CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Сестрите Бронте: тегобата на таланта, Първа част

01/29/21 / ИЗКУСТВО
или Тежката плата, която порутва живота ти, ако изпревариш времето





cultureapace.bg

Техните творби се превръщат в класика на световната литература и през XIX век произвеждат ефекта на експлодираща бомба. Но пътят към признанието им е много дълъг. И само една зърва края му.

Всичките те пишат поезия, но любовните романи им носят най-голяма слава. Шарлот оставя след себе си четири завършени книги и една недовършена, Ан написва два романа, а Емили само един – „Брулени хълмове“. Това е последното литературно произведение на средната от сестрите Бронте, завършено малко преди нейната смърт. Тя не може да се наслади на славата, която този роман получава по-късно.

Домът на фамилията Бронте

ЕМИЛИ
Тази жена, живяла кратък живот - само 30 години, влиза в историята преди всичко като автор на романа „Брулени хълмове“, а и като сестра на още две, не по-малко известни писателки – Шарлот и Ан Бронте, и на поета и художника Патрик Брануел Бронте.

Емили Бронте

Шест таланта в едно семейство
Семейство Бронте може да се нарече уникално по отношение на броя литературно надарени хора, израснали в него.
Главата на семейството, англиканският свещеник Патрик Бронте, пише стихове и истории, а съпругата му Мария Брануел създава религиозно-философски трактат, който обаче така и не е публикуван. Те имат шест деца – пет дъщери и син, но двете по-големи момичета, Елизабет и Мария, умират, когато са съответно на десет и на единадесет години. Останалите четирима още в детството си започват да съчиняват различни истории и дори тогава вече е ясно, че всички те са наследили творческите способности на родителите си.
След ранната смърт на жена си Патрик Бронте изпраща петте си дъщери в интернат, а синът му получава образование у дома.
Условията в училището на Коуън бридж, където ходят сестрите Бронте, са ужасни. На момичетата не се отделя необходимото внимание, те са наказвани за най-малкото провинение. Когато двете старши сестри се разболяват от туберкулоза и почиват внезапно, бащата взима другите си дъщери от интерната, за да не ги сполети същата съдба. По-късно Шарлот ще пренесе това горчиво школско преживяване върху страниците на романа си „Джейн Еър“ (правилното произношение е ‘Ейър’ – бел.ред.).
Леля им (сестрата на майка им) се захваща с отглеждането на сестрите. Децата имат възможност да прекарват много време в домашната библиотека. Брат им Брануел пише пиеси и разкази въз основа на прочетената литература. Момичетата не му отстъпват. За забавление те създават списания със своите есета, стихове и писма, написани от въображаеми страни.

Шарлот Бронте

Съвместно творчество и идеологически спорове
Емили Бронте е петото дете, Шарлот и Патрик Брануел са по-големи от нея, а Ан е с две години по-млада. Тъкмо с по-малката си сестра Ема развива особено близки отношения: като деца Емили и Ан пишат заедно истории и стихове за измислената от тях страна Гондал, докато „старейшините“ Шарлот и Патрик, също в съавторство, пишат истории за също измисления Стъклен град.
С Шарлот Емили и Ан не винаги се разбират, както често се случва с творческите индивидуалности. И трите сестри имат трудни характери и всяка се опитва да докаже на останалите, че е по-способна от тях. Веднъж на Шарлот й идва напълно „крамолната“ за онова време мисъл: защо главните героини на романтичните книги трябва непременно да са изумителни красавици? Повечето хора не са много красиви, повечето читатели на романтични романи имат обичайния „сив“ вид – така че защо да не напишат книга за също такава не особено красива героиня, в която да могат да се разпознаят?
Шарлот споделя тази идея със сестрите си, но те й се подиграват, като я убеждават, че никой няма да чете такава книга. Но както се оказва по-късно, те бъркат, защото романът на Шарлот Бронте „Джейн Еър“ с грозните си главни герои все още се чете по целия свят. Ако обаче Емили и Ан не се бяха присмели на сестра си, тя можеше да не напише тази книга напук на тях, така че косвено по-младите сестри Бронте също допринасят за появата й.
Но в споровете с брат си, поет и бъдещ художник, трите сестри винаги действат като единен фронт.

Откъде да дойде оптимизъм!
Емили е най-песимистичният и мрачен човек от всички деца на Бронте, и то не без причина. Тя е единствената в семейството, която е очевидец на смъртта на двете по-големи сестри, Мария и Елизабет. При епидемията от туберкулоза седемгодишната Емили, по чудо не заболяла, остава с тях до края и смъртта им е голям шок за момичето.
Минава време. По-възрастната Мария Бронте вече е починала и Емили почти не я помни. Бащата с помощта на балдъзата си започва да отглежда останалите деца и благодарение на него и четиримата получават отлично образование. Емили и Шарлот учат известно време в друго частно училище в Англия, а след това и в Брюксел. Емили обаче не обича да напуска дома си в село Хауърт за дълго и бърза да се върне там от всичките си пътувания. След като завършва следването си, тя отказва да отиде другаде и само веднъж сестра й Ан успява да я убеди да отиде в Йорк за няколко дена.

Три сестри, маскирани като трима братя
В младостта си Патрик Брануел понякога изразява мнението, че писането не е женска работа и че любовните романи не могат да се нарекат сериозна литература. Той не е единствен. Но младежът не успява да обори едновременно трите възмутени момичета и в крайна сметка признава, че е сгрешил.
Емили пише поезия почти непрестанно и в същото време не харесва и по нейните собствени думи, не знае как да пише писма. До 1846 г. тя е събрала доста стихове, които смята за сполучливи, и решава да ги публикува заедно със стиховете на сестрите си. И тъй като отношението към женската поезия все още е като към нещо несериозно, сестрите Бронте си измислят мъжки псевдоними и се наричат „Братя Бел“. Сборникът „Стихотворения от Курър, Елис и Актън Бел“ има голям успех и най-талантливите стихотворения са написани от „Брат Елис“, под чието име се крие Емили.

Литературното наследство

Оттатък брулените хълмове
Година по-късно Емили Бронте завършва романа „Брулени хълмове“ – тъмна, почти безнадеждна история за страстната любов, омразата и желанието за отмъщение, което може да бъде по-силно от любовта, и други ярки чувства. А след още година авторката на това произведение напуска живота: Емили се простудява на погребението на брат си Патрик, който почива от безмилостната туберкулоза, и скоро почива от същата коварна болест.
Тя е само на тридесет години и може само да се гадае колко още талантливи творби, може би не толкова песимистични, колкото първият и единствен неин роман, би могла да създаде, ако бе имала дълъг живот.
(Следва)
 Превод: Г. ВЕНИН




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.