CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Пламен Братанов: „Скулптурата не е професия, а диагноза“

10/09/20 / ВАРНА
Времето е нашият най-безпристрастен съдник и то определя истинските стойности в изкуството





culturespace.bg

Пламен Братанов е от онези редки представители на съвременната скулптура, които разбират и владеят класическите принципи не сами за себе си, а като натрупана духовна опитност, превърната от личната чувствителност и деликатната душевност на твореца в пластически послания за днешния ден.
Изтънчен и изящен майстор, за който сложната пространственост на формата е част от емоционалното движение на природата, Пламен Братанов постига внушения отвъд определеността на сюжета, отвъд видимата знакова система, за да стигнем до едно странно внушение, което се родее едновременно с древноезическата обредност и с християнската духовност.
Стилистиката на Пламен Братанов има път във времето и духовна възраст, които извисяват формата до език, с който авторът разговаря за живота на природата и душата на историята.
Изкуството на Пламен Братанов живее колкото с класически стойностното, толкова и с уроците на една освободена форма, в която рисунката, пространството, плановете, необичайното, реалното и иреалното, символът и знакът живеят в онова органично единство, което не обяснява, а внушава, не доказва, а разкрива истини, в които времето е пътник – пътникът Вселена.

Светлин Русев
04.09.1996 г.


ПЛАМЕН БРАТАНОВ е роден на 20.11.1955 г. в Търговище. Завършил е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ – специалност „Скулптура“, през 1982 г. Работи в областта на малката пластика, релефа, рисунката и други жанрове на визуалните изкуства.
Реализирал е:
• 10 самостоятелни изложби;
• 34 участия в общи и групови изложби;
• 21 участия в международни прояви;
• 30 авторски реализации.
Носител е на 9 национални и международни награди. Негови творби са собственост на галерии и частни колекционери в Австрия, Англия, Аржентина, Белгия, Германия, Испания, Канада, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Холандия, Швейцария, ЮАР, Националната художествена галерия – София, Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, и др.
Член е на:
• Съюза на Българските художници - секция „Скулптура“;
• Международната асоциация за пластични изкуства AIAP;
• Международната организация за скулптура и тримерно изкуство;
• Националното научно-техническо дружество по ергономия и промишлен дизайн.
Специализирал е в „Cite Internationale des Arts“ – Париж.
Професор по рисуване в Техническия университет – Варна.
Доктор по ергономия и промишлен дизайн.
Живее и работи във Варна.

От 1983 до 2000 г. имаш десет самостоятелни изложби – малка пластика и скулптура. Какво e за теб една самостоятелнa изложбa?
Самостоятелната изложба на един художник е своеобразен отчет пред самия него и пред другите за материализираните идеи, вълнения, емоции, сънища, копнежи… Аз съм доста самокритичен и внимателно подбирам онова, което да подредя в залата. Всеки автор има своите търсения, лутания, успехи и падения и не всичко, което се прави в ателието, е достойно за показ. Може бе затова и моите самостоятелни изяви не са много.
Кога и кой за първи път откри в тебе дарбата ти да рисуваш. Кога избра скулптурата като начин за изразяване?
Да рисувам, обичах още от малък, а скулптурата стана част от живота ми почти случайно. В казармата в ръцете ми попадна глина за моделиране, направих някаква фигура, хареса ми и се запалих. По-късно това хоби зае основно място в моя живот. Често повтарям израза „Скулптурата не е професия, а диагноза“. Аз явно съм неизлечимо болен, щом след тооооооолкова години все още не съм се отказал от този мръсен и труден занаят. За да бъдеш скулптор, трябва да си голям инат, а аз не съм от хората, които се отказват лесно.

През 2012 г. ни „изненада” с графитни рисунки. Какво се случи? Какво искаше да изразиш? Какво избухна в теб?
Рисуването винаги е било любимо мое занимание. Скулптурата дойде доста по-късно. Рисунката със своята непосредственост на изпълнение е освободена от технологичните окови на останалите видове пластични изкуства. Директното пренасяне на емоцията върху белия лист прави контакта между художник и зрител също така директен и непосредствен. Линията и петното могат да бъдат моделирани в безкрайни комбинации, които отчитат отношението на художника към темата и моментното му емоционално състояние.
Рисунките в тази изложба бяха селектирани във връзка с моята втора хабилитация, но те са създавани от 2003 г. насам.
Композициите от този цикъл са абстрактни, изградени от причудливи малки светове, които съставят многоплановата структура на една измислена реалност. Излъчват витални послания, те разглеждат пространството и света не в тяхната конкретност, а в емоционалната им определеност. Обединяващата концепция на творбите от цикъла е: чрез креативна фантазна интерпретация на форми от природата и довеждането им до абстрактна образност да се покаже актът на СЪЗДАВАНЕТО.
Те са изпълнени изцяло с графит, един познат и широко разпространен материал, който при различните технологични обработки придобива неподозирани допълнителни пластични свойства, разширяващи диапазона на текстурната му изразителност.

"Порив"

Какво ти даде и какво ти отне преподаването?

След дипломирането ми във Великотърновския университет придобих ценз на преподавател по изобразителни изкуства и според тогавашните закони бях задължен да работя минимум три години по тази специалност. Признавам, че не приех с възторг тази перспектива, но след близо 30 години преподавателски стаж съм благодарен на съдбата за възможността всекидневно да контактувам с креативни, енергични и заредени с оптимизъм млади хора. Особена радост и задоволство изпитвам, когато виждам успешната професионална и творческа реализация на моите ученици и студенти, защото техните успехи са и мои.

Ще се върнеш ли един ден към скулптурата? Чакаш ли този ден? Искаш ли го?
Към скулптурата не мога да се върна, защото тя е в мен и ние никога не сме се разделяли.
Напоследък се наложи да съчетавам творчеството с административна работа и затова новите ми скулптури са по-малко, но са по-големи. Реализирах няколко паметника във Варна на значими обществени личности: на създателя на Морската градина Антон Новак, на братята Карел и Хермин Шкорпил, на скулптора Кирил Шиваров, на художника Георги Велчев, на кмета Иван Церов, на акушерката Баба Рада, на футболната легенда на „Черно Море“ Иван Моканов. Монументалната скулптура не е основното ми амплоа, но аз обичам промените и предизвикателствата.
Освен от рисунката, аз съм изключително изкушен от ниския релеф, който според мен е свързващото звено между скулптурата, живописта и рисунката. В момента работя и се надявам скоро да се случи една отдавна замислена специализирана изложба от релефи.

"Конфликт"

Каква е твоята представа за успеха на един творец?

Не мисля, че съм постигнал кой знае какво в моята област и казвайки го, не скромнича: това е моята реална самооценка. И може би тя отговаря на въпроса за мотивацията. Когато човек не е напълно удовлетворен от резултата от своя труд, той се стреми следващия път да бъде на по-високо равнище. Освен това изкуството е територия на търсещите и ако артиста реши, че е постигнал върха, то той се обрича на творческа смърт.
Всеки човек е малко или много суетен и това се отнася като че ли най-вече за т.нар. „хора на изкуството“. Приятно е да получаваш комплименти и аз съм чувал много одобрителни думи по адрес на моите работи, но най-удовлетворен се чувствам, когато резултатът от усилията ми съвпада или надхвърля предварителните ми представи и очаквания. За съжаление, това не се случва винаги.
А може пък да е за добро.
Времето е нашият най-безпристрастен съдник и то определя истинските стойности в изкуството.

Въпросите зададе: Мария ГЕНЧЕВА

 Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.