Щрихи от изложбата „Ахимса: ненасилието“

Ирена ДИМИТРОВА Махатма Ганди През декември 2023 г. Градската художествена галерия беше домакин на изложбата „Ахимса: ненасилието“, организирана от Индологическата фондация „Изток – Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия. Инициатори на изложбата бяха художниците Станислав Памукчиев и Емил Попов, както и индологът Йорданка Боянова. Ще обърна внимание на две творби в експозицията, които привлякоха моето внимание със своята оригинална идея и професионално изпълнение. Това са скулптурата „Тук съм“ на Емил Попов и керамиката „Пресичане“ на Иван Кънчев. В първата част от своята статия ще разкажа за пластиката „Тук съм“ (алуминий, желязо). Лаконичният жест и изчистеният пластичен език на вдигнатата ръка ѝ придават символичен характер. Значението на жеста препраща към различни културни, включително религиозни традиции. Ако се обърнем към названието на изложбата, вдъхновено от философията на Ганди за ненасилственото съпротивление, може да интерпретираме скулптурата на Попов като илюстрация на тази идея, т.е. да разгледаме вдигнатата ръка като знак за несъгласие или протест. Самото название – „Тук съм“ – дава повод работата да бъде възприета и като актуализация на библейския израз „десница Божия“. Тя символизира защитаващата или наказващата сила на Господа (Речник на библейските символи, с. 166). В иконописта ръката, протегната от небето (до китката), „илюстрира“ тъкмо десницата Божия. В египетското изкуство, хиндуизма и будизма ръката се свързва с върховната власт, с действащите закони и ред (вж. Речник на символите, Дж. Тресидер – www.gumer.info). Ако се вгледаме по-внимателно в работата на Е. Попов, ще установим, че това е скулптурно изображение или отливка на лява ръка. В различните култури лявата ръка поражда както положителни, така и отрицателни асоциации. Ще обърнеа внимание на позитивните „връзки“, защото според мен Е. Попов е имал „предвид“ тях. В иконописта лявата ръка е свободна или държи евангелието, храм (макет), скрижал. Нейното изобразяване съдържа препратки и към религиозни обреди или суеверия в други култури. В юдаизма например тя се смята за блажена. На лявата ръка юдеите носят тфилин – част от молитвената одежда, който, вярват, че ги свързва с Бога (вж.: https://bg.wikipedia.org). Творбата на Емил Попов привлече моето внимание още с влизането в залата. Интересно е, че скулпторът има много творчески проекти в Индия. Той е единственият български участник в скулптурния проект, посветен на знаменития Солен поход на Ганди, като през 2013 г. Е. Попов създава две фигури за Националния мемориал на Солния поход. За работата „Пресичане“ на Иван Кънчев ще Ви разкажем в следващата статия.