CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Пиктите – загадъчният древен етнос

09/05/22 / ИСТОРИЯ
10 малко известни факта за „вапцаните“ врагове на викингите





„Човекът от Райни“

culturespace.bg


Пиктите са най-мистериозният народ на средновековна Европа. Малко се знае за „варварите“, които контролират земите на север от Стената на Адриан между римското нашествие и набезите на викингите.
Тези древни обитатели на Северна Шотландия са били толкова загадъчни за хората от онази епоха, колкото са и за съвременните учени.
Те говорят непознат за никого език, правят сложни татуировки по телата си, управляват моретата и практикуват наследяване по женска линия.

1. „БОДИ АРТ“ ВРАГОВЕ НА ВИКИНГИТЕ
Пиктите не са оставили писмени записи след себе си. Почти всичко, което съвременните учени знаят за тях, се основава на записите на техните врагове. През 297 г. римският писател Евений за първи път споменава жителите на север от Стената на Адриан като „боядисани“ или „нашарени“. Ирландците наричат пиктите „круитни“, или „боядисани хора“. Този близък паралел с римското име предполага, че "Pict" е самоназванието на северните шотландци.
По същество пиктите са били конфедерация от племена, които са се обединили, за да се борят с общ враг. Римляните се опитват да ги победят много пъти, но винаги се провалят. По-късно пиктите се обединяват против викингите. До 900 г. те са напълно изчезнали от историческите записи, очевидно поради сливането с културата на южните шотландци. Някои съвременни учени твърдят, че те са се наричали „pekht“ („предци“).

2. МИСТЕРИЯТА НА ПИКТСКИЯ ЕЗИК
В своята „Църковна история на англите“ историкът и теолог Беда отбелязва, че през VIII век във Великобритания е имало пет езика: английски, латински, бритонски, галски и пиктски. В „Животът на Колумб“ Адмонан заявява, че Свети Колумб се нуждае от преводач сред пиктите. Тъй като днес няма писмени сведения, единственото доказателство за този мистериозен език са имена на места, поредица от лични имена и мистериозно пиктско скално изкуство.
Някои смятат, че пиктите са говорели местен език, вероятно език от бронзовата епоха, който е бил по-близък до баския, отколкото до келтския. Други смятат, че пиктите са говорили древен келтски език, който е бил близък до бритонския език, който все още се среща в Уелс днес. Привържениците на тази теория посочват, че имената на пиктите в Североизточна Шотландия са очевидно индоевропейски и свързани с други келтски езици. Трета теория предполага, че те са говорели гоидски език, донесен на тяхна територия от ирландците. Пиктите също възприели писмеността огам, която произхожда от Ирландия.

3. ПРИЕМСТВЕНОСТ ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ
Един от най-трайните митове за пиктите е, че те са практикували наследяване по майчина линия. В „Църковната история на англите“ Беда Почитаемия отбелязва, че когато пиктите пристигат в Британия през морето от Скития, те нямат жени и търсят булки от ирландските шотландци. Скотите им предоставят жени при едно условие: „те трябва да изберат краля от женската кралска линия, а не от мъжката“. Написана през XIV век, пиктската хроника изброява кралете и продължителността на тяхното управление.
Интересното е, че до края на VII век синовете по линия на бащите никога не са ставали пиктски крале. Кралете обаче се идентифицират по имената на техните роднини по мъжки пол. Критиците смятат, че историите на Беда може да са трик, за да се докаже фактът, че ирландците са управлявали земите на пиктите. Някои, като автора на „Келтите и класическия свят“ Дейвид Ранкин, смятат, че приемствеността по майчина линия може да е наследство от праиндоевропейските родословия.

4. ЛИЦЕ НА ПИКТСКА ЖЕРТВА
Преди седмици изследователи от университета в Дънди публикуваха реконструкция на лицето на пикт, брутално убит преди 1400 години. Наречен „Роузмарик“, скелетът лежеше в пещери на Черния остров. Радиовъглеродното датиране показва, че животът му е протекъл между 430 и 630 г. сл.Хр. Скелетът лежеше с кръстосани крака с голям камък, който го смазваше. Според съдебния антрополог Сю Блек „Роузмарик“ е брутално убит с най-малко пет наранявания по главата. Зъбите му са избити, челюстта му е счупена, черепът му е пробит и смачкан. Въпреки бруталността на убийството, има доказателства, че мъжът е бил погребан с много грижи.

5. ЧОВЕКЪТ ОТ РАЙНИ
През 1978 г. шотландски фермер открива масивна каменна плоча, изобразяваща мъж с брадва, близо до шотландското село Райни (често погрешно изписвано „Рини“- бел.прев.). Наричан „Човекът от Райни“, този двуметров издълбан камък все още преследва археолозите. Датиран от около 700 г. сл.Хр., камъкът изобразява брадат мъж с дълъг, заострен нос, с шапка и туника. „Човекът от Райни“ е открит в непосредствена близост до „Тънкия камък“ – друг пиктски издялан камък, който пък изобразява сьомга и непознато животно.
Разкопките в Райни между 2011 г. и 2012 г. разкриха артефакти, включително средиземноморска керамика, френско стъкло и англосаксонски метални изделия. Археолозите откриха и доказателства за напреднала металургия в Райни. Най-честата интерпретация на „Човека от Райни» е, че той изобразява Есус – келтския бог на дърветата и горите. Районът също така съдържа камъни с ирландски огам и келтски орнаменти.


