Праисторическа война, унищожила 95% от всички мъже

culturespace.bg Има археологически и генетични доказателства, че още в записаната история, много преди възхода на организирани кралства или други държави, много преди изобретяването на кованите мечове и сключването на договори, хората вече са участвали в мащабни междугрупови конфликти. Конфликт, базиран на основополагащо проучване на генетиката, предполага, че това се е случило преди около 5000 до 7000 години и е намалило вече съществуващото мъжко население на по-голямата част от познатия свят с до 95 процента. Митохондриалната ДНК, наследена по майчина линия, не показва голяма промяна, докато Y-хромозомата, която може да бъде наследена само от мъже, носи признаци на внезапен катастрофален провал. Археологически изследвания, проведени едновременно, доказват, че не болест или глад са причинили този колапс, а война. Война, толкова мащабна, че дори костите ни я помнят Този ефект е плод на панконтинентално изригване на насилие, което изпълва целия Стар свят. Неолитни общи гробове са открити в цяла Европа и Азия и включват възрастни мъже, деца и старци, които са били заклани, понякога обезглавени и поставени без церемонии в масови ями. Малкото млади жени в повечето от тези скопения е важен факт, тъй като подсказва, че те едва ли са били преки жертви. По-скоро може да са трофеи. Убийствата в стил екзекуции са били в сила и смъртната яма Талхайм в Германия е отличен пример, тъй като 34 от телата не показват признаци на контраатакуване или опити за бягство. Модели на разчленяване, мъчения и канибализъм са потвърдени от факта, че останките на повече от 200 души са открити при клането в Шлец, Австрия, много от които нямат крайници, а черепните фрагменти са разпръснати. Подобни деяния не са били частни случаи, а редовни изтребления. В Херксхайм, Германия, изследователи разкриха това, което може да е най-големият праисторически масов гроб, с повече от 1000 обработени и погребани тела. Труповете са били обезкостени или разчленени, черепите на пленниците са били компресирани, за да се извлекат мозъците им, езиците са били отрязани, костите са били варени, а някои тела са били печени. Вместо да погребва мъртвите, обществото е практикувало организирано накълцване на мъртвите. Черепите са били трофеи, а костите са използвани като сечива, което означава, че е имало планирани, ритуализирани и организирани екзекуции. Светът преди войната и светът след нея Селскостопанските нововъведения са възможен „спусък“ за формирането на геноцид-конфликт. Селскостопанската революция е довела и до заседнали земеделски режими и увеличено струпване на добитък за храна, което всъщност е групирало човешкото население заедно с материалните притежания на хората на определено място. Тези концентрации са били лесно разпознаваеми цели за организирано насилие. Нападателите са обяснявали, че личното отмъщение за чест не е бил единствен мотив, а част от благоразумно икономическо придобиване на зърно, прибори, добитък и жени. В същото време нарастващата концентрация на населението разпалва страхове у други народи и реакция на териториалните агресии е създаването на общностната териториална отбрана. Резултат от милитаризацията е укрепването със стени. Покрай това междугруповият конфликт по-късно се превръща в дългосрочна война, която кулминира в насилственото унищожаване на различни мъжки родове. Анализът на ДНК показва, че числеността им е намаляла драстично и има само няколко рода, които са преживели периода. Приложено към съвременния свят, подобно намаление би било равносилно на унищожаването на близо 4 милиарда мъже – десетократно по-големи загуби от всички исторически или настоящи военни конфликти в историята. Наследство, написано с кръв и мълчание Емпиричните данни, извлечени от скелетни останки, артефакти, модели на травми и нови генетични изследвания сочат към едно заключение: съществувало е време, когато проблемите, причинени от фауната или екстремните условия на околната среда, са били засенчени от други проблеми, които хората от същия вид са привнесли. Тези междугрупови взаимодействия не са белязани с разрешени конфликти. По-скоро са били организирани убийства. Фокусът е бил върху пълното избиване на избраните цели, а не върху стратегическото им сдържане, и са били нанесени множество фатални атаки против жертвите. Селата са били напълно опожарявани, а чужденците, особено възрастните мъже, са били изключвани от играта и след това буквално културно заличени. Тенденцията да се грабят черепи, разчленени пищяли и специфични органи на тялото показва продължителна психологическа пропаганда, чиято цел е другото племе да се сведе до нула чрез унищожаване на физическата и духовната му идентичност. Заключителни мисли Съвременните изследователи не разглеждат идеята, че подобно общество, дефинирано от почти неизбежната заличаване на юношите, би било социално приемливият минимум. Това обаче е било типично за по-голямата част от човешкото историческо съществуване и е система, в която въоръженият конфликт не е бил прекъсване, а приемственост. Съвременното човечество обаче е резултат от подгрупа – само около 5% от онова население, – която е успяла да се спаси от тази среда чрез бягство, криене, бой или просто с късмет. Днешните учени като цяло обаче са склонни да посочват, че нашата епоха е най-мирната в историята на насилието, свързано с човека. Въпреки че е подложена на постоянно напрежение и съмнения в глобален контекст, индивидуалната и масовата агресия днес играе второстепенна роля в сравнение с неолитния период на праисторията. Продължителността на живота се е увеличила три пъти, а войните, когато се водят, са намалели значително. В същото време вече не е нужна физическа сила, за да се оцелее. Сега е възможно това да се постигне чрез знания и символичен капитал. Все пак, независимо от това развитие, съществуват останки от материални текстове и генетични регресии от предишните бурни животи. Тези останки свидетелстват за историческия процес, по време на който човечеството опасно се е приближило до своя край, и сочат към малка група хора, които са успели да оцелеят. Превод от английски: Георги ВЕНИН