Предизвестената смърт на „еврейския отец Сергий“,

04/08/19 / ИЗКУСТВО
или Как идеологията на булевардите мачкаше уж-булевардната литература





jewish.ru

Игор Молд


Биографията на Израил Вулфович Еляшберг е почти неизвестна. Възможно е той да е родственик на банкер от Полтава със същата фамилия.
Или тъкмо той да е издавал през 1912 г. във Вилн списанието за политически и обществен живот „Виленец“: в първичните данни за изданието като редактор е назован И.В. Еляшберг. Впрочем, списанието просъществува за кратко – всичко на всичко четири месеца.
Достоверни сведения за живота на Еляшберг се появяват едва след революцията от 1917-а. Той, като героите на своя първи и единствен роман, по време на Първата световна война е евакуиран на изток от фронтовата линия и се заселва в краймосковската Малаховка. Там се увлича от шахмата и печели вестникарски конкурси за решаване на шахматни задачи. А сетне се премества в Москва и постъпва на служба в редакционно-издателския отдел на Народния комитет по външна търговия. Там, за Всесъюзната селскостопанска и занаятчийско-промишлена изложба, написва безкрайно увлекателната брошура „Събирането на яйца и извозването им зад граница: ръководство по развъждането на яйца, тяхното отсяване, опаковане, изпращане и съхранение“.
Заедно със съпругата си – инженер-архитекта Ефимовна Балбина – той живее на „Солянка“ №1 – буквално на сто крачки от Московската хорова синагога. Там написва и своя знаменит роман „Равинът и проститутката“, отпечатан през 1928 г.
Първите книги на начинаещи автори през 20-те години на миналия век е прието да се отпечатват в относително малки тиражи: 3000 екземпляра. Но тези три хиляди броя от романа на никому неизвестния до този момент Израил Еляшберг се разпродават с такава бързина, че се налага срочно да се отпечата второ издание на „Равинът и проститутката“. А после – и трето. И то в течение на една година!

Славата, между другото, се оказва искрометна. Против романа се опълчва бащата-основател на съветската литература – пролетарският писател Максим Горки. Над неговия подпис в списание „Крокодил“ е публикувано писмо със следното съдържание:
„Уважаеми др. Крокодил!
Разрешете да обърна вашето внимание на приложеното картонче. По мое мнение, то се нуждае от коментари, каквито вие умеете да давате кратко и изразително.
С привет, М. Горки“.
Към факсимилето на писмото, написано от класика, се прилага картонче, съставено от централното бюро по каталогизация на Главполитпросветата за местните библиотеки. В това картонче се описва накратко съдържанието на Еляшберговия роман „Равинът и проститутката“:
„История за благородния, умен и красив равин Борух-Мендел, който по време на световната война пристига в Москва и се влюбва в красивата аферистка Настенка, у която е пренощувал, за да се спаси от полицията. В романа фигурират и добрякът Давид Маркович, неговата съпруга, славната Авдотя Спиридоновна, добродушният бъбривец Файвел и други добри евреи и славни руснаци“.

