culturespace.bg
6. ДАДАИЗЪМ
Макар това направление да е по-натрапчиво в изобразителното изкуство, нежели в литературата, няма как да не споменем дадаизма, който се появява в началото на ХХ век. Прието е дадаизмът да се разглежда като реакция против световната война. Това движение е основано в неутрална Швейцария и дадаистите вярвали, че користните идеологии на капитализма, национализма и колониализма са виновни за глобалните световни войни. В резултат, основна цел на дадаизма става противопоставянето на доминиращите идеологии, които имат ореола на рационални и логични.
Повечето произведения на изобразителния и литературния дадаизъм изкарват на показ чувството за хаос и анархия. Най-известният съвременен деец на изкуството, който използва техниката cut-up (съкращаване на стихотворни текстове напук на законите на логиката), е – да почива в мир! – Дейвид Боуи (той дори държеше името му да се произнася така, макар книжовното английско произношение да е Бауи).
7. АСЕМИЧЕСКО ПИСМО
При упоменаването на литературата и писмените форми хората подсъзнателно асоциират тези понятия със словесността. Асемическата писменост е метод на писане, който изобщо не съдържа в себе си думи. Вместо привичните символи, с които те се изписват, той представлява по-скоро набор от необичайни, но симпатични драсканици, които нямат никакво определено значение.
Коренът на термина „асемичен“ произхожда от състоянието „асемия“. Хората, които страдат от това разстройство, са неспособни да разбират знаци и символи. Подобно състояние на безсмисленост се постига чрез писмовни система на несъществуващи езици. При това асемическото писмо не е отказ от тълкуване (понеже е съвършено безсмислено и неразбираемо). Напротив, абстрактният и нечетим характер на асемическата писменост позволява тя да бъде широко интерпретирана, а следователно – да има много различни значения (всеки да вижда в нея нещо свое или по свой начин).
8. ПОЕЗИЯТА ФЛАРФ
Поезията фларф е създадена от група поети, които си общували по електронната поща. Те използват термините „flarf“ или „flarfiness“ за описание на група неща, които може да бъдат сметнати за неуместни или политически некоректни. Първото фларф-стихотворение се появява на бял свят, когато Гари Съливан решава да изпрати своето най-лошо и крайно оскърбително (по отношение на общопризнатите канони) съчинение на конкурс за поезия. Естествено, конкурса той не печели, но неговото стихотворение вдъхновява други словотворци да изпращат за конкурси собствените си лоши стихове.
Обикновено създателите на фларф-стихове ги оформят с помощта на търсачки в Интернет. Например фларф-поетите използват необичайни условия за търсене в Google в качеството на основни сюжетни линии в своята шантава поезия. Въпреки че това движение започва на шега, днес то е доста обсъждана тема в света на литературознанието.
9. СПОЕТРИ (СПАМ-ПОЕЗИЯ)
Във времената на съвременното интернет поколение възниква още едно необикновено забавно литературно течение, наречено spoetry. То по нещо прилича на фларф, но вместо търсенето на чудати данни, стиховете на в спам-поезията се състоят, както се досещате, от спама, който непрестанно се влива в електронните ни пощенски кутии. Резултатите от тези експерименти често са много весели, майтапчийски. Спам-стихотворенията се появяват в резултат от компилиране на строфи от печално известните на всички ни писма с реклама или с непонятно съдържание, които идват на имейл адресите ни. Спам-писателите извайват странна лирическа красота от реклама на „Виагра“ и предложения за увеличаване на пениса…
10. ЕРГОДИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА
С увеличаване на популярността на игрите, които покоряват целия свят, такива като Grand Theft Auto V и Ведьмак 3, започва да набира популярност и ергодическата литература, която в момента е май най-актуалният литературен жанр на съвременността. Накратко, ергодическа литература имаме, когато читателят става активен участник в съставянето на текста. Подобно на това, как личните действия и избори на геймъра влияят на сюжета на играта, така и в ергодическата литература читателят избира алтернативни варианти за прочитане на текста., които променят целия сюжет.
Класически образец на подобен стил е „Градината на разклоняващите се пътечки“ на Борхес, където измислен писател се опитва да съчини роман, в който да са описани всички възможни варианти на решения на главния герой, водещи до няколко сюжетни „пътечки“.
Превод от руски: Г. ВЕНИН
|
