CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Поезия извън сезоните

01/30/25 / ИЗКУСТВО
Областната управителка на Варна издаде поетична книга





Георги ВЕНИН

Този отзив не е реклама, макар че идва може би преди да сте прочели дебютната стихосбирка на Андрияна Андреева. Защото въпреки „производствения“ език, който Брюксел налага върху изкуството („културни индустрии“), поезията не е стока; „културният продукт“ не е хранителен или битов продукт. Не, няма да е реклама, а… препоръка; затова ще драсна няколко реда за моята работа като съставител и редактор, сиреч няма да ви разказвам (за) филм, който още не сте гледали, а само ще щрихирам предварителната подготовка за него – сценарий, режисьорска тетрадка, „кастинг“…
Като написах „кастинг“, наистина имах богат избор от лирически текстове, но подборът не беше труден. Защото мнозина автори изповядват, че всичките им „рожби“ са хубави, еднакво мили и свидни тням. Според мен те страдат от комплекс за… многоценност, от липса на самовзискателност. Андрияна не е сподобена с този порок и прие безпощадното ми отсяване без протести, с благодарност.


„Сезони за обич“ е първият поетичен сборник на юриста и областен управител Андрияна Андреева. В тази стихосбирка тя е в друга роля: опровергава правото на силата не със силата на правото, а със силата на поезията.
„Сезони за обич“ всъщност е „извънсезонна“ книга и отвъд двата си раздела – „Годишни времена“ и „Календар на сърцето“, надбавя трети – „Петият сезон“: сезонът на зрялата, да я наречем, есенна любов, не на замъглената влюбеност, не само на тягата на плътта, а онази Любов, толкова трудно постижима, която цял живот търсим като сродство с друга душа. И като сродство с другите живи твари, с природата, с Творението, а, значи, косвено – и със самия Творец.


Андрияна Андреева

И тези раздели градират възходящо, дори като брой стихотворения.
Първият е отражение на одушевените природни сезони; вторият – на природния пейзаж върху душата; третият (душата вече е изтръгната от вкоренеността в природното лоно) – на влюбената цялост.
От природата и климата – към природата на любовта. От корена до плода.
Хубаво е да четеш книги, чиито автори не познаваш. Многолетното познанство с автора по правило те разсейва, препречва изгледа към безпристрастната преценка. Защото някои гениални писатели са ужасни хора. И обратното. Хубаво е да се гмурнеш в самия текст без предубеждения. И да опознаваш твореца чрез съкровеното, което той споделя с теб.
Така, докато съставях „Сезони за обич“, научих за Андрияна, че: е любвеобилна, неуниваща, непредаваща се и ако щете – някак „природосъобразна“.
Поезията на Андриана е чиста, чувств(ит)е(л)на, обичлива, (за)душевна.
В книгата ѝ са събрани част от стихотворните ѝ ръкойки, трупани три безсънни години, пресети през критично сито. Те вече не са просто житни снопове, а отронени зърна, смлени на брашно и омесени в хляб. Насъщният хляб на поезията. Топли са, дъхат на домашен уют, на сърдечност, на човечност.
Във времена на постмодернистични верлибри и инфантилна и самоцелна игра със значенията на думите нейното отношение към поетичното слово заслужава едно „Хвала!“.
Някои висши съдници ще кажат, че стиховете на Андрияна са на места грапави, че често стихосложението се препъва в неравноделния им ритъм. Или че са архаични. Но аз мисля, че те следват менливия ритъм на сърцето – ту забързан, ту укротен. А който смята сърдечният пулс за архаика – горкó му!
Тези стихове нямат претенции… освен една: да ви докоснат. А ако смятате, че „непретенциозна поезия“ звучи обидно, ще възразя: обиден е антонимния етикет: „претенциозна поезия“!
В някои езици, както е в българския, достойнство и достояние имат общ корен: достойнството е достояние на душата, устремена да достигне духа.
„Сезони за обич“ е една достойна книга.

… Нали знаете крилатата мисъл „Поезия е което се губи при превода“?
Поезия е и което се губи в рецензиите.
Затова аз удрям спирачки и оставям да ви проговорят стиховете на Андрияна.

За думите

Не искам думите ми да са камък,
със който да замерям в тъмнина.
Не искам да са кръст печален –
навяващ скръб и самота.
Как искам думите ми да са нежни,
като перо, поело полет в синева.
Да бъдат капката дъждовна,
пристанала на връхчето трева…

Но колко ли ще мине дотогава,
ах, колко ли просмукани лета!
А дотогава?…
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2025, Всички права запазени.