6 РИСУВАНИ ПИКТСКИ КАМЪЧЕТА
Боядисаните камъчета са обект на разгорещени дебати от XIX век насам. Тези малки кварцитни камъни са изрисувани с прости символи. Според местните вярвания те били наричани „камъни-талисмани“, или „студени камъни“. Дори през 1971 г. тези „вълшебни“ камъни са използвани за лечение на болести както при животни, така и при хора. Алтернативна теория предполага, че камъните са амуниции за прашка, с „маркировки“ върху тях, които посочват собственика им.
През 2014 г. каменоделецът Роби Артър и изследователката Джени Мъри искаха да „репликират“ тези камъни. Те открили, че камъните са оцветени с тъмно вещество, произведено от горящ торф. Торфът е бил обичайно гориво за битови и топилни огнища в Шотландия. Изследователите установили, че ако оставите този пигмент върху камъка за една нощ, той впоследствие не се отмива дори с гореща вода. Подобни рисувани камъни са открити в Централна Франция, Пиренеите и Южна Италия. Датират от 10 000 - 12 000 години.

7. ПИКТСКА МОРСКА МОЩ
През 2015 г. археолозите откриха крепост от желязната епоха, построена от пиктите, свидетел за тяхната мощ като военноморска сила на времето. Крепостта, разположена на височина 6 метра на скалата Даникаер, може да бъде достигната само чрез изкачване на отвесна скала. Построена между V и VI век, тя вероятно е била част от низ от крепости, които са контролирали източното крайбрежие на Шотландия. Масивните камъни, използвани за изграждането на крепостта, са донесени от други места.
Върху тях има стилизирани рисунки на риби и пръстени със счупени копия в тях. Д-р Гордън Ноубъл от университета в Абърдийн отбелязва: „Пиктите са били известни като морски нападатели и крепости като тази може да са помогнали за укрепването на тази морска сила“. Ноубъл и неговият екип откриха останките от отбранителна стена, вратички и останките от огнище, което все още съдържаше въглища. Ноубъл подозира, че на мястото е имало и пиктско селище, изградено от дърво и разрушено отдавна.

8. КЕНЕТ МАКОЛПИН
На практика нищо не се знае за най-известния пиктски крал Кенет I МакОлпин (погрешно транскрибиран МакАлпин – бел.прев.). До средата на IX век викингите унищожават пиктското кралство. Маколпин се възползва от тази липса на сила. Роден около 810 г. от галски баща – крал Олпин II, и пиктска принцеса, Маколпин решава да обедини пиктското и галското кралства. Естествено, той има конкуренти. Легендата разказва, че седемте кралски клана на пиктите, водени от Дрест X, се противопоставят на Маколпин.
Една от по-зловещите истории за това как Маколпин е наказал „предателите“ е, че той е примамил пияните си съперници в пълни с тръни ями. Това обаче е малко вероятно. Около 848 г. Маколпин обединява пиктите и галите. Но заплахата от викингите не е изчезнала. Една история гласи, че 140 викингски кораба са атакували галското кралство Дал Риада, което го сравнило със земята. След смъртта на Маколпин през 858 г. пиктите също изчезват.

9. ЗВЯРЪТ НА ПИКТИТЕ


През 2011 г. археолозите откриха изображение на мистериозен „Pict Beast“ „пиктски звяр“), издълбано в стена на ферма на Черния остров. Датиран от V – VII век, камъкът е идеално запазен и почти няма следи от атмосферни влияния. Изследователят Кейт Маккула смята, че камъкът е бил заровен дълго, преди да бъде поставен в стената. Изабел Хендърсън, специалист по ранносредновековна скулптура, първа се натъква на мистериозна резба на мистериозно животно, както и на изображения на полумесец, гребен и огледало. В близката ферма Хендърсън открива втора пиктска резба, изобразяваща рибени люспи или гъши пера. Преди 50 години и двата камъка са били собственост на едно и също семейство.

10. ЖИВ И ДО ДНЕС
Учените отдавна се чудят какво е станало с пиктите, когато изчезват от историята около IX век. През 2013 г. ДНК анализ показа, че пиктите са съвсем живи и здрави. Генетикът Джим Уилсън идентифицира Y-хромозомен маркер за преките потомци на „боядисаните хора“. От анкетираните 1000 шотландски мъже 10 процента имат маркер R1b-S530.
По-малко от 1% от английските мъже имат тази хромозома. Пикти са открити и в Северна Ирландия, където 3% от жителите носят R1b-S530. Въпреки това, само един участник от 200 в южната част на Ирландия е имал тази Y хромозома. Политически, пиктите, изглежда, са изчезнали след битката с викингите при Стратмор през 839 г. и обединението на гали и пикти от Кенет Маколпин. Генетичният анализ разказва различна история. Пиктите са сред нас.
Превод: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.