CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Смъртта на Сталин. Истината. Втора част

03/18/20 / ИСТОРИЯ
Пет дни, които разтърсиха Съветския съюз, а защо не и света!





culturespace.bg

Около 18 – 19 ч. в трапезарията, в тази част на сградата, където Сталин спи, светва лампа?!? Служителите по сигурността и обслужването вече чакат да получат заповедите на стопанина. Времето обаче минава, а телефоните все още мълчат.
Накрая, в 21 ч., старши сътрудникът за поръчки Старостин и Лозгачьов започват да обсъждат кой от тях да влезе в стаята на Сталин, за да провери какво се е случило. По това време в дачата е донесена пощата и Лозгачьов използва този предлог, за да влезе в стаята на вожда и да наруши спокойствието му.

В 23 ч. Лозгачьов влиза в стаята и не забелязва веднага, че Сталин е проснат на пода. Той лежи на дясната си ръка, в мокри панталони от пижамата си. Наблизо на пода лежи часовникът му. На масата има бутилка минерална вода. Прекарал е поне няколко часа на пода и е замръзнал, задушава се. Според Лозгачьов очите на Сталин са отворени, но той може да отговоря на всички въпроси само с нечленоразделни звуци. Празната чаша и минералната вода, които са на масата, показват, че сякаш Сталин е станал от леглото, за да вземе вода, но след това получава удар.
Членовете на персонала на дачата го пренасят на дивана в трапезарията, където го покриват с одеяло. Докато консенсусът сред присъстващите е, че трябва да се обадят на лекар, служителите от охраната искат да изчакат инструкции от партийното ръководство.
Семьон Игнатиев, който отговаря за сталинистката и държавната сигурност по-малко от година, отказва да поеме отговорност и съветва комендантът да се обади на Берия. Старостин обаче не може да се свърже с него. Тогава той се обажда на Маленков, който по онова време е на най-високата позиция в сталинисткия кръг и фактически е вторият човек в страната. Според спомените на Старостин, Маленков „промърморил нещо в телефона“ и го оставил. Няколко минути по-късно той се обажда и казва, че също не може да намери Берия.
Но скоро Берия се обажда. Той категорично забранява на Старостин да се обажда на когото и да било и да съобщава нещо за здравето на Сталин. Но във „вътрешния кръг“ новината се разчува. Хрушчов и Булганин идват в близката дача, но не отиват по-далеч от дежурния пост на портата. Охраната накратко им описва ситуацията и те си тръгват, като решават (?), че нищо сериозно не се е случило. По-късно Хрушчов в мемоарите си обяснява това, като казва, че според охраната Сталин просто е паднал и се е подмокрил, но след това е заспал и всичко е изглеждало нормално, и е неудобно да се нарушава спокойствието на лидера в такава ситуация.
Според показанията, събрани от Мигел А. Фария в списанието „Surgical Neurology International“, Лозгачьов казва, че Берия, като видял Сталин да хърка, попитал: „Лозгачьов, защо си в такава паника? Не виждате ли, другарят Сталин спи здраво. Не го безпокойте и не спирайте да ни информирате“.

