Порочният роман

08/27/19 / ИЗКУСТВО
„Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд





culturespace.bg

„Портретът на Дориан Грей“ е единственият роман на Оскар Уайлд в творчеството му. Историята започва в ателието на художника Базил Холуърд, който обсъжда с госта си, лорд Хенри Уотън, последната си картина. Изобразен е красив младеж, който излъчва от платното светлина и очарование. Лордът е арбитър на елегантността и остроумието, но не се отличава с особен морал… Базил не иска да излага творбата си, защото смята, че е прекалено интимна, а тъкмо в страстта, с която е нарисуван модела прозират и чувствата му към самия модел. В това време в ателието влиза Дориан Грей и се заслушва… Той е очарован от философията на лорда, че човек трябва да живее живота си пълноценно, като се отдаде на своите импулси – благородни или порочни. Хенри също изтъква, че красотата и младостта са мимолетни, а Дориан заявява, че би дал душата си, ако портретът остарее и се набръчка, докато той, самият, остане млад и красив. Базил дава картината на Дориан.

Дориан гледа в театъра актрисата Сибил Вайн, в прекрасната роля на Жулиета, и се влюбва в нея. Но когато с Хенри и Базил отиват да я гледат в същата роля, тя вече е друга, влюбена в Дориан, ала изпълнението й е посредствено, тя не може да се преструва, след като изпитва истинската голяма любов. Разочарован, Дориан (и за него, както за Оскар Уайлд, изкуството е по-важно от живота) я отблъсва и изоставя… Когато се връща вкъщи, вижда как изразът на лицето на портрета е станал отблъскващо жесток и решава да потърси прошка от Сибил. Но на другия ден научава, че Сибил се е самоубила.
Видял в лицето на Дориан верен последовател, лорд Хенри се заема да формира личността му. Изпраща му книга (разбира се, от Париж, откъдето идва порокът), която намира за отровна, но завладяваща. Под влиянието на книгата започва падението на Дориан: той прекарва следващите 18 години потопен в порочен и неморален живот, разрушава много съдби и все повече злото ръководи неговите постъпки. Той често посещава портрета, отбелязвайки признаците на стареене и грозота, които обезобразяват лицето на портрета, докато самият той остава непроменен.
Една вечер той се натъква на Базил, който му казва, че се носят слухове, че е разрушил живота и репутацията на много хора. Дориан отказва да признае вината си и завежда Базил на тавана, за да види портрета. Картината е ужасяваща. Художникът казва на Дориан, че ако това е отражение на душата му, той трябва да се покае. Внезапно вбесен, Дориан убива Базил.
Няколко седмици по-късно Дориан казва на Хенри, че е решил да стане добродетелен и е решил да бъде честен с едно момиче, което е влюбено в него. Дориан отива да види дали портретът се е подобрил заради почтената му постъпка, но вижда по-скоро една хитра усмивка на сатир. Решава да унищожи портрета. Намушква го с нож. Слугите му чуват писък и когато пристигат, виждат отвратителен сбръчкан старец – мъртъв на пода, с нож в гърдите, и портрет на красивия чист младеж, какъвто е бил някога.
Първоначално „Портретът на Дориан Грей“ е новела, представена в „Месечното списание на Липинкот“ за публикуване на части. През 1889 г. Дж. М. Стодард, редактор на „Липинкот“, е в Лондон, за да търси романи, които да публикува в списанието. На 30 август 1889 г. Стодард вечеря с Оскар Уайлд и сър Артър Конан Дойл в хотел „Langham“ и поръчва новели от писателите. Конан Дойл незабавно дава „Знакът на четиримата“ (1890 г.). Вторият роман за Шерлок Холмс е публикуван през февруари 1890 г. в „Месечно списание нa Липинкот“ , но Стодард не е получил ръкописа на Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“ до 7 април 1890 г. – девет месеца, след като е поръчал романа от него.
Литературните достойнства на „Портретът на Дориан Грей“ впечатляват Стодард, но като редактор, той казва на издателя Джордж Липинкот, че „в сегашното му състояние има редица неща, които невинната жена би прескочила…“. Преди публикуването Стодард и неговите редактори извадили от текста на оригиналния ръкопис на Уайлд: пасажи, намекващи за хомосексуалност и хомосексуално желание; всички препратки към измисленото заглавие на книгата „Le Secret de Raoul“ и неговия автор Catulle Sarrazin; и всички препратки към „любовница“, т. е. любовниците на Грей – Сибил Вайн и Хети Мертън.
Романът „Портретът на Дориан Грей“ е публикуван на 20 юни 1890 г. в юлския брой на „Месечното списание на Липинкот”. Британските рецензенти осъждат аморалността на романа и заявяват, че съдържанието е толкова противоречиво, че издателство WH Smith оттегля всяко копие от броя на „Месечното списание Липинкот“ от юли 1890 г. от своите книжарници в железопътните гари. Вследствие на острата критика на изданието в списанието от 1890 г. Уайлд коригира хомоеротичните препратки, за да опрости моралното послание на историята. В изданието на списанието (1890 г.) Базил разказва на лорд Хенри , че е поклонник на Дориан и го моли да не „отнема единствения човек, който прави живота ми абсолютно прекрасен”. В изданието на списанието Базил се концентрира върху любовта, докато в изданието на книгата (1891 г.) се съсредоточава върху изкуството си, казвайки на лорд Хенри: „един човек, който дава на изкуството ми от очарованието, което притежава: моят живот като художник зависи от него".
Изданието на „Портретът на Дориан Грей“ (1890) е разширено от тринадесет на двадесет глави; а заключителната глава е разделена на две глави, деветнадесетата и двадесетата глави на книжното издание на „Портретът на Дориан Грей“ (1891). Текстовите допълнения на Уайлд са подробности за потеклото на Дориан, които правят „психологическия му срив по-продължителен и по-убедителен”.
„Няма такова нещо като морална или неморална книга“, пише Уайлд. „Книгата е добре написана или лошо написана. Това е всичко“. Предговорът на романа на Уайлд, остроумно и афористично написан, дава достоен отговор на онези критици, които изобличават безнравствеността и порочността на тази история след скандалната й първа поява в „Месечното списание на Липинкот”.
„Портретът на Дориан Грей“ може да бъде разчетена и като високо морална книга, една приказка с предупреждение за опасностите от порока. Но това е история, отразяваща и двойствения живот на Уайлд, който предизвиква неговото падение в моралната мрежа на викторианска Англия. Публикацията на романа през 1891 г. е скандал, а „Портретът на Дориан Грей“ е използван като доказателство срещу Уайлд, когато той е съден и осъден през 1895 г. по обвинения, свързани с хомосексуалността му. Но… романът се превръща в класика на английската литература и е адаптиран в много филмови версии, най-известната е от 1945 г., режисирана от Алберт Левин.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.