Сестрите Бронте: тегобата на таланта, Втора част

cultureapace.bg Техните творби се превръщат в класика на световната литература и през XIX век произвеждат ефекта на експлодираща бомба. Но пътят към признанието им е много дълъг. И само една зърва края му. ШАРЛОТ Шарлот е на 5 години, когато майка й почива от рак, оставяйки бащата да се грижи за шест деца. Шарлот Бронте, подобно на известната си героиня Джейн Еър, има привилегията да бъде гувернантка. В писмата си тя си спомня за това време с огорчение, тъй като не може да понася ексцентрични, невъзпитани деца и техните арогантни родители. Литературата не е за жени Шарлот пренася тийнейджърския си интерес към писането в зряла възраст. Но през викторианската епоха професиите на жените са строго регламентирани и литературата не е сред тях. И тя, както и сестрите й Ан и Емили, трябва да доказва своята стойност като автор много дълго. Приятели признават, че Шарлот Бронте има литературен талант, но по всякакъв начин я отблъскват от писането с довода, че това не е женска работа. В опити да публикува своите произведения, Шарлот Бронте чука на вратите на много издатели, но навсякъде й отказват. Автобиографичният роман „Джейн Еър“ е до голяма степен автобиографичен роман. Точно като Джейн, Шарлот и нейната сестра Емили прекарват една година в кошмарно момичешко училище, после в друго, съвсем по-малко кошмарно. Собственичката му, мадам Уулър, запомня Шарлот като „много грозно момиче“, „малка възрастна жена“, затворена, мълчалива и умислена (на портретите и снимките сестрите Бронте съвсем не изглеждат грозни, особено Шарлот; тя има изящно лице, на което биха завидели доста от холивудските актриси-звезди; явно, във викторианска Англия представата за женска красота е била твърде „студенокръвна“ – бел.ред.). Подобно на много деца, които не намират място за себе си в света, Шарлот живее във въображаема страна, в която няма място за жестокост и всички съблюдават справедливостта. И разбира се, има един принц, който в най-трудните моменти идва и мълчаливо се справя с всичко. В живота тя трябва сама да се справя с всичко. Литературата не е за жени Минават годините, момиченцето израства в девойка и става ясно, че тя, бедна бездомна жена, не бива да мечтае за принц: шансовете за успешен брак са почти нулеви. Очакват я години скучен живот на стара мома, пълен със себеотрицание. Трябва да труди много и упорито: има баща, възрастен пастор, по-малки сестри и брат. Тя си намира работа като учителка в девическото училище в Роухърд и работи там, като се опитва по най-добрия начин да противопостави искреността, справедливостта и духовния си плам на лицемерието, унинието и правилниците, които царуват там. Учениците я обожават. По това време тя постоянно пише стихове и един ден ги изпраща на поета Робърт Саути: „Посъветвайте ме, има ли смисъл да пиша?“. „Празни мечтания… литературата не е женска работа и не би трябвало да бъде“, строго отговаря поетът. Този отговор примирява Шарлот за дълго: тя просто работи и според тогавашните викториански закони, които задължават трудещата се жена да дава всички пари на баща си или на съпруга си, тя през цялото време е без пари. Учителят Шарлот е на 25 години, когато е поканена да работи в Брюксел, в частно училище. Там тя среща съпруга на директорката, Егер, когото нарича свой Учител. Учителят става прототип на господин Рочестър от „Джейн Еър“: с нея той е ту саркастичен, ту благоговейно нежен… На директорката това не се харесва и Шарлот се завръща у дома. Тя често пише на Учителя и получава отговори около веднъж на шест месеца. Това е нейният личен живот. Въпреки че много млади хора я ухажват, тя отказва на всички и предпочита да остане в съхранения свят на мечтите си. Братя Бел Кой би си повярвал! „Братя Бел“ радват критиците. Шарлот се весели и написва първо „Учителят“, после „Джейн Еър“. Този втори роман е възторжено приет от читателите и по онова време е просто сензация. Скоро цяла Англия потръпва: оказва се, че писателят Курър Бел не е Курър и не е Бел, а провинциалната учителка Шарлот Бронте. Много фенове на творчеството на Курър се отвръщат от нея с възмущение. Но Шарлот остава непреклонна. „Когато пиша, не мога постоянно да мисля за