Дори и никой да не е отровил Сталин предната вечер, Саймон Себаг Монтефиоре в „Сталин: Съдът на Червения цар“ предполага, че тъй като следят отблизо състоянието, в което се намира, приближените му могат да вземат решение да се ускори смъртта му. Напоследък Берия е загубил благоволението на Сталин – и по този начин той потенциално най-много ще спечели от смъртта на диктатора. Но също така Берия може да се е заблудил; за необучено око Сталин може би наистина изглежда, че спи. И по повод разследването на лекарите, никой не иска да бъде този, който да извика лекар. „[Вътрешният кръг] беше толкова свикнал с неговия всекиминутен контрол, че едва можеха да функционират самостоятелно“, добавя Монтефиоре.
Умишлено или не, минава цяла нощ и около 7 ч. сутринта Маленков се обажда на министъра на здравеопазването Третяков, който изпраща екип от най-добрите лекари на дачата, воден от Лукомски, главен лекар на Министерството на здравеопазването. Те пристигат в Кунцево около 9 ч. След прегледа на Сталин се констатира много високо кръвно налягане – 190/110 и пълна парализа на дясната страна на тялото (само лявата ръка се движи леко), както и загуба на говор. Диагнозата не е под въпрос: инсулт. Всички знаем колко важна е медицинската помощ в първите часове, минути след инсулта. А тук се чака часове!...
„Вътрешният кръг“ на Сталин в този момент напълно превзема контрола над тялото на все още живия лидер. Непосредствено до дивана е решено членовете на вътрешния кръг да дежурят по двойки до леглото на Сталин и да се заменят взаимно на всеки няколко часа. През октомври 1952 г. Сталин назначава 16 (!) нови членове в Президиума на Централния комитет (тъй като Политбюро е преименувано). Никой от тях не е приет до тялото на лидера и дори не е информиран за здравословните му проблеми. Достъпът до тялото на безпомощния генерален секретар е напълно контролиран от Маленков, Берия, Хрушчов, Каганович, Ворошилов, Микоян и Молотов. Те дори контролират лекарите, които са длъжни да определят всяка медицинска манипулация по тялото на Сталин и получават разрешение за тези манипулации от дежурните членове на Президиума до леглото на болния.
На сутринта на 2 март децата на Сталин са информирани за инцидента. Василий пристига пиян и в истерия крещи: "“Съсипахте баща ми, сволочи!“. Ворошилов го съветва внимателно да подбира думите си.
На 3 март състоянието на Сталин остава непроменено. Лекарите уверяват „вътрешния кръг“, че едва ли Сталин ще живее повече от няколко дена. Спешно заседание се свиква от името на Президиума на Централния комитет с участието на всички членове на Централния комитет, Министерския съвет и Президиума на Върховния съвет. Какво да се прави!?!
Докато Хрушчов и Булганин дежурят до леглото на умиращия Сталин, Хрушчов се опитва да намери партньор в съюза срещу Берия, който му изглежда най-опасният от всички. Булганин се съгласява. Решено е също така да привлекат на своя страна Маленков, който е много силен през последните години от живота на Сталин.
На 4 март – два дни след като лекарите го виждат за първи път, Радио Москва прави съобщение, разкривайки, че Сталин е претърпял инсулт в неделя вечер.
В съобщението се казва, че той получава подходящо медицинско лечение под внимателното око на партийните лидери, изказано по такъв начин, че да разсее общественото мнение от твърденията за „заговора на лекарите“, и че никой от лекарите, лекуващи Сталин, по никакъв начин не е свързан с предполагаемата конспирация. (По ирония на съдбата, консултиращите действително включват няколко от затворените лекари от Кремъл, според Джошуа Рубенщайн в „Последните дни на Сталин“. Единият, патолог на име Александър Мясников, заявява, че е бил на разпит, когато неговите похитители изведнъж започнали да искат медицински съвет.
Междувременно състоянието на Сталин се влошава. Лекарите губят надежда дори за чудо. Страната започва да се подготвя за смъртта на генералния секретар. В здравните бюлетини, редовно излъчвани на всеки няколко часа, не се крие изключително трудната и почти безнадеждна ситуация на лидера на народите. „Вътрешният кръг“ продължава да караули по двойки до леглото на Сталин, като същевременно разработва контурите на бъдещите съюзи.
На 5 март Сталин повръща кръв и стомахът му започва да кърви, детайл, изхвърлен от окончателния доклад, издаден от Централния комитет, докато изследователите Джонатан Брент и Владимир Наумов не откриват тази подробност през 2013 г.
Дълго погребаните доказателства може да подсказват прикриване. Известно е, че в нощта на 28 февруари Сталин е пил „плодов сок“ (разредено грузинско вино). Отровата, може би под формата на отровния, безвкусен разредител на кръвта – варфарин, лесно би могла да се смеси с напитката на Сталин и може да причинила кръвоизлив в стомаха му, пише Мигел Фариа. Но дали това е вярно, завинаги ще остане въпрос на спекулации, заключават Брент и Наумов в „Последното престъпление на Сталин: заговорът срещу еврейските лекари, 1948 – 1953 г.“. Същата вечер приключва 30-годишното управление на Сталин над Съветския съюз. Смъртта му е регистрирана в 21:50 ч.

През своите три десетилетия на власт съветският ръководител командва не само партийното ръководство, но и сърцата и умовете на руската общественост. Култът към личността му е такъв, че въпреки престъпленията към собствения си народ (убивайки десетки милиони руснаци), той остава „бащата“ на всички руснаци до последните си дни.
След смъртта на Сталин Берия с мрежата от шпиони и контакти изглежда готов да поеме поста. Но той фатално подценява противниците си. Борбата за лидерството във властта след Сталин едва започва.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.