Пума Пунку: най-интригуващият древен обект на планетата

culturespace.bg Pumapunku, изписвана също Puma Punku, са останките на свещен обект в джунглите на Боливия. Името означава „врата на пумата“. Разположен е на 45 мили западно от съвременния град Ла Пас, във все още процъфтяващия град Тиахуанаку (Tiahuanacu), високо върху пустинно плато на Андите с надморска височина над 12 000 фута. Тиахуанаку е важно място в традициите на инките – вярвало се е, че е мястото, където някога е бил създаден светът. В тази изолирана част на света откриваме невероятни каменни конструкции – прецизно иззидани каменни стени с гладка като стъкло повърхност, чисти прави ъгли и фуги, в които не може да се провре острието на бръснач. Мегалитите са сред най-големите на Земята, като някои тежат повече от 100 тона. Пума Пунку е толкова уникален по начина, по който е построен, оформен и позициониран, че е най-интригуващият древен обект на планетата. Червените пясъчници и андезитовите камъни за облицовката са изрязани сякаш с диамантен инструмент и се вписват перфектно една в друга, като се заключват помежду си. Удивляват геометричните чудеса на съвпадащите Н-образни блокове с приблизително 80 лица, поставени в редица. Пума Пунку - каменните лица на нашите предци Много изследователи и археолози от цял свят все още се опитват да обяснят кой е построил тези загадъчни структури и каква е била тяхната цел. Този древен мегалитен обект има много неразгадани мистерии. Една от тях е как древното човечество е било в състояние да изгради такава перфектна структура като форма и прецизност на детайлите, без да използва усъвършенствани технологии и инструменти, освен ако тази цивилизация не е била изключително напреднала в научно и технологично отношение. Официалните източници на историята посочват, че напреднали цивилизации не са населявали тази област през далечното минало. Инженерите и конструкторите по света не могат да повторят тези зашеметяващи постижения на древните хора, освен това не могат да обяснят как са успели да пренесат огромните каменни блокове, от 140 до 800 тона, на голямо разстояние, да ги изрежат точно и така да ги монтират, че фугите им почти да не личат. Пума Пунку - Н блокове Още един озадачаващ въпрос в Пума Пунку е сглобяването на стените, известните H блокове. На първо място всички блокове са изрязани, за да бъдат затворени и поставени заедно като пъзел. Рязането е абсолютно точно и фино, дори дупките с идеален контур и еднаква дълбочина, вкопани в камъните. Оттук идва и предположението за „помощ отвън“. Това дава основание много изследователи да предполагат, че древните жители на Пума Пунку са ползвали „привнесени“ технологии, за да създадат обекта. Други казват, че цивилизацията на Пума Пунку е разполагала с технологии, които по-късно са били изгубени – може би електроинструменти и дори лазери?!? Истината е, че няма как древните хора да са могли да направят това преди няколко хиляди години. Самите структури и техният сложен дизайн и прецизност сочат, че древната цивилизация е била много по-напреднала, отколкото си мислим. Такава сложна конструкция изисква високоразвити астрономия, математика, умения за планиране, но все още не са намерени текстове и писмени документи, които да разказват за този проект. Пума Пунку - прецизност Точният произход и възраст на мегалитния обект е предмет на разгорещен спор. През 1926 г. австрийският изследовател Артур Познански (Arthur Posnansky), един от първите съвременни изследователи на обекта, наричан още „царят на археологията на Тиахуанаку“ ( Артур Познански е роден през 1873 г. във Виена, Австрия – почива през 1946 г. в Ла Пас, Боливия; инженер, изследовател, корабен навигатор, директор на компания за речна навигация, предприемач, член на Общинския съвет в Ла Пас и известен и уважаван археолог-изследовател. Познански е известен и като плодовит писател и с активното си участие в развитието на Боливия) прави изследвания върху Пума Пунку и има хипотеза, която датира обекта много назад във времето. Познански, който е работил в обекта десетилетия наред, преценява, че Пума Пунку е много по-стара, отколкото предполагат