CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Православният катедрален храм „Успение Богородично”

11/24/20 / ВАРНА
Символ и гордост за варненци.





culturespace.bg

Българският народ тачи Освобождението от османско робство, пише го с главна буква, къта го в сърцето си… и не само заради това, че благодарение на него България изгрява отново на картата на света, а и защото запреният български дух, волята, предприемачеството избухват с космическа сила в опит да възкресят величието на един народ, стъпило на здрав темел: вярата.
Средновековието. Европа строи своите катедрали: „Дуомо“ в Милано, Кьолнската катедрала, „Нотр дам“ в Париж… – великолепни и величествени готически дворци, символи на стремежа на хората да се слеят с Бога, които им дават им утеха, и надежда, и самочувствие в трудните времена.
А в България по това време „с вълчи вой, в тракийските полета, вървяха глутниците на Аллах“ (из прекрасното стихотворение на Ивайло Балабанов).
И естествено е, че първото, към което посяга освободеният народ , са храмовете, обителите на вярата, спасила го през тъмните години на робството, дала му сила и пътеводна звезда.
Решението за първия храм – „паметник за светлия подвиг на Освобождението“, е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново по предложение на Петко Каравелов. След десетилетия в центъра на София се издига внушителната петкорабна кръстокуполна базилика в неоизточноримски стил „Св. Александър Невски“.
И пак през 1879 г. императорският комисар, който е начело на Временното руско управление в България – княз Александър Дондуков-Корсаков, при посещението си във Варна предлага помощта си за издигането на представителна българска църква в града. На 9 ноември 1879 г. екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна, избират осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище. Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Започват да се събират доброволни дарения, разиграва се лотария, Варненската община става гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева. Започва се Вазовата сага „богатий с парите… сюрмахът с труда… учений с умът“. Всеки се включва в голямото дело.


Мястото на храма е избрано лично от княз Александър Батенберг през 1880 г., а името „Успение Богородично“ е в памет на руската императрица Мария Александровна – благодетелка на България и леля на българския княз, която наскоро е починала.
На 22 август 1880 г., след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български полага основния камък на съборната църква и подписва с комисията следния акт:
„Во имя Отца и Сина и Святаго Духа: Днес лето от Спасителя хиляда и осемстотин и осемдесет, месец август двадесет и втор ден, петък часа десет преди пладне, по съгласието на всичките Български граждани, и с благословението на Варно-Преславский Митрополит Симеон, в време пребиваването в града ни на Негово Височество Българский княз Александър I, реши се въздигането в гр. Варна Българский храм в Памет и Чест на Успение Пресвятия Богородици за спомен на приснопамятната Българска Благодетелка Нейно Величество Всерусийската Императрица Мария Александрова, Августейшата леля на Българский княз Александър I, който благоволи сам да положи основний камък и подпише настоящия акт“.
Варненският катедрален храм-паметник „Успение Богородично“ е построен между 1884 и 1886 г. Проектът е на руския архитект Василий Маас от Одеса и е по подобие на църквата „Св.св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче скоро поисква повече пари от предвидените в договора 6000 лева. Комисията откупва плана му, прекратява договора с Маас и започва работа по плана на общинския архитект – чеха П. Купка. Комисията иска да ангажира за майстор строител Никола Фичев, но не успява. Временно работата ръководи Васил Иванов от Варна. На 9 октомври 1882 г. комисията ангажира като архитект майстор Янко Костанди, автор и на храма „Св. Николай Чудотворец“ в града. На 15 март 1884 г. комисията възлага ръководството на строежа на тревненския първомайстор Генчо Кънев, опитен строител, който участва и в градежа на храма „Св. великомъченик Димитър Солунски“ във Видин.
Идва и тържественият ден за митрополитската катедрала „Успение Богородично“. На 30 август 1886 г. е отслужена първата Божествена света Литургия. Божият дом има три престола, като северният е посветен на св. благоверен княз Александър Невски, а южният – на св. Николай Мирликийски Чудотворец. След завършването на храма църковното настоятелство полага големи усилия за вътрешното обзавеждане и неговото изографисване, което продължава и през следващите години. Архиерейският трон е изработен през 1897 г от резбаря Нико Мавроди. По-късно дебърският майстор резбар Иван Филипов изработва и иконостаса. Той не е по негов проект, а по проект, наложен им от архитект Никола Лазаров. За първи път в този иконостас е нарушена многолетната традиция на Дебърската резбарска школа, която използва предимно растителни и животински мотиви; сега обаче е включена плетеницата, съществувала като украса в много по-далечното минало.


Видният дебърски зограф и резбар Кузман Макриев, заедно със сина си Макрий Кузманов и племенника си Овентий Исачев, изработва амвона и проскинитариите.
През 1901 г. руският цар Николай ІІ дарява 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 г. са донесени още осем икони за средните и северните врати. Подът на храма е застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години е готов и балконът. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на Николай Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Завършва през 1951 г. Монтираните през 1952 г. полилеи са на резбаря Петър Кушлев.
Храмът е първият в страната, издигнат в памет на загиналите руски воини и български опълченци, паднали за вярата и Освобождението на България. До края на ХІХ век е най-голямата църковна постройка в България – 35х35 м, с камбанария, висока 33 м. Днес е трети по големина след катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и „Св. великомъченик Димитър Солунски“във Видин.
Когато храмът се е строял, той е бил разположен почти на голо поле. Днес е в красива градска среда, притегателен център на жителите и гостите на града, на многобройните туристи от близо и далеч. А варненци? Те се гордеят със своята Катедрала. Не случайно храмовият празник Успение Богородично е и празникът на Варна. А елате да видите какво става на Великден или Рождество Христово. Хиляди варненци се стичат от всички краища на половинмилионния град, за да запалят свещичка тъкмо тук, да се насладят на тържествената служба, да се изпълнят сърцата им с вяра, която да ги топли в трудния делник, да им дава светлина и упование – тук, в православния катедрален храм „Успение Богородично“, символ и гордост за варненци.
 
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.