Петя „Будното око“ Грам@икова
Варна е навярно Града с най-много кавалери на общински отличия. Вече като се качваме в градски автобус, трябва да се провикваме „Честито!“ – все някой ще е с току-що гушнал под мишница призов плакет. И четирицифрена сума в джоба…
Интересен е начинът, по който един поданик на варненското дело се сдобива с лауреатска общинска титла. Стига му да събере петима приятели и да им каже: „Стъкмете един Инициативен комитет и ме предложете!“. Останалото е като да режеш кисело мляко с нож.
И морската ни столица се напълни с парвенюта. Защото още от училищната скамейка (когато учехме що за типаж е Бай Ганю) ни поднасяха определението, че парвеню е човек с претенции без покритие.
На 31 юли Постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ (ПК КДР) към Общинския съвет – Варна, с нехайна леснина гласува „за“ ВСИЧКИ номинации за почетни граждани и почетни „отличници“. А тази година кандидатите за слава нямат чет и бият и най-астрономичните рекорди.
Защото… идват избори и трябва да угодим на електората. Най-малкото да го обласкаем… или поне да не го разсърдим.
Някога…
Смятам да коментирам това безчинство спрямо високите уж критерии, обявени в общинския Статут за удостояване с почетни звания и отличия. Който, апропо, ръждясва от 2018 г., когато Общинският съвет реши, че трябва да се изработи нов, но… няма ищах да се изчегърта ръждата. Тогава не бе връчено нито едно почетно отличие. Не случайно: през предходната 2017-ма четирите най-стойностни кандидатури бяха отхвърлени, а с почести бяха окичени хора със съмнителни приноси за Варна. Само да припомня, че общинските съветници от ПК КДР не бяха чували кой е професор Милко Коларов (и си заслужиха звучния шамар, след като той бе удостоен с най-високото звание в културната сфера на Република България – орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие), но веднага се сетиха кой е Филип Киркоров… Същите тогавашни културтрегери предпочетоха да направят почетен гражданин на града една млада боркиня – бронзова медалистка от Олимпийски игри (в поредно нарушение на Статута, в чийто преамбюл изрично е казано, че това звание се дава само на ЗЛАТНИ олимпийски медалисти), която отгоре не всичко се състезава за софийски клуб (изобщо, тогава „културните“ общински съветници демонстрираха високи спортни познания и страст – нещо, което не им се удаваше по отношение на националната културна панорама).
Но това са далечни спомени. Обаче те подчертават дебело извода, че Статутът е дъвка, от която в общественото пространство управата на Варна произвежда балони (според една публикация в друг сайт, само през 2017 година този статут е бил нарушен шест пъти!). Сиреч нужен е нов статут, но и най-съвършената „бутикова“ наредба няма да има по-висока стойност от преоценена стока, ако дори „законодателите“ ѝ не я спазват…
… но не сега
Та на 31 юли изпаднах в пълен потрес още при обявяването на номинациите (18 души, осмина – мераклии за най-висшата общинска награда „Почетен гражданин на Варна“! – е, на този автобус му се спукаха гумите…); сред тях, представете си, се оказаха шест СПОРТИСТКИ, за чието награждаване трябваше да гласува КУЛТУРНАТА комисия. Така е по този неошкурен статут: тя преценява и тружениците на науката, и проявилите героизъм в мирно време, и бивши кметове – ВСИЧКИ номинати – тути-фрути! Каква свръхекспертност, а! Енциклопедични познания за безброй сфери на живота. Пенкилерска всезнайковщина, заложена в регламента.
Край спортистките, иначе заслужили деятелки на художествената гимнастика, чийто прощъпалник във Варна е отпреди точно 70 години (а защо същите дами не бяха номинирани при 50-, 55-, 60- или 65-годишнините – вероятно не са съвпадали с предизборни индулгенции)… та покрай тях се шмугва и едно познато име, събрало в своя подкрепа къде 35 лични и институционални хвалебствия, което през 2021 г. бе накичено с почетен знак за заслуги – златен, но сега напира да бъде възвисено върху по-висок пиедестал – като почетен гражданин на Варна. За тези две години в биографията му не се е притурило никакво грандиозно ново постижение, но защо да не пробва да се промуши през пробитата стена на статута. С един куршум – два заека: хем повече слава, хем по-голяма наградна сума (явно бързо е изхарчил предишната).
Но сега още по-важни са други ВЪПРОСИ:
След необяснимото просветление на общинските старейшини през 2018 г. и те, и техните днешни следовници трябва да се светнат и за разклатената си чест: преди да се тупат в гърдите, първо да се покаят. Поне някои.
И какво правим след онази просрочена храброст на малцината общински културтрегери? Ако ще пледираме за „равнопоставеност“ (любима мантра на варненската администрация), трябва да отнемем всички незаслужено раздадени „имидж-премии“ до този момент. Стиска ли ни!?
Поживëм – не увидим…
|
