CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Първият поет в света: Жената писател Енхедуана

02/22/22 / ИСТОРИЯ
е живяла в Шумер преди 4300 г.





Д-р Оливър Търл
– лектор по английски език от Университета „Лъфбъръ“ (Loughborough), Англия; Специалност: литература на ХІХ и ХХ век; автор на „Тайната библиотека: Пътешествието на любителите на книги през любопитствата на историята“. В седмичната поредица „Изпратено от Тайната библиотека“ д-р Оливър Търл пътува назад повече от четири хилядолетия в търсене на първия поет в света


Къде и кога започва литературата? С „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, преди близо 3000 години? Или с епоса за Гилгамеш, написан от неизвестен поет преди около четири хилядолетия в древна Месопотамия и включващ катаклизъм (потоп), подобен на този, описан в книгата „Битие“? Може да ни простят, че си мислим, че Омир е първият велик „поименен“ автор (въпреки че кой точно беше той – и дали дори беше „той“– остава неизвестно) и че колкото повече се връщаме назад във времето преди Омир, толкова по-малък е шансът да срещнем автор, чиято самоличност всъщност знаем. И добре, ако все пак срещнем писател отпреди Омир, вероятно бихме могли да заложим доста сигурно, че писателят е мъж. Но това е погрешно. Можем с увереност да идентифицираме първия посочен автор в световната история. Нещо повече – авторът е жена на име Енхедуана.

Акадска принцеса, Върховна жрица на лунния бог Нана,
дъщеря на Саргон Велики. около 2285–2250 г. пр. Хр.,
Ехедуана, върховна жрица на Нана (около  23 век пр.Хр.)

Енхедуана, автор на химни, посветени на жрицата Инана, е очарователна фигура. Тя е шумерска върховна жрица, живяла през XXIII век пр.Хр., около 1500 години преди Омир. Енхедуана е живяла в град Ур (в съвременен Ирак) и е била жрица на шумерския бог на луната Нана. Но дали Енхедуана също е написала „Слизането на Инана“ – забележителен ранен пример за епичната поема? Ако е така, „Слизането на Инана” не е само най-старият епос; това е най-старото поетично произведение, написано от някой поет, мъж или жена.
Трудно е да се примирим с това колко отдавна Енхедуана е създала творбата си. Джефри Чосър, за когото понякога се смята, че стои в началото на английската литература, е живял и писал преди малко повече от шест века. Друга фигура, за която често се казва, че стои в началото на „английската“ литература, козарът Джароу на име Кедмън, ни връща още седем века назад. Около 14 века разделят Омир от Кедмън. Но Енхедуана е дори по-отдалечена от Омир, отколкото Омир е от Кедмън. Накратко, Енхедуана е много отдалечена от нас.
Бащата на Енхедуана, Саргон, бил цар на Акад, важен град в Месопотамия, вероятно разположен някъде между мястото, където сега се намират Самара и Багдад в съвременен Ирак. Както Джанет Робъртс (консултант по изкуствата, редактор, писател) отбелязва, „Енхедуана е написала цикъл от химни в храмовете на Шумер, традиция, която завършва с нейната смърт. Тя също така е отправила страстен призив към богинята Инана да бъде възстановена на поста си като върховна жрица на Бога на Луната в Ур и да бъдат победени нейните врагове, които са я свалили. Цикълът от химни започва с думи, които веднага предизвикват онзи далечен свят, който е обитавала Ехедуана, свят на зикурати и поташ, с барабани, които отбелязват времето, докато се извършват религиозните церемонии:
„О, Е-унир (къща, която е зиккурат), израснала заедно с небето и земята, основа на небето и земята, голяма банкетна зала на Еридуг! Абзу, светилище, издигнато за неговия принц, Е-дул-куг (къща, която е свещена могила), където се яде чиста храна, напоена от чистия канал на принца, планина, чисто място, пречистено с поташ, абзу, вашите барабани тиги принадлежат на божествените сили“.

Ехедуана, върховна жрица на Нана (около  23 век пр.Хр.)

Химните продължават да възхваляват „могъщия“, който управлява шумерския народ, използвайки поетични метафори, извлечени от света, населен от шумерите:
„Вашият принц, бушуваща буря, която унищожава градове във враждебни земи, вашият суверен, ужасяващ див вол, който ще прояви силата си, ужасяващ лъв, който разбива глави, воинът, който измисля стратегии в господство и постига победа в царство, могъщият, великият воин в битка, господарят без съперник, синът на Енлил, бог Нинджирсу, издигна къща във вашия район, о Е-нинну, и зае мястото си на вашия подиум“.
Цикълът завършва с „подписа“ на Енхедуана с изявлението:
„Съставителят на плочите е Ен-хеду-ана. Царю мой, създадено е нещо, което никой не е създавал преди“.
По-голямата част от древната шумерска литература е написана от плодовит писател, но анонимен. Но Енхедуана е била достатъчно важна като върховна жрица и принцеса, за да си добави името към своите произведения. И нейната творба е буквално гравирана в камък, издълбана в клинописни плочи, така че да издържи на опустошенията от около 43 века. Тази очаквана устойчивост е гарантирала, че повече от четири хилядолетия по-късно името на Енхедуана е оцеляло.
-----------------------------------------------------------------------------------
Енхедуана остава активна във влиятелната си роля като Eн-Жрица в продължение на повече от 40 години, до смъртта си, по време на управлението на нейния племенник Нарим-Син. Тя продължила да бъде важна фигура и посмъртно и може дори да е достигнала полубожествен статус. Дискът Енхедуана, намерен през 1927 г. от сър Ленард Уули по време на разкопки в Ур на храма, където е живяла Енхедуана, е първият открит артефакт, който въвежда Енхедуана в съвременния свят.


Описанието на диска от музея на Пен гласи, че това е „Диск от бял калцит; от едната страна е панел, на който е издълбана релефно сцена на жертвоприношение, а от другата е надпис на Енхедуана, дъщеря на Саргон от Акад“.
Гробницата на Енхедуана може никога да не бъде намерена и учените може да продължат да спорят дали тя наистина е тази, която е написала всички тези химни и стихотворения като Шекспир, но нейното наследство е подпечатано от нейните писания. Те отразяват нейните лични чувства за света, в който е живяла.
„Мен, която някога седях триумфално, той изгони от светилището.
Като лястовица ме накара да отлетя от прозореца,
Животът ми е погълнат.
Той ме лиши от короната, подходяща за висшето свещеничество.
Той ми даде кама и меч — „това ставаш“, ми каза той.

В твоята служба за първи път влязох в светия храм,
аз, Енхедуана, най-висшата жрица. Носех ритуалната кошница,
възпявах похвала.
Сега бях изхвърлена на мястото на прокажените.
Дойде ден и блясъкът се скри около мен.
Сенките покриват светлината, обвиват я в пясъчни бури.
Моята красива уста познава само объркване.
Дори моят пол е прах“.

Глава на висша жрица с инкрустирани очи; от Ур
(съвременен Тел ел-Мукайяр); Акадски период
(ок. 2334-2154 пр. Хр.), алабастър, раковина,
лапис лазули и битум;
Музей по археология и антропология на
Университета на Пенсилвания

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.