CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Порт Варна

10/07/20 / ИСТОРИЯ
История, прекосила вековете, с устрем към бъдещето





culturespace.bg

Там, където морето среща брега, хората виждат хоризонта и тръгват към него. Търсят нови светове, нови приятели, нови търговски пътища, нови битки… И така е откакто свят светува.
Когато се върнем назад във времето, пристанища може да бъдат намерени там, където древните цивилизации са свивали гнездо. Те са маркери на събитията, пресечни точки на страсти и прагматизъм. От древното пристанище Библос, Ливан (около 3000 г. пр.Хр.), най-важният център за корабоплаване в източното Средиземноморие, през пристанището на Атина – Пирея, база за атинския флот, която изиграва решаваща роля в битката при Саламин против империята на Ахеменидите през 480 г. пр.Хр., до оживените пристанища на Средиземно море – част от търговските посоки в продължение на хиляди години, познати на моряци и търговци от Африка, Азия и Европа. През XIV век плавателни съдове от Черно море акостират на пристанището в Месина, Сицилия.
Годината е 1347-ма, когато по предложение на венецианския додж Андреа Дандоло българският цар Иван Александър (1331 – 1371) сключва търговско-политически договор с Република Венеция. В него важно място заемат мерките, които регулират реда в търговията между българи и венецианци и позволяват на Венеция да открие свое консулство във Варна. Пръв консул става венецианският търговец Марко Лионардо. Договорът, който внася ред в отношенията между двете държави в областта на търговията, е изпратен от Марко Лионардо на венецианския додж, придружен от писмо на цар Иван Александър и бележка на консула, в която той съобщава курса на един златен перпер на варненския пазар във венециански и български монети. Условията на договора са следните: на Република Венеция е разрешена търговия в Царство България, като се определя мито от 3% и заплащане на два перпера за закотвен в пристанището голям кораб и един перпер за малък кораб. Посочени са и четири вида монети, които ще се ползват за разменна валута: „Grossi" е венецианското grosso, а „aspri“ е среброто на цар Иван Александър. Търговски договори, клаузи, големи кораби… всичко това говори, че флотът от италианските републики намира пристан тук, във Варна. Пристанът може би е бил допотопен, без кей и вълнолом, но достатъчен морската търговия да върви.
Много по-късно, след Кримската война и след проучвания на сър Чарлз Хартли (1825 – 1915), виден британски строителен инженер през викторианската епоха по черноморското крайбрежие на Османската империя, се стига до необходимостта от проект за строеж на ново, модерно пристанище във Варна. Минават години и вече в новото Царство България се вземат важни решения за бъдещето на черноморските пристанища. Още в края на 1888 г. Народното събрание приема Закон за построяване на Варненското и Бургаското пристанища, публикуван в Държавен вестник през януари 1889 г. Това се потвърждава и от Решението на VІІІ Обикновено народно събрание за построяването на Варненското пристанище, утвърдено с указ на княз Фердинанд I №8 от 20 декември 1894 г.
Обявен е търг за реконструкция на старото варненско пристанище („Голямата скеля“), съобразно изискванията на индустриалния век. Датата е 4 февруари 1895 г. Проектът се основава на по-ранните проучвания на сър Чарлз Хартли, но преработени от Адолф Жерар (погрешно изписван Герард – бел.ред.), който извършва теренните измервания. В края на 1894 г. Жерар, вече инженер-съветник на правителството, представя проекта си, предвиждащ построяване на приморски вълнолом в посока север-юг, южен вълнолом, перпендикулярен на първия, кейови стени с насипни равнища зад тях и удълбочаване на пристанището. Предварителната оценка на строителството възлиза на 8 290 385 златни лева. В тази сума не влизат нужните средства за специалната хидравлична вар и цимента, които са използвани при градежа. Те са пряко осигурени за сметка на правителството, което поема и възнагражденията за ръководния персонал. На търга се представят чуждестранни фирми от Хамбург, Париж и българското дружество „Михайловски и Хайрабедиян“.
Изграждането на пристанището започва на 1 март 1895 г. Поради различни несполуки и спекулации от няколко фирми, вместо за предвидените шест години, то е завършено за двойно по-дълъг срок. Пристанището е изградено по проект на Адолф Жерар, а строежът му е поверен на „Безименно акционерно дружество за направата на Варненското пристанище“. Технически директор на строежа e видният варненски инженер Златан Бръчков (1869 – 1957).
Новото пристанище на Варна е открито тържествено на 18 май 1906 г. в присъствието на княз Фердинанд, министрите и представители на чуждите легации. В церемонията се включват три български и 20 чуждестранни кораба от Румъния, Италия, Германия, Англия, Австро-Унгария, Гърция, крайцери от Руския императорски флот и повече от 300 официални гости.
Фердинанд I пристига на борда на българския крайцер „Надежда“. Корабът прерязва трикольорната лента, опъната между двата вълнолома. Откриването е ознаменувано с 21 топовни салюта от чуждестранните военни параходи и бреговата артилерия.
На събитието е поканен и целият дипломатически корпус у нас. Молебенът е отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Симеон.
Дължината на вълнолома е 1220 м. Пристанището разполага с три кея: крайбрежен – с дължина 380 м, приморски – 320 м, и малък кей за приставане на малки лодки и гемии, които обслужват крайбрежния трафик. Двата големи кея разполагат с общо седем корабни места. Във Варненското пристанище могат да се обработват годишно над 400 000 тона различни товари. Това го нарежда на първо място сред морските и речните ни пристанища по капацитет. Разходите за строителството възлизат на над 7,5 милиона златни лева.
С изграждането му на българския град с най-активен презморски внос и износ е осигурена модерна инфраструктура.

Брегът на Варна - днес


Днес се пише новата история на Порт Варна. „Пристанище Варна“ ЕАД е оператор на пристанища за обществен транспорт с национално значение: пристанищни терминали „Варна–изток“ и „Варна–запад“.
Пристанище „Варна-изток“ е разположено навътре във Варненския залив, само на 1 км от идеалния център на града. В близост до пристанището се намират митница, жп гара, дирекцията на Държавната агенция „Морска администрация“ и други контролни органи. Днес то успешно функционира като многоцелеви пристанищен терминал. Разполага с 13 товарни корабни места, на които се обработват различни общи, насипни и наливни товари от хранителен произход.
Част от Пристанище „Варна-изток“ е и пътническият терминал „Морска гара“, като в окончателния си вид тя е построена през 1968 г. В триетажната сграда са приютени ресторант, безмитни магазини и офиси. На третия етаж има панорамна тераса, от която се разкрива гледка към варненския залив.

Варна, пристанището - XXI век

На Морската гара във Варна пристават всяка година множество пътнически, круизни, научноизследователски кораби и яхти. Та е домакин и на национални и международни регати: SCF Black Sea Tall Ships Regatta и др.
През 2016 г. е обособена новата „Зона за отдих и развлечение на Морска гара“, с площ от 27 дка, част от прилежащата зона на Пристанище „Варна-изток“. В партньорство между Община Варна и Пристанище Варна пространството е социализирано и превърнато в атракционна пешеходна алея, до която свободен достъп имат варненци и гостите на града. Там се организират мащабни културни и спортни събития – като празника на града, вече споменатата международна регата „Tall Ships“, фестивалът „FUNCITY+“ и др.
По този начин първото впечатление на туристите, които пристигат във Варна по море, вече е едно приветливо пространство, облагородено с пейки, цветя, палмови дървета и уютни кафенета.

Морска гара Варна
Така пристанището, там, където морето среща брега, се връща при хората – неговите стопани.
Подбор и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.