнала вероятно в най-пародираното произведение на изкуството, а Уорхол не е пропуснал възможността да даде своя принос към тази диалектика, като приложи към концепцията на Мона Лиза едни и същи маркери за славата, както в случая с неговите съвременни суперзвезди.

Мик Джагър – противоположни и забранени емоции

Мик Джагър, фронтменът на „Rolling Stones“, е още един пример за поп-културна икона, с която Уорхол е артистично свързан. Джагър е символ на контракултурата, а Уорхол е дълбоко свързан с ъндърграунд сцената и всичко, което е мейнстрийм на 60-те и 70-те години. Тази картина е направена въз основа на снимки, които Уорхол е взел от Джагър.
Структурата на квадриптиха на картината имитирафотографско представяне на Джагър и внася в нея движение и действие чрез представянето на самата фотосесия. Джагър е чувствен, еротичен, но по някакъв начин детски и невинен. Неговата андрогенна фигура олицетворява противоположни и забранени емоции за сексуалност.
Има и елементи от колажи, които функционират като вид воал към вълнуващата похот, желание и освободени форми на отношение към света.

Синята Мерилин Монро – Memento Mori

Заедно с консервите на Кембъл (известна картина Уорхол), колажите на Уорхол с Мерилин Монро, най-голямата знаменитост на своето филмово време, са най-популярните му творби. Идеята за тях идва отблестящатаи светлата страна на живота й, особено ако вземем предвид факта, че най-атрактивните портрети на актрисата са направени след нейната преждевременна смърт през 1962 г.
Затова портретите стоят не само като символ на американската културна история на времето, нои като напомняне за неговата прословута, неясна и най-вече груба страна. Сериите от тези портрети на Мерилин може да се разглеждат като memento mori…
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.