Превратът от 1944 г. и град Варна

09/09/19 / ИСТОРИЯ






Симеон Кулиш, историк, научен секретар на Тракийския научен институт – филиал Варна

Превратът от 9 септември 1944 г. е един от повратните исторически моменти в най-новата история на България. Овладяването на властта от Отечествения фронт (ОФ) променя политическия курс на страната както във вътрешнополитически, така и във външнополитически аспект. Това и времето, през което Втората световна война се намира в своя заключителен етап. Като стъпва на Балканите, Червената армия се оказва в непосредствена близост до нашата граница. Освен това, както е известно, първите дни на септември 1944 г. са изключително динамични за нашата страна – ново правителство на Константин Муравиев, обявяване война на България от Съветския съюз, амнистиране на политзатворници. Всичко това обнадеждава ОФ и им дава сили за решителни действия. Тук е мястото да отбележим, че повратните моменти във Варна са сред първите в страната и започват още на 8 септември, ден преди събитията в София.
Само седмица по-късно, на 2 септември, България се сдобива с ново правителствоначело със земеделеца Константин Муравиев. Петдневното правителство обявява връщането към многопартийната система, отменя Закона за защита на нацията, забранява фашистките организации и дава политическа амнистия.Последната мярка дава повод за решително действие на отечественофронтовците, и най-вече на членовете на БРП/к/.
За пълномощник на ЦК на БРП/к/ за Варна е избран Стоян Караджов.Последното нелегално събрание на отечественофронтовците се провежда на 6 септември 1944 г. в квартирата на работника от Флотския арсенал Коста Петров.В своите спомени Караджов добавя и прякора на домакина – Касапчето.Съвещанието е ключово. На него присъстват: пълномощникът на ЦК на БРП/к/ Ламбо Теолов, Никола Бояджиев, Кирил Халачев, Милка Пеева. В своите спомени Теолов споменава още няколко души във връзка с организацията на въстанието във Варна. Това са Мара Пастухова – учителка, в чиято квартира да се позиционира Щабът, Вера Македонска и Петър Бомбов – със задача да подготвят поздравителен адрес към Червената армия и Георги Костов (Левака) – натоварен със задачата да отговаря за митинга и неговото развитие.В своите спомени Костов пише, че сред взетите решения е и това, да се изпрати съобщение на партизанския отряд „Васил Левски” възможно най-бързо да се придвижи към Варна. Левака си спомня още, че е разбрал от Теолов или Караджов, че има идея да се ликвидира ген.Христов.Предвид вече известната ни среща на пълномощника на ЦК с Асен Лекарски, можем да предположим, че става дума за Караджов, а не за Теолов.
Другото важно решение, което се взема на 6 септември, е датата на акцията. Насрочват я за 8-ми. На този ден е предвидено да се проведе протестен митинг пред затвора, с цел да принудят властимащите да освободят затворниците.
Друг спорен момент по време на събранието в дома на Коста Петров е определянето на място за Щаб на въстанието. Според Теолов, за Щаб е избрана квартирата на Мара Пастухова. Според Караджов обаче това е х-л „Лондон“, в който той е отседнал. Караджов подробно описва защо е избрано това място. Пълномощникът на ЦК смята, че изборът е правилен, тъй като в хотела има телефон, което безспорно ще улесни работата на въстаниците по време на акцията.
Рано сутринта на 8 септември 1944 г. пред вратите на Варненския затвор се струпва многолюден митинг с искане за освобождаване на затворниците. Това е част от външната подготовка за превземане на зандана. Има обаче и вътрешна. Струва си да отделим няколко реда и за нея.
По спомените на един от участниците в събитията, още през 1943 г. всички политзатворници са изкарвани на външна работа в стопанството на затвора и другаде. Това дава по-голяма свобода на действие на затворниците и възможност за организация на нелегални канали за внасяне на писма, вестници и материали в затвора. Един от главните каналджии е Ангел Георгиев (Бомбата). Той внася тайно в затвора оръжие (пистолети) и патрони, като ги потулва в кошове със зеленчуци.За внесени седем пистолета споменава и директорът на затвора при разговор с Атанас Къдрев на 8 септември 1944 г.
Друга важна част от подготовката на политзатворниците за 8 септември е изписването на плакати с лозунги. Тук съдействие оказва Сава Събев, който е шофьор на директора на затвора.Изготвените материали са укривани в гаража на директорския автомобил и в приземния етаж и банята.
Към всички тези събития и подробности трябва да прибавим още три. Вечерта на 7 срещу 8 септември 1944 г. килиите не са затворени и не е направена вечерна проверка. Нещо повече, сутринта на 8 септември малката портална врата е била отворена.
Политзатворниците са си осигурили и вътрешен човек. Това е о.з. кап. I ранг Петър Калчев, който по него време е матрос и караул. Той съдейства на комсомолците и активистите на ОФ.
От дотук приведените факти и събития виждаме, че главната цел и първа крачка за осъществяването на преврата във Варна – превземането на затвора и освобождаването на политзатворниците, е с явното и/или негласно съгласие на властите. Героичното щурмуване на Варненския затвор, по всичко личи, е сериозно митологизирано и не отговаря изцяло на легендата, тиражирана до 1989 г.Действително има подготовка от страна на затворниците, но от друга страна, директорът, както и военните и охраната, не оказват сериозна съпротива срещу действията им.
След овладяването на затвора митингът, заедно със затворниците, се насочва към гробищата, за да почете паметта на обесените в затвора Стоян Мураданларски, Нанко Недев и др.Там Левака произнася реч, в която заявява,че „… Червената армия от север и партизанските отряди от юг са на път за Варна“.

