Марияна Георгиева - Свидна
С тях не бихме оцелели, камо ли да се привдигнем…
Те показват очевадно, че не сме разбудени и адекватни, независимо какво говорим… И със сигурност сме повече удобни, отколкото любими и потребни… За нечий близък и далечен „сметкоплан“.
Да, освен седящата позиция (по-често на дивана) с дистанционно или с телефон в ръка, и безсмислено използваната собствена глава, в това число повтаряните папагалски фрази – буквален превод от политкоректен чужд език, докарват същата (и даже по-голяма) вреда от заклеймяваните някога цигари.
Затова реших да споделя нещо като обобщение на здравословните ни разговори напоследък…
Обобщение на нужните и неизбежни изводи, след прочетеното от най-мъдрите… И след осъзнато преживяното и от самите нас.
Без да го натрапвам, без да заклеймявам… Ако някой все пак припознае своя мисъл, свое чувство, хрумка и идея – ще е знак, че сме на Пътя…
Ако пък не е се получи резонанс, нека да послуша себе си, защото пак ще бъде верен пътен знак.
Да започнем от наричането-пожелание: „Нека ти се случват само хубави неща!“… И възможно ли е в свят на противоположности, в който равновесието между тях ни носи здраве, случване, успехи, това тъй миличко клише да ви звучи реално?!
Няма как да бъде само от едното… Материалният ни свят се изявява както с хубавото, тъй и с лошото си… И хубаво да е, щом надделее, „каруцата ще се обърне“ неизбежно… За да се постигне равновесие и подравняване… И за да може в пълнота да се получи Цялото.
Затова – внимавайте какво си пожелавате... неволно…
Да, всичко е възможно в 3D, ако може да го понесете… И откупите.
И понеже ни е думата за откупуване, бъдете будни на кого си поверявате душата в пространството, гъмжащо от сертифицирани „духовни“ люде…
Прочетох вчера мнение със следното заглавие: „По билетите ще ги познаете "лъже-пророците“. И, уви, споделям го в немалка степен… Ами твърде много станаха атракциите за разтуха и отмора, уж духовна; шоутата, фестивалите и т.н., свързани с „тревогата“ за ближния, който бавно се пробужда, или - той съвсем не ще да се пробуди, а пък трябва… И затова да вземе да побърза, че местата и билетите за тях ще свършат…
А пропусне ли си шанса за момента, е изгубен… И погубен... Енергийно, емоционално, информационно… Всякак.
Де да можехме за Пътя да се уредим с билети...
Дотук с иронията…
Доживяхме тъжно време, в което на човечеца, объркан и залутан, се гледа като на подвижен банкомат – повече, отколкото като на „ходещо сърце“…
И това „Обичай Себе си“ ни зазвучава като грозно заземена его мантра… А е слязло, за да отбележи красивата ни свързаност с Духа.
Накрая, за да ви покажа моето си отношение към темата, ще поискам реабилитация за егото. Не, не е черен хумор…
Егото за мен не е злодей и отрицателен герой.
И хайде да не е виновно то за всичко… Та така го правим още по-значимо.
Защото – колкото го помпим с всякакви там негативни чувства и емоции, толкова то става фактор, по-неизтребѝм дори от... злото.
Че изтрѐбим ли това, ще дойде друго. Не става с трѐбене, а с трансформация.
И нека не воюваме и с него, и с когото и да е там някъде, така превръщаме врага в преграда.
Решението, излазът от ситуацията, е в това, да го превърнем осъзнато в опонент, който ни допълва и не противостои… После и в партньор… И в крайна сметка – не в преграда, а в отворена врата… Това е трансформацията, за която иде реч.
Егото ни чака да признаем, че самоотвержено се грижи да сме защитени, особено когато спим дълбоко (дори и в будно състояние)… То е нашата алармена сигнализация… Стига да не е повредена и да пищи за щяло и нещяло.
Е, какъв е изводът? Нужно е и ние да се грижим за защитата си. Здравословно и приятелски да я ухажваме, за да няма емоционален дефицит. И да си търси допълнително внимание…
Да, егото… Подайте му ръка! А после го и прегърнете…
Кой всъщност няма нужда от Любов?!
Резултатът, сигурна съм, няма да е мигновен, но ще ви изненадва всеки път… И ще отваря куп врати.
Илюстрация: KlarEm
|
