CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

По следите на изчезналата Минойска цивилизация…

07/22/21 / ИСТОРИЯ
отвъд легендите и митовете





culturespace.bg

Пролетта на 1901 г. „Знам едно място, където има много стари неща“, казва селянин на име Георгос Перакис на учителя на малкото село Василики, на остров Крит. По същото време американските археоложки Хариет Бойд и Бланш Уилър търсят място за разкопки. Учителят изпратил Перакис и брат му Николас да ги заведат в Гурния, на четири мили северозападно от селото. В продължение на няколко часа на 19 май Бойд събира керамика и открива горната част на няколко древни стени. Това е достатъчно, за да я убеди, че си струва да изпрати екип от работници на обекта на следващата сутрин. Когато пристига в Гурния на 20-и следобед, Бойд е изумена да види мъжете, грабнали бронзово копие и сърп, както и множество фрагменти от каменни и глинени съдове. Разчиства се и прагът на къща и път в комплект с глинен улей. На следващия ден Бойд се връща с 51 работници и в рамките на три дена са разкрити къщи и пътища, както и още вази и бронзови инструменти. Тя е вече сигурна, че е намерила това, което търси: селище от бронзовата епоха от „най-добрия период на Критската цивилизация“.


През трите сезона, които приключват през 1904 г., Бойд и нейният екип, средно от поне сто работници, заедно с местни момичета, чиято работа е да измият находките, изкопават останките на древен град, който е лежал погребан и неизвестен близо 3500 години.
Една година преди Бойд британският археолог сър Артър Евънс започва разкопки на остров Крит и открива останките на отдавна изгубена цивилизация, чиито артефакти я отличават от по-късните гърци от бронзовата епоха. Докато разкопава в Кносос от 1900 до 1905 г., Евънс открива обширни руини, които потвърждават древните разкази, както литературни, така и митологични, за сложна Критска култура и възможно място на легендарния лабиринт и дворец на цар Минос. Тъкмо Еванс измисля термина ‘Минойска’ за цивилизацията по името на този легендарен цар от бронзовата епоха. Като разглежда тази култура в нейното развитие и упадък, Еванс разделя бронзовата епоха на острова на три отделни фази, до голяма степен базирани на различните стилове на керамика: Ранна бронзова епоха, или Ранен Минойски произход (ЕМ): 3000 – 2100 пр.Хр.; Средна бронзова епоха, или Среден Минойски произход (MM): 2100 – 1600 пр.Хр., и Късна бронзова епоха, или Късно Минойски произход (LM): 1600 – 1100 пр.Хр.
Алтернатива на тази поредица от подразделения, е създадената от гръцкия археолог Николаос Платон периодизация, която се базира на събитията, случили се във и около големите Минойски „дворци“. Тази схема има четири периода.
Оттогава и двете схеми са оспорени от по-съвременната археология и новите подходи към историята и антропологията като цяло, които предпочитат по-многолинейно развитие на културата на Крит, с по-сложен сценарий, който включва конфликти и неравенства между населените места и отчита техните културни различия, както и техните очевидни прилики.

Минойски селища, гробници и гробища са намерени по целия Крит, но четирите основни дворцови обекта, с големи сложни дворцови структури, са действали като местна администрация, търговски, религиозни и евентуално политически центрове. Връзката между дворците и властовата структура в тях като цяло не е ясна поради липсата на археологически и литературни доказателства. Ясно е обаче, че дворците са упражнявали някакъв локален контрол, по-специално при събирането и съхраняването на запаси от вино, масло, зърно, благородни метали и керамика. Малки градове, села и ферми са били разпръснати из територията, контролирана от един-единствен дворец. Има пътища, които свързват тези изолирани селища помежду им и с главния център. Между историците има общо съгласие, че дворците са били независими един от друг до 1700 г. пр.Хр., а след това те са под властта на Кносос, както се вижда от сходствата в архитектурата и използването на Линеарно писмо А в различните дворци.
Първите дворци са построени около 2000 г. пр.Хр. и след разрушителни земетресения и пожари са възстановени отново около 1700 г. пр.Хр. Оцеляват до окончателното им унищожение между 1500 г. и 1450 г. пр.Хр. от земетресение, пожар или евентуално нашествие (или комбинация от трите). Дворците са били добре уредени – монументални структури с големи дворове, колонади, тавани, поддържани от заострени дървени колони, стълбища, религиозни крипти, светлинни кладенци, обширни дренажни системи, големи складове и дори „ театрални“ зони за публични зрелища или религиозни шествия.

