Ронгоронго – една неразгадана писменост…

04/28/20 / КУЛТУРА
… която може да изчезне завинаги





culturespace.bg

В Декларацията на ООН (2009 г.) за правата на коренното население в т. 2 е записано: „Утвърждавайки също така, че всички народи допринасят за многообразието и богатството на цивилизациите и културите, които представляват общото наследство на човечеството“. И тъй като толкова много наследство вече е загубено по пътя на прогреса, времената, в които живеем в момента, се въртят около усещането за възраждане, в търсене на онова културно наследство, което е неподвластно на времето, неразгадано и все още чака своите откриватели. И понякога някои традиции, които са покрити с мистерия, чакат много векове, за да бъдат възстановени.
Известният изследовател Джаред Даймънд (американски еволюционен биолог, физиолог и биогеограф) е писал подробно за екологичната, демографската и културната история на Рапа Нуи и неговите хора.
Културната практика на хората от Рапа Нуи, изглежда, е като никоя друга. Емблематичните монолитни статуи, наречени моаи, са фигури, изправени пред общностите, за да ги предпазят от външна сила. Въпреки че на други места в Полинезия са били изградени статуи с подобни значения, хората от Рапа Нуи са направили повече от 900, всяка с тегло най-малко 80 тона, което би било почти невъзможно да се транспортира през целия остров само с човешка сила. Статуите са направени от дърво и базалт и макар днес островът е лишен от богата растителност, човек би предположил, че някога е имал много различно биоразнообразие – или дървесината за статуите е била транспортирана от друго място.

Моаи на Великденския остров

Хората от Рапа Нуи в един момент дори разработват свой собствен писмен език. Те са една от малкото цивилизации в човешката история, които са го правили напълно независимо. Но дори този писмен език е причина за много дискусии, тъй като никой до сега не е успял успешно да дешифрира или обясни глифовете на Ронгоронго след откриването им през 1860 г.
Глифовете ронгоронго, масивните моаи и ранното заселване на полинезийски морски обитатели на Рапа Нуи фокусират интереса към произхода на тази култура. Според известния писател Греъм Ханкок, може да има само едно обяснение: поради своята изолация, Рапа Нуи трябва да притежава наследството на далеч по-стара, по-голяма и много напреднала в техническо отношение цивилизация, наследена от коренното население на острова, култ, който е сравнително добре запазен до XVIII век.
Част от това наследство е ронгоронго – система от глифове, открита през XIX век, която е уникална, защото никъде другаде в Тихия океан няма нещо подобно. Южен Ейро – френски пастор, се смята за откривател на таблетите (през 1864 г.). Ако някой ден изследователите успеят да докажат, че това е писмена система с местно развитие, а не нещо внесено от друго място, това би представлявало един от малкото случаи на независимо изобретение на писане в историята на човечеството.
Въпреки усилията, положени през последните десетилетия, писмеността ронгоронго не може да се дешифрира. Досега експертите успяват да идентифицират само някои календари и това, което може да се окаже генеалогична информация.
Две дузини предмети, които носят надписи на ронгоронго, някои силно изтрити, изгорени или повредени по друг начин, са събрани в края на XIX век и сега са разпръснати в музеи и частни колекции. Всички артефакти с ронгоронго са направени от дърво и имат неправилни форми. За съжаление, ни един от тях не остава на Великденския остров. Според местната устна традиция, таблетите ронгоронго имат сакрален характер и само управляващият и религиозният елит са знаели как да ги четат.

Таблет, изписан с ронгоронго

Текстовете са написани по системата с алтернативна посока, наречена Bustrofedon, много използвана в Древна Гърция, която се състои в писане на ред от ляво надясно и следващия – от дясно наляво, сиреч обратно.
Освен това текстовете на ронгоронго също се четат от долу нагоре, започвайки от долния ляв ъгъл на таблетите, а линиите продължават от двете страни на таблета, което означава, че трябва да го обърнете, преди да продължите нагоре към следващия ред.
Използваните символи са схематични фигури, представящи хора, животни, растения, геометрични фигури и артефакти, много от които трудно се идентифицират. Според традицията, те са били гравирани върху дървото с помощта на зъби от акула.
Ронгоронго е съвременното име, дадено на тази писменост, което на езика на Рапа Нуи означава „да рецитира, заявява или пее“. Първоначалното му име или описание, според устната традиция, е било kohau motu mo rongorongo (линии за пеене). Тази традиция също определя конкретно име на всеки таблет въз основа на написаното – хроники, списъци на убити в битка хора или списъци на военни бежанци.
Използваните ронгоронго глифи са с височина приблизително 1 см и покриват цялата използваема повърхност на таблетите, като се възползват максимално от наличното пространство, поради недостига на дърва на острова.
Анализът на седем от таблетите разкрива, че дървесината идва от Thespesia populnea – дървесен вид вероятно от Хавай и други тихоокеански острови, използван и за направата на въжета. Установено е, че три други таблета са Podocarpus latifolius от Южна Африка и, следователно, може да са от внесена дървесина или от корабокрушение.

Ронгоронго - глифи
Тъй като не е възможно да се дешифрира текстът от таблетите, освен това, което е предадено устно, произходът на тази система за писане също не е известен. В цяла Полинезия няма археологически доказателства за писмена традиция, поради което някои изследователите смятат, че това може да е развито на местна почва, на хора от неизвестна цивилизация, изчезнала отдавна. Легендата разказва, че основателите на Рапа Нуи са донесли 67 таблета, откъдето и да са дошли. Единственият таблет, анализиран с радиовъглероден метод, е от около 1680 г.
Когато експедицията на Гонсалес де Ахедо анексира острова към Испания през 1770 г., управляващият елит на Рапа Нуи подписва договора, използвайки собствената си форма на писане, но символите, с които вождовете се подписват, изобщо не приличат на тези от таблетите.
Най-разпространената и приета теория е, че ронгоронго не е автентична система за писане, а мнемонична система на протописане, която всеки писар преинтерпретира по свой начин.
Но всички изследвания и теории са в сферата на гаданията, защото няма абсолютно никаква идея какво съдържат таблетите. Знаците все още не са дешифрирани и истинското им значение – което според някои съдържа информация за съдбата на изчезнала цивилизация, която е създала статуите на Великденския остров – най-вероятно е загубено завинаги.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.