Робърт Джонсън – да направиш сделка с дявола?

07/28/18 / ИЗКУСТВО
Според легендата, чернокожото момче, което живее в плантация в Мисисипи, има огромно желание да стане велик блус музикант.





 Ангел Стефанов

Робърт Лерой Джонсън (8 май 1911 – 16 август 1938 г.) е американски блус певец, композитор и музикант. Неговите забележителни записи през 1936 и 1937 г. са амалгама от изпълнения на виртуозен китарист и талантливо съчинени песни, които повлияват силно на следващите поколения музиканти. Слабо документирани са и животът, и смъртта на Джонсън. Това ражда много легенди.
Като пътуващ изпълнител, който свири обикновено на ъгъла на улицата и на танците в събота вечер, Джонсън има малък търговски успех и обществено признание в живота си. Един мит разказва, че е продал душата си на дявола на местен кръстопът в Мисисипи, за да постигне успех.
Блусменът Сон Хаус, съвременник на Джонсън и негов колега, разказва, че е бил приличен изпълнител на хармоника, но ужасен китарист, докато не изчезва за няколко седмици. Когато се връща, Робърт показва виртуозна техника на китарата и майсторство в блуса, което практически е невъзможно да се постигне за толкова кратко време.
Според легендата, чернокожото момче, което живее в плантация в Мисисипи, има огромно желание да стане велик блус музикант. Една вечер някакъв мистериозен глас му прошепва да отиде на кръстопътя на магистрали 49 и 61 в Кларксдейл, Мисисипи, в полунощ. Там го посреща голям черен човек (дяволът), който взима китарата му и я настройва. Дяволът изсвирва няколко песни и след това връща китарата на Джонсън. Това е прословутата сделка с дявола. В замяна на душата си Джонсън успява да стане виртуозен музикант и да създаде блус, с който става известен.
Робърт Джонсън бил особено предпазлив по отношение на музикантите, които проявявали интерес към стила му на свирене – все пак това било средството му за препитание (а може би – и страшната му тайна) и той не бил склонен да го споделя с всекиго. Случвало се, ако някой прекалено се е загледал в китарата му, той да прекъсне по средата изпълнението си и с неясно обяснение да напусне помещението, а след това да изчезне от града с месеци. Според някои последни проучвания, Джонсън имал особен метод за настройка на китарата си, който не споделял дори с учениците си.
След преиздаването на записите му през 1961 г. в дългосвирещата плоча „King of the Delta Blues Singers“, песните му стига до по-широка аудитория. Джонсън е признат за майстор на блуса, особено на блус стила Мисисипи Делта. Влиянието му е признато от много рок музиканти. Ерик Клаптън казва за Джонсън, че е най-големият блус певец, който някога е живял.
Джонсън намиря място в Rock and Roll Hall of Fame (Залата на славата) на първата церемония през 1986 г., като музикант, оказал голямо влияние върху рокендрола. През 2003 г. Дейвид Фрик класира Джонсън пети в „100-те най-велики китаристи“ на списание „Ролинг стоун“.
Тайнствена е и смъртта му. На този паметен ден Джонсън се озовава в малък град в южната част на Мисисипи, в заведение за пиене с музика, бар и дансинг. Вечерта Робърт Джонсън взима китарата и започва да върши обичайната си работа: виртуозно изпълнение на блус. Нищо не предвещава проблем, докато певецът не получава бутилка уиски, признание за таланта му, но... по някаква причина отворена. Джонсън отпива няколко глътки и след няколко часа в безсъзнание е отведен с линейка в града. Отровата в напитката не действа незабавно, музикантът умира на третия ден. Така завършва животът на известния блусмен. Само на 27 години.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.