„Победител в дербито“ – едно платно на Ханс Тиха

В залите на Кунстхале - Рощок Ирена ДИМИТРОВА, изкуствовед В началото на март посетих немския град Рощок, с който тази година Варна отбелязва 60 години от своето побратимяване.В Градската галерия или т.нар. Кунстхале се провеждашеретроспектива на изтъкнатия немски художникот чешки произход – Ханс Тиха. Въпреки че виждах негови творби за първи път, не ми бяха нужни кураторски „упътвания“, за да разбера, че става дума за изключителен автор с проницателен поглед и удивителен усет към комичното. Ханс Тиха (1940) е график, илюстратор, живописец и скулптор, който се вълнува предимно отсоциалната и политическатапроблематика. Понякога неговите творби имат чисто комичен характер, даже напомнят карикатури, друг пътобаче те са драматични и дори трагични. Ще Ви разкажа заедно платно от изложбата – „Победител в дерби“ (1970), в което проличавахарактернитеза Ханс Тиха чувство за хумори гротеска. „Победител в дерби“ (маслени бои/платно) е фигурална композиция, изобразяваща върховия момент на награждаването в спортно (конно) състезание. На преден план виждаме подредените за церемонията официални лица, зад тях –победителите – на коне. Въпреки своята привидна тържественост, композицията има комично-гротесков характер. Това се дължи предимно на начина на изобразяване на фигурите. Техните миниатюрни главички, поставени върху едри, сякаш надути с помпа тела, напомнят повече топки за голф или волейбол. Главите имат изключително условен характер – нямат очи, носове, устни, коси. Тази комична гротеска се поражда именно от асоциацията със спортни уреди.А пластичната трактовка можеда се разгледа и като метафора на безличността. Както и в другите творби на Ханс Тиха, ръцете на участниците в действието са почти еднакви и напомнят работни инструменти, например, лопати или търмъци. Този елемент, в съчетание с главите-топки, създава образи на хора, наподобяващи предмети – продукти на масовото производство, или манекени, лишени от пластика и индивидуалност, т.е. от природно, естествено и божество начало. Това опредметяване и десубективизация на живото/природното, характерно за Ханс Тиха, създават комичен ефект. Ако разгледаме неговите работи в контекста на историята на изкуството, можем да намерим прилики с творбите на Казимир Малевич и Хенри Мур. В тях лицата също са „обезличени“(Малевич), главите сякаш са прекалено малки, а телата –тромави(Мур). "Мис Избор" "Финансов продукт" Що се отнася до цветовата гама, то художникът не търси живописни нюансировки – цветовете са ярки, наситени и носят плакатност на изображението. Зеленият награден венец, който държи едно от официалните лица(със строг костюм и вратовръзка), прилича повече на спасителен пояс и подсилва гротеската. Другият костюмиран гост с няколко жълти ленти в ръка, притиснат между останалите фигури,сякаш се опитва да заеме място за участие в обща снимка– още един комичен персонаж. Фигурата на жената с два предмета в ръце, напомнящи едновременно цветя и битови домакински прибори, е също една от проявите на бутафорното начало. Сякаш наблюдаваме комедийна сцена, а не тържество. Единствено елегантните и нелишени от живот и индивидуалност фигури на конете контрастират с общата картина. В прекия и преносния смисъл на думата те поставят победителите над другите участници в действието. Не случайно първите композиционно са разположени „горе“, докато вторите, които изпълняват ритуални функции – „долу“. А може би пък победители всъщност са конете? Тази ирония към т.нар. метанаративи, т.е. големи идеи, като например победата или славата, в случая – спортна, може да се разгледа като постмодерна ирония. Ако вземем предвид годината на създаване на творбата – 1970 г., това позволява да я интерпретираме и като ирония към тогавашния политически дневен ред в Източна Германия. Но Ханс Тиха не е подвластен на конюнктурни съображения и се отнася със същата ирония към явленията и събитията от нашето съвремие. Това е особено ярко изразено в композицията „Мис Избор“ от 2018 г., както и в много други платна и арт-обекти на художника.