От писмото на Горки следва, че самият той не е чел книгата на Ешляберг, но го осъжда – ако я беше чел, нямаше да се позовава на картончето с анонс, а на самия роман. Авторът на тези редове, за разлика от Горки, прочете „Равинът и проститутката“. И не намира в повествованието нищо крамолно. Да, сюжетната линия с равина, който се влюбва в проститутка, понамирисва на мексикански сериал, но на това все пак е посветена само част от книгата. Останалото е хроника на еврейския живот в началото на Първата световна война. Това е разказ за бежанци и синагоги, описание на типични представители на епохата, като разнолики и приличащи си евреи – религиозни и светски, богати и бедни, продавачи и революционери. А описанието на Москва отпреди сто лета е проникнато от особена нежност:
„Борух-Мендел излезе от трамвая на Арбатския площад и тук за първи път видя Москва. Слънцето се извисяваше над малката сграда на „Художествения“ и заливашео слепително белия скреж на повърхността на отъпкания сняг. Под тези лъчи сияеше ледът, обрамчил прозорците на невисоките дву- и триетажни домове и витрините на магазините. Искряха върховете на обувките и блестяха пагоните и копчетата на по шинелите на военните, които строго и заедно с това суетливо крачеха, като чаткаха шпори. Просветваха медалите върху шинелите на полицаите, на козируващите офицери и ругаещите се превозвачи и младите лудетини, юрнали се във всичките седем разнопосочни улици, ловко обхождайки насрещните автомобили, камиони и трамвайни композиции. Студът ускоряваше темпа на уличното движение и поруменяваше лицата. Шикарни млади дами в скъпи кожени палта оставяха бързи дири със своите ботушки, като прибягваха от един магазин в друг и оставяха след себе си тънък аромат на парфюм, а простите женици потропваха, докато чакат на опашките пред млечните магазини на Чичкин и Бландов.
Провикванията и виенето на търговци и търговки, които обкръжаваха площада на пъстри тесни обръчи, виковете на превозвачите и крякането на лудите глави, спорадичните звънчета на вихрогонна руска тройка, трамвайният звън, клаксоните на автомобилите, стърженето на шпорите, тежкият отмерен тропот на преминаващ взвод войници, звекането на камбани и протяжното пение на свещеник, който води погребална процесия, – слято в един разнолик шум, нахлуваха в ушите на равина, отвеян тук от малкото си провинциално местенце“.
Романът в действителност разказва за онези метаморфози, които се случват в съзнанието на провинциалния религиозен евреин, попаднал за първи път в мегаполиса, почувствал го и влял се в него. Но словото на Горки за литературния свят по това време е закон.
Под натиск Еляшберг се съгласява да преработи романа – той го преправя на пиеса в четири действия, премахва всичкия идиш и иврит, добавя малко еротика в сцената между равина е „падналата жена“ Настя. И както се полага през онези времена, предава пиесата на цензорите – в Главния комитет по контрол на репертоара към т.нар. Главлит. Днес тъкмо този екземпляр на „Равинът и проститутката“ се съхранява в РГАЛИ (Руския държавен архив за литература и изкуство – бел.прев.).
Цензорът, именуван официално „политически редактор“, с червена писалка разхвърля по ръкописа множество допълнителни възклицателни знаци – видимо, за по-голяма експресивност. Това-онова, разбира се, поправя. Например зачерква фразата „Спи Вавилон. Зад всяка вратичка – овча шуба, и в нея дреме човек, готов при първото изсвирване да ти се нахвърли като звяр“. И вместо нея вписва: „Москва е заспала. Заспали са хлопките и тракането на трамвая. Безлюдно е. Ей на, зад вратичката – овча шуба, и в нея дреме човек, който охранява изходите“.
Обаче все пак издават отрицателна резолюция: „Пиесата е написана грамотно, но не може да се разреши“. Виновен за всичко е хуморът: „Всички сцени са дадени с хумористичен оттенък и затова цялата гнусота на царизма, преследващ евреите в момента на световна война, няма да стигне до зрителя“ – пояснява цензорът. Не му харесва и това, че „равинът е в ролята на еврейски „отец Сергий“ (визира се знаменития едноименен роман на Лев Толстой – бел.прев.), като съветник на еврейските спекулантски маси“, макар че за всеки еврейски търговец през тези времена, да се посъветва с равина, е съвсем обичайно. И, разбира, цензорът е смутен от „сцените със съблазняването на равина“.
Присъдата е еднозначна: „пиесата трябва да се забрани“. И под нея подпис: Л. Ярковски. Знаменит за историята на руската литература подпис – тя се кипри и под забраната на „Полуумният Журден“, пиесата на Михаил Булгаков.
Не му се разминава и на издателството „Московско дружество на писателите“, което издава първата версия на „Равинът и проститутката“. В „Литературная газета“ от 7 октомври 1929 г.се появява статия с недвусмисленото заглавие „Обречени на гибел“, в която издателството се обвинява, че „не се грижи за идеологията на публикуваните книги, поддавайки се на еснафските вкусове на читателите“. А в качеството на въпиещ пример за подобна безнравственост се привежда бестселърът на Еляшберг „Равинът и проститутката“.
Тази статия в „Литературката“ е последният, смъртоносен удар по творчеството на Еляшберг – името му не се появява в съветския периодичен печат никога. Пък и по-нататъшната му съдба е непроследима: няма го в списъка репресирани, нито в другите бази с данни. Няма негов гроб на Восряковското гробище, където е погребана жена му. Затова пък „Равинът и проститутката“ и в наши дни периодично се мярка по букинистичните търгове и намира своя купувач. Миналата година за книгата се води сериозна битка и оценения на 3000 рубли екземпляр бе продаден за 19 200 рубли.
Превод: Георги Венин
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.