От гробищата митингът се насочва към центъра на града. Манифестацията се води от Къдрев, който е застанал до портрета на Аврам Гачев, придружен от двама младежи. След тях се движи масатас плакати: „Българският народ трябва да поеме съдбините си в собствени ръце“; „Да живее Отечественият фронт“; „Смърт на народните убийци“.
По обед митингът е на площада пред Градския народен съвет. В товавреме поручик Мишляков води взвода си към събралото се множество с цел да бъде разпръснато. Но пред Общината вече има пристигнал съветски танк. Група политзатворници, водени от Георги Костов, влизат в Общината, където заседават ген. НиколаХристов, митрополит Йосиф, кметът Петър Стоянов, военният комендант Георги Липовански, полицейският комендант Ст.Панайотов, морският капитан Александър Богданов и др. Те вече имат информация за събитията, както и за навлизането на Съветската армия, като дори умуват с каква музика да бъдат посрещнати.Левака заедно с останалите завземат Общината, като убиват и ген.Христов. Тъкмо смъртта на командира на Трета българска армия дълго бе забулена в тайна. Благодарение на Петър Стоянов, това бяло петно в историята на събитията от 8 септември 1944 г. е изличено. Физическият убиец на генерала е Ангел Георгиев (Бомбата). В личен разговор на Петър Стоянов с Ангел Георгиев последният сам потвърждава, че той го е извършил.
След установяването на пълен контрол над Общината политзатворниците и активистите на Отечествения фронт и БРП/к/ провеждат първото легално заседание на ОК на ОФ. За председател е избран Георги Трайков (БЗНС). След този акт реално политическата власт в града вече е в ръцете на отечественофронтовците. Под ръководството на Г.Костов, Л.Теолов и К.Халачев отряди от политзатворници завземат полицейските участъци, военните поделения в града, кооперация „Димят“ и други ключови учреждения.
Задачата, която Сталин е поставил на своите солдати е: „Съветска Варна”. Вечерта на 8 септември, по спомените на Караджов, около 23:00 ч., при него в х-л „Лондон пристига съветският офицер Толубко, придружен от Петър Коларов – син на Васил Коларов. Влизат в стаята му с думите: „Къде е властта на града, къде е кметът, вие какви сте?“. Те настояват старата власт във Варна да се възстанови. След това посещават и Теолов в Общината. Пристигат при него с думите: „Каква власт сте установили във Варна?“. От своя страна, секретарят на БРП/к/ отговаря: „Отечественофронтовска“. Толубко и Коларов нареждат на Теолов същото, което са поставили като задача и на Караджов.
На 9 септември сутринта началникът на политотдела на III Украински фронт ген. Анохин се среща с пълномощника на ЦК, разяснявайки му ситуацията. Действително старият кмет Стоянов, както и комендантът Панайотов са върнати по местата им. Организиран е нов, трети митинг, в който участва старата власт, митрополит Йосиф, заедно с представители на ОФ.На следващия ден в 10:30 ч. в Народния театър във Варна е открито тържествено събрание на Отечествения фронт. На него присъстват всички по-горе споменати, както и представители на съветските войски. Пламенни речи държат Георги Трайков и Мара Пастухова.Заедно с тях говори и кметът Стоянов, като приветства новата власт. Действително и партизаните от отряд „Васил Левски“са разоръжени, посрещнати официално малко по-рано на 10 септември в двора на комендантството.Всичко това е добре документирано от съветската военнофронтова кинематография и надлежно изпратено до Чърчил.
Така описаната ситуация свидетелства за една предварителна подготовка и съгласуваност на действията между съветските офицери и ОФ във Варна. Нещо повече, те заедно организират и разиграват истинско театрално представление, с което успяват да потушат напрежението между Лондон и Москва.
Разбира се, стига се и до няколко инцидента. Жертва на партизаните става енорийският свещеник отец Светослав Василев. Христо Недев – водач на местните легионери, е обесен в Морската градина на Варна.Регистрирани са и няколко случаи на изнасилвания на ученички и млади учителки от съветските войници, както и оплакване на проститутки за лошо отношение и неплащане за услугите. Разбити са и няколко магазина за одеколон в града.
Варна е един от първите градове, в които е установена новата ОФ власт, и то ден преди това да стане в София. Така морската столица на страната ни отново се превръща в своеобразенуникален център на историческите събитията в Българипрез първите дни на септември 1944 г.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.