това, което се смята за елегантно и очарователно за женската половина на човечеството… Всеки има своя дял от правата“, каза тя. Шарлот Бронте; Артър Бел Никълз Трудна слава и труден живот „Джейн Еър“ има невъобразим успех. Издателите се надпреварват помежду си, за да получат правото да препечатат книгата. Откритието, че е написан от жена, е знака за първия феминистки пробив в литературата. Шарлот, доколкото може, се бори със свят, враждебен към жените, но светът е по-силен. Един след друг загиват всички нейни роднини, с изключение на баща й. Има и друг мъж, в когото тя се влюбва, но отношенията с него се развиват само в нейното въображение. След като най-накрая получава всеобщо признание, Шарлот Бронте се опитва да намери семейно щастие. Тя изведнъж се омъжва за съвсем обикновен, скучен асистент на баща си, някакъв Артър Бел Никълз, за когото пише, че я поразява с „тесногръдото си мислене“. Биографите на писателката не разбират тази стъпка. Тя е дребничка, упорита, много взискателна към хората, истинска Орлеанска Дева, а той е кух като гнил дънер. Съпругът е против литературните занимания на Шарлот. Той настоява тя постоянно да го придружава в дълги разходки и като цяло да е неговата „дясна ръка“. Известно е, че той е контролирал нейната кореспонденция. В осмия месец от бременността си, на 39 години, Шарлот се простудява силно и почива. Самата Шарлот успява да избегне смъртта от туберкулоза, но ето го друго нещастие: само няколко месеца след сватбата, в последния месец от първата й бременност, само месец и нещо преди да навърши 39, Шарлот Бронте почива. … Когато първите биографи започват да молят съпруга на Шарлот Бронте да разкаже за тази невероятна жена и велик писател, той свива устни и сухо каза: „На първо място, починалата беше г-жа Никълз, дъщеря на пастор и съпруга на пастор“. Джейн Еър има по-добра съдба… *** В Йоркшър все още има къща, в която е живяла Шарлот Бронте, писателката, която разказа на света историята на Джейн Еър, малко момиченце с голямо гордо сърце. Туристите могат да видят малките обувки на Шарлот, нейните ръкавици, капак и тетрадки, надраскани с акуратния почерк на гувернантка… П.П. Шарлот обаче има вина към най-малката от сестрите Бронте. Първият роман на Ан „Агнес Грей“, въпреки добрите продажби, остава в сянката на „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“. Но тя сътворява шедьовъра „Тайнствената непозната“ (оригиналното заглавие е „The Tenant of Wildfell Hall“, в превод: „Собственичката на Уайлдфел Хол“). Романът жъне главоломен успех, като за шест седмици всички копия на територията на Великобритания са продадени. В Америка успехът е още по-голям. Критиците, от своя страна, го определят като „шокиращ“ – заради прямотата и детайлизирания начин, по който Ан описва алкохолизма и съпътстващите го разврат и променливи настроения. Хелин Хънтингдън, главната героиня на романа е невероятно силен характер; с поведението си тя прекрачва границите на женските права по онова време. Това, което отличава най-малката сестра от двете по-големи, е, че нейните творби спадат към жанра на реализма, докато творчеството на Шарлот и Емили е повлияно от романтизма. Ан Бронте умира на 29-годишна възраст. Причината днес тя да не бъде така добре помнена, както Шарлот и Емили, е, че след смъртта на Ан, Шарлот забранява преиздаването на „Тайнствената непозната“, тъй като според нея „изборът на тема е неправилен“. Тя публично заявява и че „Това не е тема, с която един неквалифициран автор може да се справи вярно и енергично. Спокойното описание и натуралният патос е силната страна на Актън Бел (Ан Бронте). Аз лично предпочитам „Агнес Грей“ пред тази творба“. Някои определят тези твърдения на Шарлот като породени от ревност по повод на огромния успех на втората книга на сестра ѝ. Други смятат, че е предотвратила преиздаването на „Тайнствената непозната“, за да не бъде запомнена Ан с „вулгарна“ творба. Обективно погледнато обаче, това е слаб довод, тъй като Шарлот не попречва на преиздаването на „Брулени хълмове“ на Емили след нейната смърт, независимо че той също е определян от критиката като „скандален“. А може би романтизмът оправдава/завоалира скандалното…? Превод и редакция: Г. ВЕНИН