Робините в Древен Рим

culturespace.bg Историческият Рим е заслужил признание за своите технологични иновации в гражданското, административното, инженерното дело, архитектурата, както и в изкуствата. Обаче обратната страна в историята на цивилизациите е много тревожна и обикновено не се взема предвид. Жените робини в Римската империя са били подложени на повечето невъобразими малтретирания, които дори ние в съвременния свят трудно можем да си представим. За секунда обаче това може да се отдаде на факта, че те съществуват само за да бъдат заловени, продадени и експлоатирани. Никога да не познаваш нито миг спокойствие, рядко да изживяваш същината на любовта и щастието и нито веднъж да не изпитваш какво е чувството да си свободен, е историята на жените робини от Древен Рим. Изхвърлени като смет В Древен Рим животът на новородено момиченце често е бил изхвърлян като вчерашен боклук. Семействата гледат на дъщерите като на финансово бреме, което кара мнозина да изоставят своите момиченца на улицата. Тези изоставени бебета били лесна плячка за търговците на роби, които ги събирали и отглеждали като робини. За тези момичета животът започва с отхвърляне и продължава в окови. Веднъж продадени, съдбите им са запечатани – те стават просто предмети, използвани за работа или за по-лошо. Това не е необичайна практика – по-скоро смразяващо напомняне за това, колко малко ценност се отдава на женския живот. Пленени жени като военни награди Тъй като римските армии разширяват обхвата си, те не просто връщат плячка от злато и земя. На жените, заловени по време на завоевания, се гледа като на трофеи на победата. Тези жени, често взети от домовете и семействата им, са продавани на търг на онези, които предложат най-висока цена. Третирани като нищо повече от военна плячка, те са унижавани, обезчовечени. Веднъж продадени, бъдещето им е мрачно, независимо дали са принудени да работят, или да бъдат подложени на сексуална експлоатация. Идеята за завладяване не е само за територия – тя е за собственост върху човешки животи, с жени като крайната награда. Продадени от собствената си кръв В свят, управляван от оцеляването, отчаянието кара семействата да правят невъобразими избори. Бедността често принуждава семействата да продават дъщерите си в робство, за да изплатят дългове или да избегнат финансов крах. Още по-трагични са случаите, когато жените се дават в робство, вярвайки, че това е единственият им шанс за оцеляване. Това е жестока система, в която кръвното родство означава малко, ако може да облекчи бремето на бедността. Тези жени, продадени от собствените си семейства, са хвърлени в живот на деградация, без надежда да избягат от веригите, които ги оковават. Сведени до собственост Според разказа на римляните, жените, чийто статус в общността е робски, никога не са имали право да се радват на своето достойнство. Тяхното благополучие никога не е за тях, то е за техните господари. Независимо дали става въпрос за нападение, изнасилване или принудителен труд, нищо по никакъв начин не се смята за нередно според римската правна система спрямо жените, които се третират като притежание. Всекидневните задължения са пълни с трудности от зори до здрач, в зависимост от това, какво иска господарят – тежък труд, секс или удоволствие. Законовата система позволява да бъдат използвани като оборудване и изхвърлени, след като станат неефективни в системата. Принудени да служат по всички начини В римските домакинства жените робини са били принуждавани да изпълняват безкрайни домашни задължения, но страданията им не свършват дотук. Много от тях са принудени да преминат и в сексуално робство, или за лична употреба на господаря си, или отдадени под наем в публични домове за печалба. Злоупотребата, която понасят тези жени, е постоянна и без изход. На телата им се гледа като на още една услуга, която да се предлага, като на още един начин за задоволяване на апетита на собствениците им. Това е живот на безмилостна експлоатация, без надежда за достойнство или свобода. Дори образованите не са пощадени Образованието не може да защити жените от бруталните реалности на робството. Много жени от образовани райони като Гърция се озовават в служба на богати римски семейства като учителки, музикантки и писари. Въпреки таланта си, те все още са роби, а знанията им с експлоатирани за печалба на техните господари. Въпреки че може да заемат по-високи роли в домакинствата, те никога не са свободни от жестокостта на статуса си. Образовани или не, те са хванати в капан в система, която не предлага бягство, а техните интелектуални дарби са просто още един ресурс, който да се добива от техните собственици. Илюзията за свобода За някои жени идеята за manumission – господар, който освобождава своя роб – предлага искрица надежда. Обаче тази свобода често е илюзия. Много жени са освободени само когато вече не са полезни, твърде стари, болни или скършени, за да служат на своите господари. Дори след като са освободени, тези жени са изправени пред социална стигма, финансови затруднения и живот, все още определян от предишния им статут на роби. Свободата не изтрива миналото им и за мнозина това е нов вид затвор – такъв, в който вече не са оковани с вериги, но все още са в капан заради последствията от своето робство. Теми за размисъл Ужасяващо е да се види колко нехуманно е отношението към жените робини в Древен Рим – място, където хората са разглеждани като инструменти, за да могат властта, икономическите интереси и желанието за контрол да продължат да съществуват. Дори висшата класа не успява да избегне зверствата, а свободата и мирът често се оказват пълна противоположност. Въпреки че много историци силно се възхищават на Римската империя заради нейната богата история, тежкото положение на тези жени предлага по-нелицеприятен разказ. Превод от английски: Георги ВЕНИН