Достигайки височина до четири етажа и разпростиращи се на няколко хиляди квадратни метра, дворците са били сложни структури, където на почит е бил спортът таврокатапсия (прескачане на бик). Почитането на биковете е пресъздадено в художествените мотиви на стенописи и керамика, където се виждат роговете на свещените бикове и изображенията на двойни брадви (или labrys), а тяхното съчетание откриваме в легендата за Тезей и обитаващия лабиринта Минотавър, популярни в по-късната класическа гръцка митология.
Доскоро се смяташе, че дворците са подкрепяли централизирана политическа единица със силата да събира и преразпределя данъци под формата на храна. Сега учените са много по-малко сигурни от Еванс, че всъщност те са функционирали по този начин. Вместо да бъдат фокус на какъвто и да е вид управление с абсолютен контрол, при тълкуване, основано на модела на мощните градски храмове на древния Близък Изток, изглежда по-вероятно те да са автономни образувания, използвани за общи ритуали и церемонии. Възможно е също така дворците да са съхранявали големи количества храна за тези събития, както и може би – за елитните къщи в района, както и за дажбите на художниците и работниците, необходими за изграждането, декорирането и поддържането на всеки дворец. Всяко или всички от тези употреби вероятно би довело до необходимостта да се водят точни записи, което, от своя страна, е довело до развитието на писмеността – първата в древния Егейски свят, известна като Линейна А, както и използването на критски йероглифи, които вероятно се основават на египетската писмена система. Археолозите, като се започне от Еванс, са открили много артефакти, носещи тези скриптове, но за съжаление и двата остават до голяма степен неразшифровани, което скрива огромна по обем информация.
Високата степен на развитие на културата се вижда в разнообразието и качеството на изкуствата, практикувани от минойците. Грънчарските находки разкриват широк спектър от съдове: от тесни чаши до големи буркани за съхранение ( pithoi). Керамиката първоначално се е изработвала ръчно, но по-късно все по-често се е ползвало грънчарското колело. Декорацията започва с обикновен геометричен дизайн в съдовете на Камарес (изящна дворцова керамика) и стига до живи натуралистични изображения на цветя, растения и сцени от морския живот. Обичайната керамика включва амфори с три дръжки , високи кани с клюн, кръгли съдове с фалшив чучур, мензури, малки кутии с капак и ритуални съдове с дръжки с форма на осмици. Камъкът също е използван като материал за производство на различни видове съдове за ритуали.
Великолепните фрески по стените, таваните и подовете на дворците също разкриват любовта на минойците към морето и природата и дават представа за религиозните, обществени и погребални практики. Минойските художници на стенописи отнасят своите умения в царските дворци на Египет и Леванта.
Минойците, като морска култура, са били в контакт с чужди народи в Егейско море, както се вижда от близкоизточните и египетските влияния в ранното им изкуство, но и в по-късната експортна търговия, по-специално в размяната на керамика и храни като петрол и вино срещу скъпоценни предмети и материали като мед от Кипър и Атика и слонова кост от Египет, от няколко Егейски острова, особено Цикладите.


Причините за гибелта на Минойската цивилизация продължават да се обсъждат. Дворците и селищата дават доказателства за пожар и разрушения през 1450 г. пр.Хр., но не и в Кносос (който е унищожен може би век по-късно). Възходът на Микенската цивилизация в средата на второто хилядолетие пр.Хр. на гръцкия континент и доказателствата за тяхното културно влияние върху по-късното Минойско изкуство и търговия, са най-вероятната причина. Други предложения обаче включват земетресения и вулканична активност с последващо цунами. Най-вероятният сценарий е фатален микс от природни щети върху околната среда и конкуренция за богатство, отслабваща структурата на обществото, която след това е била експлоатирана от нахлуването на Микена. Каквато и да е причината, повечето Минойски обекти са изоставени през 1200 г. пр.Хр. и Крит не се връща повече към средиземноморския етап от историята до VIII век пр.Хр., когато е колонизиран от архаични гърци.
И все пак не само в митовете си древните гърци говорят за Крит. В „Одисеята“ Омир описва Крит като „прекрасна земя, измита от вълни от всяка страна, гъсто населена и с 90 града… Сред градовете им е великият град на Кносос, където царува Минос“. Гръцкият поет Хезиод разказва за „критяни от Кносос, град Минос… които плавали с черния си кораб до пясъчния Пилос [селище от бронзовата епоха на гръцкия континент]“, а историкът от V век пр.Хр. Тукидид пише, че Крит е първото място, което „властва над морето“. Въпреки че тези писатели разказват история на повече от 1500 години, древните обитатели на Крит са били почитани и запомнени като представители на една напредничава култура, която със своето уникално изкуство, език, система на управление и морски способности е станала първата голяма цивилизация в Европа.
 
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.