Ирена ДИМИТРОВА, изкуствовед
Ще започна поредната критика на художествената критика с едно лирично отклонение. През м. февруари големият учен проф. Иван Маразов изнесе лекция в Градската художествена галерия на Варна, посветена на холандския портрет от XVII век. Лекцията на проф. Маразов продължи по-малко от час. Разказът беше наситен с много факти, но едновременно беше естествен и с чувство за хумор. За съжаление това представяне е едно изключение на фона на десетките статии и очерци на родните „интелектуални“ работници, които продължават да озадачават читателя с невероятно словесно „рококоКО“. Апропо̀, автор на този „бисер“ е студент от варненски университет. А ето ги и„бисерите“, които събрах за вас:
„Посочвайки – отличаваме, дискутирайки – затвърждаваме, верифицираме и довеждаме в актуалност. Ревю, рецензия, критика, интервю – все инструменти за актуалност.“
„В концептуалния конструкт на изложбата седмѝчната множественост маркира репери за нова духовност, граничеща с болезнен пуризъм. … Концепцията на изложбата трансцендира когнитивното ниво и надхвърля логическото обобщение.“
А ето и един откъс от покана за участие в изложба, където художниците са призовани да творят през „индивидуални стратегии и лични почерци“: „Изложбата е предложение и покана към колегията за артистичен отговор през индивидуалните стратегии и лични почерци за творческа рефлексия към съдържанието на живота в свят, в който сме обусловени да бъдем тук и сега. … Тематичният обхват е отворен: от импулсивно следване на изначално зададеното витално условие на живота през философско осмисляне на понятието щастие като лично и колективно преживяване, за да стигнем до критично-иронична рефлексия към социално-политическата банално детерминирана реалност…“
А повече за лекцията на проф. Иван Маразов можете да прочетете тук: https://www.bta.bg/bg/news/lik/1077940-prof-ivan-marazov-iznese-vav-varna-lektsiya-za-portretnata-zhivopis-na-xvii-vek
|
