Седемте небесни самураи на Бога

09/10/18 / МИСТИКА
Превъплъщенията на Иисус, преди да се прероди като Христос





Богомил ПАВЛОВ

Предлагаме ви едно непълно, и по принуда – схематично, скициране на сходни религиозни и космологични учения – без дълбини анализи, само ескизи от повтарящи се сходства.
Съвпаденията са красноречиви. Възможностите за тях – само две: или една и съща душа се е прераждала многократно, без да еволюира (понеже е била напълно еволюирала), или теолозите и митотворците са бездарни плагиатори (като гърците, които заимстват цялата си теогония от други народи) или стъкмисти, които приписват на своите свещени писания угодни им стари матрици (вж. статията ни „Църквата против Библията“). И още едно „или“, най-близко до ума: може би и двете (възможности)?

МИТРА. Персийският бог на Слънцето.
Съгласно преданията, той бил син на непорочно заченалата небесна дева и се родил на 25 декември в пещера. Имал 12 ученици, бил Месия, отдавна чакан от народа. Бил убит, като поел върху себе си греховете на своите последователи, възкръснал и пред него са се покланяли като пред въплъщение на Бога. Следовниците му проповядвали сурова и строга нравственост. Имали седем свещени тайнства. Най-важните от тях били кръщението, конфирмацията и евхаристията (причастието), когато причастяващите се вкусвали божествената природа на Митра „във вид на хляб и вино“. Привържениците на Митра установили като средище за поклонение точно мястото, където Ватиканът въздига своята Църква.

АДОНИС. Гръцкото име на Бога на плодородието в древнофиникийската митология (съответства на вавилонския Тамуза).
Вярвали, че се родил на 25 декември. Бил убит и погребан, но боговете на подземния свят (Аида), където той престоял три дена, му позволили да възкръсне. Бил спасител на сирийците. В Стария завет се споменава за плача на жените над неговия идол.

АТИС. Фригийският вариант на вавилонския Тамуза (Адонис).
Роден от майка-девственица и смятан за за „единственият роден син“ на върховната богиня Кибела. Съчетавал в себе си Бога-отец и Бога-син. Пролял своята кръв в подножието на бор на 24 март за изкупление греховете на човечеството; погребан бил в скала, но възкръснал на 25 март (успоредица с пасхалното възкресение), когато и се чествал всеобщ празник на вярващите в него. Специфичните атрибути на това празнуване са култът на кръщението с кръв и причастието.

ДИОНИС (БАКХУС). Бог на лозарството и винопроизводството. Син на тиванската принцеса Семела (или Тиона), която го зачева от Зевс без телесна връзка. Роден на 25 декември. Тачен като спасител и освободител на човечеството. В негова чест всяка година се устройвали празненства, които изобразявали неговата смърт, слизането му в ада и възкресението му.

ОЗИРИС. Гръцкото име на египетския бог на Слънцето Озар.
Родил се на 29 декември от девственица, наричана „дева на света“. Имал 12 ученици, един от тях – Сет, Сутекх или Сетех, негов брат (според древните гърци – Тифон, Титон или тайфун), го предал и той бил убит, погребан, но възкръснал след тридневно пребиваване в ада. Смятали го за въплъщение на Божеството и за трети в египетската триада (троица).

КРИШНА (ХРИСТНА). Роден от девственицата Деваки без сношение с мъж; единственият роден син на Върховния бог Вишну. За рождеството му възвестил хор от ангели. С царски произход, но се появил на белия свят в пещера. Смятали са го за алфата и омегата на Вселената. Извършил много чудодейни изцеления. Отдал живота си за хората. В мига на неговата смърт, по пладне, слънцето помръкнало. Спуснал се в ада, но възкръснал и се възнесъл в небесата. Последователите на хиндуизма вярват, че той отново ще се върне на Земята и ще съди мъртвите в Последния съден ден. Той е въплъщение на Божеството, третото лице на хиндуистката Троица.

КОЛЯДА. Славянският бог на Слънцето.
Съгласно преданията, той бил син на Даждбог и Златогорка (Златната майка), заченали го без телесна връзка. Родил се на 25 декември в пещера. Да му се поклонят и да го почетат дошли четиридесет мъдреци, князе и царе от всички краища на Земята. Пътя им сочела оповестила рождеството му Звезда. Черният Харапински крал искал да го погуби още като младенец, но загинал сам. Порасналият Коляда станал спасител на човечеството. Той ходел от село на село и учел хората да не грешат и да следват ученията на Ведите. В ръцете му била Златната книга, в която била записана цялата мъдрост на нашата Вселена (на всичките три свята – Яв, Нав и Прав: трите Веди). Той подарил на хората нов календар (Колядин дар).
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.