Първата световна война
05/21/24 / ИСТОРИЯС края на Голямата война ще се засее семето на един, още по-голям и унищожителен световен конфликт – Втората световна война!
|
|
Симеон КУЛИШ
„Лампите гаснат навред из Европа и няма да ги видим отново запалени, докато сме живи.”
(Едуард Грей)
Вълненията в Европа и света в началото на XX век недвусмислено показват, че т.нар Belle Époque е вече към своя край. Въпрос на време и обстоятелства е Старият континент да се взриви отвътре. Геополитиката, борбата за природни ресурси, амбициите на монарсите, но и надигащият се шовинизъм ще запалят пожар, който ще отнеме живота на над 18 милиона души. Нещо повече: с края на Голямата война ще се засее семето на един още по-голям и унищожителен световен конфликт – Втората световна война!
Ерцхерцог Франц Фердинанд от Австрия и съпругата му Софи напускат гилдията в Сараево, след като прочитат реч на 28 юни 1914 г. Пет минути по-късно те са убити. Тяхното убийство ускори обявяването на война от Австро-Унгария срещу Сърбия, което по-късно постави началото на Първата световна война.
Събитията следват, разбира се, своя естествен и логичен исторически ход. Едва ли може някой да отрече гения на Бисмарк, който го превръща в безспорен герой на Германия и на своето време. Но от друга страна, наследството му от разнопосочни съюзи поставят Берлин и Виена притиснати между Париж и Петербург. Освен това кайзерът на Германия е обвзет от идеята да превъзхожда флота на британците, което допълнително стимулира страните да инвестират все повече и повече средства във въоръжение. Не случайно по този повод Чърчил ще напише: „Адмиралтейството поиска 6 кораба; икономистите предложиха 4; в крайна сметка постигнахме компромис за 8“.
В Руската империя също не цари спокойствие. Вълненията се засилват още повече след загубата от Япония в битката при Мукден в Манджурия (1905 г.) и провала на руския флот при Цушима. Последното сражение е първото поражение на съвременна европейска сила от азиатска държава. Като добавим към всичко това и революцията от 1905 – 1907 г. и надпреварата с Великобритания за пътищата на петрола от Азия, можем да си представим количеството натрупано напрежение в страната.
Усещането, че мирът вече няма политическа привлекателност става все по-силно, особено след провала на втората Хагска мирна конференция (май 1907 г.), Босненската криза (1908–1909 г.), Итало-турската война (1911–1912 г.) и, разбира се, балканските войни (1912–1913 г.). Към всичко това трябва да прибавим и изгряването на една нова световна сила – Съединените американски щати! Така пъзелът на европейската голяма картина лека-полека започва да се нарежда. Липсва само искрата, която да възпламени бурето с барут. А това буре е заредено Балканите. Пророчески се окават думите на Бисмарк, който заявява, че ако в Европа отново избухне война, това ще е в резултат от „някаква проклета глупост на Балканите“.
Големият сблъсък на народите избухва на 15/28 юли 1914 г., когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува на нейна територия по повод убийството (месец преди това в Сараево) на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Тук е мястото да отбележим и още един феномен: юлската криза от 1914 г. се посреща от народите на повечето европейски държави с изключителен ентусиазъм. По улиците на Париж, Лондон и Берлин хората танцуват убедени в правотата на своята национална кауза.
Световният конфликт се води между две основни военно-политически групировки – Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Съглашението) – Франция, Великобритания, Сърбия и др. В тази напрегната обстановка, и само година след националната катастрофа, българската държава поема курс към неутралитет, но „с пушки при нозе“. Събитията на Стария континент се развиват твърде динамично и през пролетта на 1915 г. от София осъзнават, че страната ни се е превърнала в „стратегически ключ на Балканите“ . Започват „пазарлъците“ и „наддаването“ за България. По-примамливо се оказва предложението на Германия, направено на 19 юли: безспорните и спорната зона във Вардарска Македония; Югоизточна Македония; Южна Добруджа; Моравско и Тимошко; Беломорска Македония. Решението е взето, макар да не са оценени трезво вероятностите за успех на коалицията, а по-скоро е „свирено“ на емоционалната струна и надежда за така бленуваното национално обединение. На 1/14 октомври България обявява война на Сърбия. Против сърбите настъпват Първа и Втора армия, а Трета армия е оставена в Северна България да противостои при евентуална заплаха от Румъния.
Някои от пионерите български военни летци. Първата световна война е първият конфликт, в който военните самолети са използвани в голям мащаб. Снимка: Национален архив на България
Битката при Дойран
В началото на войната българската армия наброява 530 000 войници и офицери, а към 1 септември 1918 г. е вече 855 175, или 17% от цялото население! За няколко седмици – от края на октомври и началото на ноември, успяваме да овладеем Ниш, Прищина, Призрен. Последват ги Битоля, Охрид и Струга. През 1916 г. се установява равновесие на силите между воюващите групировки и както на Западния, така и на Южния фронт се налага позиционна (окопна) война.
На 1 септември с.г. България обявява война на Румъния. Съпротивата бързо е сломена, а боевете при Тутракан карат фелдмаршал Август фон Макензен да отбележи: „За мен е чест да стоя начело и да командвам такава храбра войска като българската, която не стои по-долу от германската“. Другият важен, стратегически и чутовен успех на българската армия в Добруджа е овладяването на Добрич. Знаковото дело е извършено от варненските войски, предвождани от ген. Тодор Кантарджиев, в чиято основа стои не кой да е, а Осми приморски полк. Сред първите редици на 4 септември 1916 г. са бойните части и на полковник Тодор Габарев. Малко по-късно те са подкрепени и от Шеста пехотна бдинска дивизия. Габарев оглавява и главните сили, влезли в града, посрещнати най-възторжено от населението. Но трудно се води война на два фронта. Силите на българските „лъвове“ се изчерпват. Излизането на Русия от войната, последвалият Брест-Литовски договор и включването на САЩ във военните действия силно разместват пластовете както на бойното поле, така и в Четворния съюз и Съглашението. Нещо повече: през 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на отечеството; издръжката на огромната войска е непосилна за страната. По всичко личи, че решаващ ще бъде Западният фронт!
Началото на края за българските надежди е сложено през май 1918 г. Кулминацията е в средата на септември 1918 г., когато съглашенските войски предприемат атака на Южния фронт против българските позиции. След тридневни ожесточени сражения те извършват пробив в района на Добро поле и незабавно предприемат настъпление към старите граници на България. За втори път, и то в рамките само на няколко години, България ще бъде изправена пред национално крушение, а 27 ноември 1919 г. ще бъде белязана като една от най-черните дати в родната ни история.
|
|
