culturespace.bg
Археолозите всяка година се заравят в разкопки, за да открият частица по частица истината, която ще помогне библейското слово да възкреси една реалност, изпълнена с много вяра. Тези находки едновременно потвърждават подробности от Писанието и ни помагат да разберем библейския текст. Обикновено откритията са пряко свързани с хора, места или събития, споменати в Писанието, или със съставянето на самото Писание.
В края на 2021 г. археолози откриха синагога на 2000 години в руините на древната еврейска общност Мигдал – предполагаемото родно място на Мария Магдалина. Структурата е втората по рода си, открита на мястото, което е известно още като Магдала, съобщава Росела Теркатин (италианска журналистка, работеща в Йерусалим) за „Jerusalem Post“.
Дина Авшалом-Горни, вдясно, на мястото на разкопките на древна синагога в Мигдал.
(Университет на Хайфа)
Откритието „хвърля светлина върху социалния и религиозния живот на евреите в района през този период и отразява необходимостта от специална сграда за четене и изучаване на Тората и за социални събирания“, казва съдиректорът на разкопките Дина Авшалом-Горни, археолог от Университета в Хайфа. „Можем да си представим Мария Магдалина и семейството ѝ да идват в синагогата тук, заедно с други жители на Мигдал, за да участват в религиозни и обществени събития.“
Изградена от вулканичен базалт, варовик и мазилка, синагогата се състои от основна зала и две други стаи. В една от по-малките стаи има каменна лавица, на която може би е имало свитъци от Тората. Шест колони са държали покрива, а някои от белите гипсови стени са били украсени с цветни рисунки. Мястото съдържа керамични свещници, формовани стъклени купи, пръстени и каменни прибори, използвани за ритуали за пречистване, съобщава Стюарт Уинър, редактор на извънредни новини в „The Times of Israel“.
Израелският орган по антиките (IAA) си сътрудничи с университета в Хайфа и с археологическата фирма Y.G. съгласно договор за спасителен изкоп. Такива разкопки обикновено се извършват преди строителството, за да се гарантира запазването на важни руини, пише Ариел Сабар, автор и журналист, за списание „Smithsonian“ през 2016 г.
Находката бележи първите две синагоги, датирани от периода на Втория храм – приблизително от 516 г. пр.Хр. до 70 г. сл.Хр., и те са били открити в един-единствен град, съобщава Рут Шустер, журналистка, за „Haaretz“. По-голяма и по-богато украсена, другата синагога е открита през 2009 г. Едно от най-значимите открития, направени на това място, е камък с релефно изображение на менора със седем разклонения във Втория храм на Йерусалим. Според изследователите релефът показва, че синагогите на Мигдал са построени, когато храмът все още е съществувал.
Камък с дизайн на менора, открит в първата от двете древни синагоги, открити в Мигдал, Северен Израел. (Яел Йолович / Израелски орган за антики). Подобен е открит и във втората синагога.
„И двете синагоги са в града от римския период и са съществували от около 50 г. пр.Хр. до еврейския бунт през 67 г.“, казва Дина Авшалом-Горни пред „Haaretz“.
Двете синагоги стоят на около 650 фута (ок. 200 метра) една от друга в част от древния град, където е имало еврейски ритуални бани, пазар и промишлени съоръжения. Мигдал може просто да е бил достатъчно голям, за да има нужда от две синагоги, които вероятно са служели като квартални места за срещи и центрове за обучение.
Основан през II век пр.Хр., в началото на хасмонейския период, Мигдал е рибарско селище и център на еврейския живот на брега на Галилейското езеро. В библейските текстове градът се споменава като „Магдала Нунайя“ или „Кулата на рибите“.
Археолозите не са сигурни дали руините, наричани сега Мигдал, наистина принадлежат на общността, спомената в древните текстове, но местоположението им отговаря на тези описания.
В новозаветните евангелия Мария Магдалина, или Мария от Магдала, остава с Иисус, докато той се изправя пред разпятието и е първият човек, на когото той се явява след възкресението си. Докато Евангелията съдържат само ограничена информация за нея, други текстове от ранната християнска ера предполагат, че тя е имала статут на „апостол“, съперничейки по значение на Петър през годините след смъртта на Иисус, както пише Джеймс Карол, американски писател, историк и журналист, за „Smithsonian“ през 2006 г.
Повече от век и половина археолозите разкриват земите на Библията и откритие след откритие потвърждават стотици исторически синхронизми. Д-р Скот Стриплинг от Associates for Biblical Research (Съдружници за библейски проучвания) казва: „След 150 години археология в Израел са установени стотици синхронизми, [връзки] между материалната култура и библейския текст. В този момент е нужна повече вяра, за да повярваме, че Библията не е истина, отколкото за да повярваме, че е истина.“
|
