CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Първият Световен конгрес на учителите по история

10/11/21 / ИСТОРИЯ
Съвременните предизвикателства в преподаването на науката история





Симеон КУЛИШ, член на българската делегация

Между 4 и 7 октомври в Москва, в хотел „Президент“, се проведе първият Световен конгрес на учителите по история. Участие взеха 38 държави от Русия, САЩ, Китай, Индия, Чили, ЮАР, Танзания, Финландия, Германия, Австрия, Франция, Испания, Великобритания, Италия, Нидерлндия, Полша, Беларус, Украйна, Албания, Сърбия и др. с общо 300 делегати. Форумът бе реализиран благодарение на Министерството на просвещението на Руската федерация, Института за всеобща история към РАН, Държавния академичен университет за хуманитарни науки, Руското историческо общество, Академията на министерството на просвещението на РФ, Асоциацията на учителите по история и обществознание в Русия, Асоциацията ИППИ, Руския фонд на мира и Euro Clio – European Association of History Educators. Българската държава бе представена от 7-мина първокласни учители: Бистра Стоименова – ръководител на делегацията, член на борда на Euro Clio и председател на Сдружението на преподавателите по история в България Теодора Николова (33-ето ОУ „Санкт Петербург“, София), Жанина Калчева (51-во СУ „Елисавета Багряна“, София), Елизабета Димитрова (Езикова гимназия „Йоан Екзарх“, Враца), Валентина Караджова (Национално средно училище „София“), Соня Крънчева (СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, Разлог) и Симеон Кулиш (ЧСУ „Юрий Гагарин“, СОК „Камчия“, област Варна).


4 октомври, 9:30 ч., х-л „Президент“, зала „Большой Петровски“. Лека-полека започва да се изпълва огромното помещение с хора, дошли от пет континента. Още преди официално да е открит конгресът, колегиумът влиза в неформални разговори. Една част от участниците видимо се познават, навярно от други форуми, а друга тепърва се опознават и разменят контакти. Вълнението на повече от 250 присъстващи на живо участници се усеща във въздуха. Минута по-късно в залата пристигат и официалните гости на форума. В центъра ясно се отличава фигурата на акад. Александър Чубарян – научен ръководител на Института по всеобща история към Руската академия на науките. На президиума са още: Андрей Фурсенко – помощник на президента на Руската федерация, Сергей Наришкин – председател на Руското историческо общество, Владимир Медински – помощник на президента на РФ, Олга Василиева – ръководител на Руската академия по образование, Леонид Слуцки – ръководител на комисията за международни отношения в Държавната дума на Руската федерация.
Официалните гости отправиха своите поздравителни адреси към участниците в конгреса, но най-напред прозвуча поздравлението на президента на Русия Владимир Путин. Всички те бяха посрещани с аплодисменти, придавайки още по-голяма тържественост на събитието. Пленарното заседание завърши с пространна лекция на акад. Чубарян, свързана с глобалните исторически въпроси през последните няколко столетия. Той отличи пет теми, които стоят в основата на съвременните предизвикателства пред учителите по история, но и пред учените: Френската революция (1789 г.), Руската революция от 1917 г., Първата световна война, Втората световна война и Колонизацията/Деколонизацията. Това са въпросите с най-силна чувствителност сред всички народи по света, даващи отражение в националната им история.
Следобедните часове на 4 октомври бяха посветени на Държавния историческият музей. Намира се точно на Червения площад, на номер 1. Отличната организация на домакините отведе поетапно всички делегати до този истински храм на миналото. Залите с хиляди експонати, събрали историята на руската земя, те оставят със затаен дъх до последния миг. Няма как да останеш равнодушен към зимното возило на цар Петър I, множеството картини, дело на руски художници от XIX век, личните предмети на царе и аристокрация, ценната християнска книжнина...


На 5 и 6 октомври в зали „Библиотека“, „Зелената зала” и зала „Лоби Гжел“ колегите от цял свят имаха възможност да дискутират по актуални въпроси, свързани с проблемите и предизвикателствата в преподаването по история в средното образование. Тематични сесии като „Историята в училище: национални традиции и иновации“ и „Дистанционното обучение: предизвикателство на времето“, дадоха възможност да се обменят различни практики, начини и подходи на преподаване. Голяма част от делегатите споделиха своя личен опит, но заедно с това и учебни програми за отделни класове. Българската делегация се изяви достойно в лицето на Теодора Николова, която представи родните специфики в V, VI и VII клас. В последвалата дискусия се включиха всички колеги от България.
В секцията „Революциите в световната история“ главна тема бе делото на французите от 1789 г. Участниците дебатираха не толкова за ролята и значението на историческото събитие, а как и по какъв начин е отразено в учебниците, различните гледни точки на държавите, къде има допирни точки и къде – разминавания. Особено атрактивно бе участието на индийския представител Адити Вирмани, която ни демонстрира колко сериозно е застъпена Френската революция в часовете по история в тази азиатска държава. Българският опит бе споделен от Бистра Стоименова, която освен че изнесе доклад по темата, бе и модератор на секцията.
Безспорно най-интересната сесия се проведе на 6 октомври от 10:00 ч., чийто модератор бе акад. Чубарян. Тя бе посветена на Втората световна война и предизвикателствата в преподаването в различните страни. Изключително емоционални, на моменти дори драматични, бяха изказваният и презентациите на руските колеги. Представителите на САЩ и Западна Европа представиха свои гледни точки, в цялост препокриващи се с тези на домакините, но у мен остана усещането за горчивина в руския народ след тази дискусия, защото все още той остава неразбран и не дотам оценен като участник и победител в световния конфликт. Все още световната историческа наука не може да излезе с единно мнение за значението на Червената армия, за закъснелия Втори фронт и т.н.
На 7 октомври се състоя и официалното закриване на конгреса, като организаторите бяха подготвили изненада за делегатите извън Русия. Празничният обяд бе проведен на туристически кораб, който направи няколкочасова панорамна обиколка на Москва по едноименната река.
В частните разговори, които проведох, в дискусиите, в които участвах, разбрах, че проблемите на учителите в цял свят са доста сходни. Феминизирането на професията, отсъствието на млади колеги в гилдията, дистанционното обучение, са една малка част от общите „болки“ на нашата професия. Установих и друго, което може би няма да се хареса на мнозина, но по мое скромно наблюдение, уважението към учителя и институцията училище е на по-ниско равнище в сравнение с Русия, голяма част от европейските държави, или дори Танзания…
Макар и скромно, моето участие бе изключително ползотворно за България, моето училище и мен. Контактите и връзките, коити създадох, положиха началото на бъдещи съвместни международни инициативи, които се надявам в близко бъдеще да реализираме с колегите от Русия и Армения. Представих Родината си подобаващо, рзказвайки за най-старото обработено залто в света, за уникалните тракийски гробници, светилища и съкровища, за безаналоговия в историята на Европа Праисторически солодобивен и градски център Провадия. Подобни форуми затвърждават тезата, която и аз споделям, че въпреки рзличият си, ние, хората, винаги можем да намерим общи теми, допирни точки и пътища на съгласие.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.