Сградата, която почти тръгна на път: тихата мистерия на кооперация „Чайка“ във Варна

Димитър ЩЕРЕВ В сърцето на Варна, на бул. „Сливница“, стои сграда, покрай която хиляди минават всеки ден. Почти никой не се обръща. Почти никой не знае, че преди десетилетия тя е била на крачка да „тръгне“ — не разрушена, не съборена, а повдигната и изместена с няколко метра. Става дума за кооперация „Чайка“ — една от познатите архитектурни следи на стара Варна, построена през 1937 г. по проект на арх. Веселин Анастасов. В нея е монтиран един от първите асансьори в града — знак за модерност, който днес звучи като далечен отблясък от друго време. Мистерията се появява през 80-те години. Когато през 1986 г. врати отваря Фестивалният и конгресен център, проектиран от арх. Косьо Христов, мащабната нова сграда променя пространството около себе си. Пред инженерите и урбанистите изникват сложни въпроси за мястото, обема и посоките на града. Сред обсъжданите — и днес почти забравени — идеи е и тази: кооперация „Чайка“ да бъде повдигната и изместена с няколко метра встрани. Операцията би изисквала укрепване на основата, изграждане на специални релсови трасета и тежка хидравлична техника. Сграда, която изглежда неподвижна като камък, е можела да бъде превърната в бавно движещо се тяло. До преместване не се стига. Идеята остава на хартия. Кооперация „Чайка“ остава на първоначалния си адрес — сякаш нищо не е било. Но разказът за това „несъстояло се пътешествие“ е запазен в нов епизод на видеопоредицата „Видими потайности“ на журналиста Димитър Щерев. В епизода се припомнят и световни примери, в които подобни инженерни операции са ставали реалност. През 1939 г. в Москва сградата „Саввинско подворие“, с тегло 23 000 тона, е преместена на ново място за една нощ, за да се разшири улица. Според разказа операцията е била толкова прецизна, че обитателите дори не са били евакуирани. През 2012 г. в Цюрих индустриална сграда с тегло 6200 тона и дължина 80 метра е преместена успешно с помощта на съвременни хидравлични системи. За Варна обаче това остава само възможност — една от онези градски истории, които не оставят следа във външния вид на улицата, а само в паметта на малцина. Днес хората, участвали в обсъжданията, вече не са сред нас. Остава сградата. Остава и усещането, че зад фасадите на тихите варненски къщи понякога се крият истории, които градът е почти забравил. Историята за кооперация „Чайка“ не е разказ за призрак. Тя е разказ за едно почти невъзможно движение — и за това колко крехка е границата между реалното и забравеното в един град. Повече по темата — във видеото на „Видими потайности“