Авторът - Симеон Кулиш
culturespace.bg
Темата за руската белогвардейска емиграция в България след Първата световна война става все по-актуална през последните 25-30 години. Изследванията не са много, но достатъчни, за да дадат една обща картина на проблематиката. В края на 80-те и 90-те години на XX век, както и през първите две десетилетия на XXI век излизат няколко издания, сред които: Шкаренков, Л. Агонията на бялата емиграция, 1921-1999, Партиздат, С., 1989; Спасов, Л. Врангеловата армия в България, С., 1996; Даскалов, Д. Бялата емиграция, УИ Св.Климент Охридски, С., 1997, Кьосева, Цв. Руската емиграция в България, София, 2002 и Бялата емиграция в България: Материали от научна конферренция, София, 23-24 септември 1999 г.”, София, 2001. Заедно с тях на бял свят се появяват и няколко статии на Дончо Даскалов, Борис Тодоров, Ганка Рупчева, Людмил Спасов, Тодор Димов и др.
.jpg)
Когато говорим за регионални изследвания, посветени на белогвардейците, трябва да кажем, че все още сме големи длъжници на науката. Варна и регионът не правят изключение. Благодарение на трудовете на Софья Букасова-Богословова Руската следа във Варна, Варна, 2011 и на Тодор Димов Руската емигрция във Варна 1919-1947, Изд.Фабер, 2023 една голяма част от завесата е повдигната, но предстои още не малко работа. Липсата на документи, биографични очерци, семейни спомени, загубени или несъставени родословни дървета, както и дистанцията на времето, създават все по-голями трудност за изследователите. Допълнително предизвикателство представляват поколенията, родени от смесени бракове между белоемигрантите и местното население. Често пъти паметта се прекъсва и остават само имена на фамилии, откъслечни спомени за личности, някоя снимка или лична вещ. Динамиката и капризите на съвременния живот допълнително неглижират темата за родовата история и минало.
Николай Самойлович Кулиш със съпругата си - Атанаска
В настоящата книжка представям пътя, живота, семейството и личността на Николай Самойлович Кулиш – един от стотиците белогвардейци, напуснали Русия, и установили се във Варна след 1921 г. Идеята за написването на този труд датира още от 2016/2017 г. Липсата на достатъчно документи, материали, но може би най-вече на емоционална готовност, са били сред причините толкова дълго време да се забавя с този очерк. Освен лична, мотивацията ми е и професионална. С настоящото изследване се надявам още едно бяло петно по темата за руската емиграция във Варна да бъде запълнено. Нещо повече, искрено вярвам, че именно родовите изследвания служат за основа на регионалната, а от там и на националната ни история. Тук е мястото да спомена, че в настоящото издание са използвани документи от Държавния архив-Варна, руски и украински архиви, документални сборници, но също така документи от семейния архив на фамилия Кулиш.
В настоящото изследване се засяга и още една тема – тази за белоемигрантските организации в България и в частност тези във Варна. Сред най-значимите за морския ни град се оказва Руското благотворително дружество „Галиполи”. В учредителния протокол от 26 септември 1930 г. се декларира готовност да се създаде „...благотворително дружество, което да обедини всички руси, напуснали през 1920 г. Крим и са били в Галиполи, а сега живеят в гр.Варна, с цел да има единство в духовния, културния и просветен живот на същите.” То е уникално с това, че реално събира под своите знамена всички онези белогвардейци, които са били в Галиполи между 1920 и 1921 г. и по-късно установили се във Варна.
Настоящото четиво е подходящо както за професионални историци, но също така и за хора любители на миналото, за начинаещи изследователи на своя род, за ученици, студенти и за всички, за които историята е страст.
Представянето на книгата ще се състои на 7 октомври от 17.00 ч. в Държавен архив Варна.
Заповядайте!
Вход: свободен
|
