Пол Смит обяви визуална война на Пикасо,

culturespace.bg „В търсене на нов поглед върху своята експозиция парижкият Музей на Пикасо „изобрети велосипеда“. Може ли да се стигне обаче далеч с него, е спорен въпрос. Липсва ясен отговор на това, дали творчеството на класика от ХХ век се нуждае от дизайнерските „патерици“ на Пол Смит.“ Бен ЛЮК 03.07.2023 г. Парижкият Музей на Пикасо реши да отбележи 50-годишнината от смъртта на Пабло Пикасо (1881 – 1973) с нова експозиция, която, по думите на президента на институцията Сесил Дебре, е „опит да си представим музея на Пикасо в бъдеще“. Сред нововъведенията е поканата към британския дизайнер Пол Смит за ролята на артдиректор на изложбата. В каталога към нея Смит признава, че има „малко академично познание за Пикасо“. Той често използва думата „визуален“ и казва, че е създал „по-скоро визуален опит“, който е „интересен за младата публика“. Освен това Смит уверява, че той е много „визуален човек“. Никой, който посещава тази изложба, не се съмнява, че тя наистина въздейства върху зрението. Този ефект обаче е катастрофален. Сесил Дебре и Пол Смит в Музея на Пикасо по време на изложбата. Фотограф: Voyez-Vous Vinciane Lebrun/Succession Picasso И така е във всяка зала. Картините от „синия период“, включително ранният автопортрет на Пикасо с брада и „Селестина“ („Жена с перде на окото“, 1904), са окачени върху сини стени, на чийто фон те повече се губят, отколкото да изпъкват. Скиците на голи тела, направени за „Госпожиците от Авиньон“ (1907), са експонирани на толкова ярък розов фон, че тяхната палитра, съставена от нежни оттенъци на розовото и охрата, изглежда още по-бледа. В други части на експозицията са събрани колажни работи от различни периоди. Сред тях е и прекрасният първи кубистичен колаж „Натюрморт с плетен стол“ (1912) и създадената през 1959 г. скулптура на бременна жена, в която отчетливо се вижда влиянието на африканското изкуство. Те са поместени в „компанията“ на ярки завеси с флорален десен, които буквално атакуват всичко, намиращо се на техен фон. Изразявайки се с езика на модата, произведенията на Пикасо се превръщат в аксесоари към декорациите на Смит. Вместо да се остави въздух и пространство за рисунъчните експерименти на испанеца върху керамични чинии, издигащ се от пода „взвод“ от обикновени бели чинии плътно опакова работите на майстора. Явно това е опитът „да се постави въпросът за взаимоотношенията на предмети от масовото индустриално производство и обекти, създадени от Пикасо на ръка“. Но в какво е проблемът? Пол Смит разказва, че е избрал нарочно „спонтанния“ и „инстинктивен“ подход, като добавя: „Аз над нищо не съм се потил“. Тъкмо в това е основният проблем – в пълното отсъствие на каквито и да е интелектуални усилия. Може би най-ниската точка на качество в оформлението на експозицията е пространството, чиито дизайн явно е избран по принципа „хайде да закачим тази раирана картина до друга раирана на фона на райета“. Никой не иска от Музея на Пикасо да се откаже от експериментите, но колкото и да уверява Пол Смит, че предложените от него решения са нестандартни, самият факт на възложен дизайн го ограничава. Разбира се, идеята да се направи този музей по-визуален, е сама по себе си абсурдна – малко са художниците, изследвали природата на визуалното повече от Пикасо. Ключът към разбирането на разсъжденията на Смит обаче е неговото утвърждение, че изложбата е предназначена за „попсвета, в който живеем“, в „който всичко става моментално достъпно върху екрана на вашия телефон“. Това виждане изцяло възхожда към представата, основана на вездесъщите „имърсив“ експерименти (ефект на потапяне чрез изкуствено създадена среда), т.е., че изкуството не е самодостатъчно и се нуждае от допълнителна зрелищност и привлекателност за социалните мрежи. Музей на Пикасо, Париж „Победата на Пикасо. Колекцията в нова светлина“ До 27 август 2023 г. Превод със съкращения: Ирена ДИМИТРОВА Източник: www.theartnewspaper.ru/ Изложбата „Победата на Пикасо. Колекцията в нова светлина“ в Музея на Пикасо. Фотограф: Voyez-Vous Vinciane Lebrun/Succession Picasso