академиците: около 536 – 600 г. Проучвайки руините и връзката им със звездите, археологът определя възрастта на уникалния строеж на изумителните 15 000 години. Методите за определяне възрастта на Пума Пунку са значително усъвършенствани през последния век. От 1910 до 1945 г. Артур Познански поддържа, че обектът е на между 11 000 и 17 000 години въз основа на сравнения на геоложки епохи и археоастрономия. Познански използва астрономическите ориентири на основния храм на обекта, за да го датира. Съвременният археолог Нийл Стийди (Neil Steede) подкрепя хипотезата на Познански и показва как астрономическите показатели на главния храм на обекта предполагат, че той е построен така, че да съвпада с лятното и зимното слънцестоене и пролетното равноденствие, тъй както тези събития биха били видени преди 17 000 години. „Те са построили самия храм като гигантски часовник“, каза Стийди в интервю за „Забранена история“. Артур Познански Друга група археолози използва метода за датиране на въглерод към датата на построяването на Пума Пунку между 400 и 600 г. сл.Хр. Има учени, които не са съгласни с тази по-късна дата. Те твърдят, че резултатите от радиовъглеродните датировки,на пробите, предоставени от професора по антропология Уилям Х. Исбел от Университета в Илиной, са неточни поради замърсяване и посочват ненадежден период от време. Някои теоретици на палеоастронавтиката предполагат, че Пума Пунку е построена от друга цивилизация, която идва отвъд океана, строи сложния комплекс и го оставя; или вероятно това може да са били извънземни същества, които са донесли технология и са предали умения на древните хора през далечното минало. Технологии, които отдавна са забравени. Инките стигат до мястото през 1470 г. и заварват Тиахуанаку безлюден от векове. Тиахуанаку е основната култура в региона между 700 и 1000 г. сл.Хр. и е превърнала района в селскостопански и търговски център, като населението е достигало до 400 000 души през своя разцвет. Те контролират не само езерото Титикака, но и разширяват властта си над други части на Боливия, Перу и Чили. Комплексът „Тиахуанаку“ обаче внезапно е изоставен някъде около 1000 г. сл.Хр. Защо? Предположения много: сушата и евентуално граждански вълнения карат жителите да търсят убежище по околните хълмове или заради земетресение, вдигнало вероятно огромна приливна вълна от езерото Титикака – вълна, която е обезлюдила мястото. Но това са само предположения. Пума Пунку - най-голямата мистерия Според местните митове, Пума Пунку е свързан с боговете и времето на първото творение. Легендите гласят, че първите жители са имали свръхестествени сили и са били в състояние да движат камъни от земята и да ги носят през въздуха, използвайки звуци. Може да добавим още една възможна улика към тази история. Мумиите на Пума Пунку, запазени на едно от най-свещените места в Тиахуанаку, са доказателство, че всички членове на обществото – от бебетата до възрастните хора – редовно са използвали психоактивни, халюциногенни растения. Остава да се докаже дали техните пренасяния в други измерения предлагат на тези ранни хора специални знания за това, как да създават своите мегалити, или дори как да се свържат със същества, които биха могли да ги научат на съвременни методи. Инките възприемат местните легенди и добавят, че Виракоча – техният бог създател (и фигурата, изобразена на Слънчевата порта в тяхната интерпретация) – за първи път е направил хора на това място. За лицата на каменните портрети в легендите се казва, че това са всички предци на човечеството, хора от различни етноси, които имат за цел да населят света. Не е чудно, че Пума Пунку продължава да занимава любопитните умове с толкова много въпроси без отговор и алтернативни теории, достъпни за разбиране на неговия произход и възраст. Много изследователи и археолози от цял свят все още се опитват да обяснят кой е построил тези тайнствени структури и каква е била тяхната цел. Но всичко е в рамките на предположенията и консенсуса?!? А това не са сериозни отговори на въпросите, които задава един от най-мистериозните древни обекти в света. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА