Поп музиката удари дъното…

01/28/20 / ИЗКУСТВО
След „Оскар“-ите и „Грами“ се увенча със славата на гробар на истинското изкуство





Георги ВЕНИН

Това ще е най-кратката статия, излизала в този сайт.
Тя ще е недовършена, както бе недовършен опитът на нейния автор да дослуша най-прехвалената американска песен на годината – „Bad Guy“ („Лошо момче“). Не издържах, щях да „дера котки“… Уви, аз съм питомец на Уудсток и на супергрупите от 80-те и 90-те; не съм 14-годишна тийнейджърка, която да пищи при сценичната поява на развлаченото 18-годишно ново „величие“ на поп музиката Били Айлиш. Пет награди „Грами“ – за една от най-тъпите песни, които съм слушал, и за безспорно една от най-мъмлещите (под нос) и „безгласни“ (и в прекия смисъл, и в смисъла на безлични) певачки на всички времена (дори Росето Кирилова има повече вокална мощ, за бога!). Но това недоразумение обра всички призове и овации. Ще пее саундтрака на новата серия за Джеймс Бонд. Носят я на… не, не на ръце, на пухен облак…! Излиза, че е по-талантлива, по-можеща, по-гениална от Арита Франклин, Уитни Хюстън, Майкъл Джаксън!!

По дяволите! Това е гавра с истински надарените! Не ви ли стига „рекордьорката“ (и тя надвила „краля на попа“ Майкъл Джаксън и неговият „Трилър“) Кейти Пери?!
След по-миналата вечер за мен поп музиката умря. Без да съм Фукуяма, обявявам края на тази история… Този край настъпи още преди десетина години. Преди това обаче през 2009 г. във варненския фест „Откритие“ гранпри спечели фантастичната китайка Джа Руан, която сетне грабна и „Грами“.
И оплаквам като в опело американския неолиберализъм, политкоректност и всякакви подобни глупотевини, чийто плод са такива гнили кореноплодни долнопробни нИща (не е правописна грешка!).
Отивам да слушам Димаш Кудайберген (първият човек на Земята с глас от шест октави!!), който пя в Ню Йорк пред Нова година и показа на „ябълката“ как се пее, а не как се подяжда изкуството от гъгнещи червеи и музикални критици, които са родени с памук в ушите, но не от негърските плантации, родили госпъла, соул и блус изкуството.


Димаш няма шанс, той е от Казахстан. И макар че и там има памук, слухът на казахите и на милиони по света не е повреден от „новия ред“, проникнал в „дълбоката държава“ на бездуховността. Останалото го е казал Лихачов… И многоточието, понеже обещах да съм недовършен, което между другото значи – отворен за бъдеща еволюция, а не вкаменен фосил в нивата на поредните „Грами“-та без грам творчески заряд…
(S.O.S, Димаш, Земята е в беда… земята на музиката – също. Но ти и без това витаеш в музиката на небесните сфери и това не те досяга…)
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.