Сделка с дявола

Мина ИВАНОВА Смятам да не вървя по отъпкани пътища. Ще ви разкажа за един човек. За една легенда, която ми въздейства и ме окрили да я запечатам не само в съзнанието си, но и върху платното. Робърт Джонсън. Човекът, който е станал известен не само с музиката и таланта си, но и с една история, която продължава да вълнува и вдъхновява много хора. Вдъхновява музиканти и не само - вдъхнови и мен. Робърт Джонсън е бил приличен изпълнител на хармоника, но ужасен китарист. Според легендата, чернокожото момче от Мисисипи, желаело с цялата си същност едно-единствено нещо: да стане велик блусмузикант. Това била причината да послуша мистериозния глас, който му прошепва да отиде на кръстопът в Кларксдейл, Мисисипи, в полунощ.Там, на безлюдния и прашен кръстопът, Дяволът му дал талант в замяна на душата му. Робърт Джонсън се завърнал със завидна техника и впечатляващи музикални умения. Той не просто можел да свири на китара, а можел да накара една да звучи като две. Щом дръпнел струните на старата си китара, тя проплаквала с човешки глас и омагьосвала всекиго. Душата на Джонсън обаче била затворена в китарата му – неин бил плачът, идващ от струните й. Джонсън умира млад – само на 27 години, при неизвестни обстоятелства, като така плаща цената на амбицията си.И до ден-днешен остава загадка къде е погребан. Вратата към тайнственото и неразгаданото е винаги открехната.И за най-земния човек тя е магнетична, изкушаваща. Понякога свръхестествeното ражда завладяващи истории. Как иначе щяхме да знаем откъде е дошъл гениалният талант на цигуларя Николо Паганини. И как по време на един от концертите му се късат струните на цигулката и той завършва произведението си на една струна. Според легендите, още много известни личности дължат главоломните си успехи на „благоразположението“ наСатаната. Сред тях са имената на Адолф Хитлер, Наполеон Бонапарт, на зловещия „Клуб 27“, включващ музиканти починали на една и съща възраст като Кърт Кобейн и Ейми Уайнхаус. Цената на амбицията обаче е жестока. Човек е подвластен вече на злото. Продал е себе си. После идва мигът на разплата – самоубийство, загадъчна смърт, провал. Замислям се за подбудите на всеки един от тези хора.И стигам до едно заключение: те мечтаят.И за да осъществят тези свои мечти, са прекрачили една тънка граница, от която връщане назад няма. Разбира се, всеки има в душата си онова кътче, където се крие цял свят, пълен с мечти. Защото какво сме ние без мечтите? Едни празни души, в плен на собствената си ограниченост. Затова нека мечтаем! Но коварното зло се спотайва в душите ни и е в постоянна битка за надмощие с добротата и светлината. Изходът е в ръцете ни.Изборът е изцяло наш. Една стара индианска притча разказва точно за този избор. Стар чероки казал на внука си, че в човешката душа се борят два вълка. Зъл – гняв, омраза, завист, алчност, лъжа, надменност. Добър – любов, мир, надежда, доброта, състрадание, скромност, искреност. Внукът му го попитал в крайна сметка кой побеждава. Старият чероки отговорил: „Този, когото нахраниш“. Всички сме грешни. Една лошапостъпка не те прави лош, но тя винаги има цена. А човек трябва да съхрани душата си. Продавайки я, ти продаваш и себе си. И сам се погубваш… Бел. на ред. Мина Иванова е автор в culturespace.bg. Тази година тя се дипломира в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна, със специалност „Изящни изкуства“ (живопис, графика и скулптура). От новата учебна година Мина ще бъде студентка в Техническия университет – Варна, специалност „Индустриален дизайн“. Картината и есето са дипломната работа на Мина, за която тя получава пълна шестица. Екипът на culturespace.bg пожелава на Мина творчески успехи и смели мечти!