culturespace.bg
Тимур, известен и като Тамерлан, е владетел в Източна и Централна Азия през XIV век, един от най-добрите военни тактици на своето време в Азия и един от най-безмилостните нашественици в историята на човечеството. Той приема титлата Велик хан през 1369 г. и веднага започва военна кампания, за да направи монголската империя толкова голяма, колкото е била по времето на Чингис хан. Той е отговорен и за смъртта на около 17 милиона души. Ужасяващо негово „произведение“ е пирамидата, която той построява от 70 000 човешки черепа в Северна Индия.
Реконструкция на лицето на Тамерлан
Живее 68 години, изгражда най-голямата династия след Чингис хан. Неговата империя се разстила върху Източна Турция, Ирак, Кувейт, Сирия, Узбекистан, Пакистан, Афганистан, Казахстан, Индия, Русия и Туркменистан.
Най-голямата грешка, която Тимур прави, е да се опита да завладее Китай. По това време Китай е управляван от династията Мин. Грешката е, че Тимур се опитва да завладее една от най-големите държави в света през зимата. Това е неблагоприятно, тъй като обикновено завоеванията му са през пролетта, когато конницата на булгутите (една от многото народности във войската на монголите) е най-ефективна. Изправил се пред една от най-студените зими през 1405 г., Тимур (иначе физически много здрав) се разболява и умира, преди да изпълни желанието си да завладее Китай.
Гробницата на Тимур или Гур-и-Амур, както я познават в Азия, е мавзолеят на завоевателя Тамерлан (Тимур) и представлява важна част от историята и културата на персийско-монголската архитектура. Намира се в Узбекистан, построена е в оригинален архитектурен стил така, че години по-късно някои от популярните гробници, като на Хамаюн и Тадж Махал, са построени по модела на гробницата на Тимур. Днес само основата на гробницата, входният портал и едно от четирите минарета са останали, за да напомнят за Тимур.
Два важни надписи са гравирани на гробницата на Тимур; те допринасят за мита и легендата за проклятието. Първият надпис е написан на надгробната плоча и казва „Когато ставам от мъртвите, светът ще трепери“. Вторият се намира вътре в гробницата и казва „Който ми обезпокои гробницата, ще отприщи нашественик, по-страшен от мен“.
Момент от отваряне на гробницата. 20 юни 1942 г.
През юни 1941 г. из базарите и улиците на Самарканд една новина се предава от уста на уста: „Руска експедиция ще отвори гроба на Тамерлан Велики! Това ще донесе проклятието върху главите ни!“. По това време експедиция, водена от Ташмухамед Кари-Ниязов и Михаил Герасимов, започва разкопки в Гур-Емир. Местните жители и мюсюлманското духовенство се опитват да спрат разкопките, но експедицията продължава работата си въпреки всичко. Ташмухамед Кари-Ниязов е ръководител на експедицията. Участват още писателят и историк Садридин Айни, известният ориенталист А. Семьонов и Герасимов. Също така той включва един млад оператор, Малик Каюмов. Тези разкопки имат за цел да изследват човешките останки в гробниците и да докажат, че те принадлежат на Тамерлан и най-близките му роднини. Разкопките започват на 16 юни. Първо отварят гробниците на синовете на Улугбек, след това гробницата на синовете на Тимур: Мираншах и Шахрух. На 18 юни откриват останките на Улугбек, внукът на Тимур. На 20 юни 1942 г. тежкият надгробен камък е вдигнат от гробницата на Тамерлан. Михаил Герасимов е популярен антрополог, известен с реконструкциите, които прави на лица от череп. Сталин му е дал специално нареждане да реконструира лицето на Тимур от черепа му. Два дена след като съветската експедиция отваря гробницата на Тимур, Хитлер и нацистите нахлуват в Русия. Нашествието идва без официално обявяване на война. Операцията е известна като „Операция „Барбароса“. Знаменателно е, че трима възрастни мъже предупреждават Герасимов и съветското началство, че Гробницата е прокълната и може да се случи нещо. Мъжете казват на представители на съветската власт, че проклятието влиза в сила след три дена. Съветският съюз претърпява огромни поражения от Хитлер в първата година на войната. Много хора свързват нашествието с откриването на гробницата на Тамерлан. Хората от Самарканд са обзети от паника. Експедицията е незабавно прекратена и останките на Тимур и неговата династия са изпратени в Москва.
След няколко месеца, Сталин започва да вярва в проклятието и заповядва останките на Тимур и неговата династия да бъдат върнати в гробницата. Той разпорежда това да се извърши по всички правила на ислямско погребение със съответните почести. Останките са препогребани в гробницата през декември 1942 г. Преломният момент във войната идва с победа в битката при Сталинград, месец след препогребването на Тимур и семейството му. Битката остава като една от най-кървавите в историята на човечеството, а не само във Втората световна война.
„Проклятието“ на гробницата на Тимур променя хода на войната два пъти, първият път, когато Сталин я отваря, а вторият, когато връща останките в гробницата.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
