Последният месец на Винсент ван Гог

08/04/18 / ИЗКУСТВО
„Иска ми се, да мога да умра така.”





Ангел СТЕФАНОВ

Винсент ван Гог е нидерландски живописец, смятан за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. Автор е на около 850 картини и 1300 рисунки. През последните 10 години от своя живот той развива творческия си потенциал, а брат му Тео го подкрепя през всичкото време, като му помага финансово и се заема с представянето и продажбата на неговите картини. В заника на дните си Винсент има здравословни проблеми и често изпада в депресия и нервни кризи. Заболява от психична болест и извършва самоубийство, когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция, са изложени 71 от неговите произведения.


Последната година

Винсент напуска психиатричната болница в Сен-Реми през май 1890 г. и се отправя на север към Овер-сюр-Уаз, където вече живеят няколко художници. Овер предлага на Винсент спокойствието, от което той има нужда, а и е достатъчно близо до Париж, за да го посещава брат му Тео (Теодорус). Има и доктор, Пол Гаше, който може да го наблюдава. Винсент бързо се сприятелява с Гаше, самият той – художник-любител, който съветва Ван Гог да се посвети изцяло на изкуството си. И той прави точно това, като рисува градините и житните полета около селото с трескава бързина. Винсент се отдава изцяло на рисуването, като на практика всеки ден завършва по една своя творба. Неговото здраве също, изглежда, се подобрява.



Притеснения за парите

Винсент посещава Тео и семейството му в Париж в началото на юли 1890 г. Там научава, че брат му мисли да напусне работата си като търговец на изкуство, която е вършил много години. Тео иска да създаде собствен бизнес, който неизбежно представлявал определен финансов риск. Винсент се връща в Овер обезпокоен и разтревожен от несигурността, която го заплашва. Той пише до брат си на 10 юли 1890 г.:
„Веднъж пак тук отново се чувствах много натъжен и продължавах да усещам бурята, която те заплашва и тежи върху мен. Какво може да се направи – виждате, че обикновено се опитвам да бъда доста добродушен, но и животът ми е атакуван в самия корен, стъпката ми също е неуверена."
Тео и съпругата му Жоана пишат на Винсент, за да го успокоят. Но финансовата несигурност и страхът, че нервните му кризи може да се върнат, натоварват тежко здравето на Ван Гог. Той не може да се отърси от мисълта за мрачното бъдеще.

„Оберж Раву“ – къщата за гости, където Винсънт е настанен в Овер-сюр-Уаз.


Самоубийство

„… знаейки ясно какво исках, оттогава съм рисувал още три големи платна. Те са огромни участъци от житни полета при бурни небеса и аз се опитах да изразя тъга, изключителна самота. Надявам се скоро да ги видите в Париж, понеже почти ще повярвам, че тези платна ще ви кажат онова, което не мога да кажа с думи, какво смятам за здравословно и укрепващо в природата."
(Винсент до Тео, Овер-сюр-Уаз, около 10 юли 1890 г.)
Болестта и несигурността му за бъдещето го натоварват твърде много. На 27 юли 1890 г. той влиза в житна нива и се прострелва в гърдите с пистолет. Раненият художник се запътва към стаята си в „Оберж Раву“. Вечерта на 27 юли хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки и викат д-р Гаше и още един лекар. Те скоро установяват, че в гърдите на Ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. След като се погрижват за раната, лекарите ограничават усилията си до облекчаване на болките. Доктор Гаше изпраща писмо по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с далии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време словото за своя приятел. Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в Утрехт, през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.

„Истинските художници не наричат нещата такива, каквито са... те ги наричат така, както самите те чувстват, че са". Ван Гог

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.