Марияна Георгиева - Свидна
Защо не и за горДия ни ум… В своята преинформираност, неинформираност, обърканост и арогантност той някак си трогателно геройски успява да стои изправен… И отчасти справящ се, клатушкайки се от умора, преиграващ и прегрял, продължава в повечето случаи да разширява Бездната и да си мисли, че върви към безграничността на често споменаваната днес Вселена.
Уточнявам: в смисъла на Бездната поставям “колективно несъзнаваното“, дълбините на ума, в които егото – не, не умира, а се трансформира във фината субстанция на „одухотворената душевност“ и т.н.
Изобщо пребиваването на ръба на Бездната, и в нея, може да отнеме на душата много-много време… Зависи от етапите на зрялост, които са съвкупност от редица вътрешни процеси, външни изпитания, прераждания, осъзнавания.
И тази днешна трескавост, да се събудим, да се върнем и обърнем към каквото и когото трябва и не трябва, не ще да издържи задълго, осветявана от фаровете на Истинността…
Защото в Бездната за някого ще е въпрос на изпит и на оцеляване това – да не се буди, да не бъде себе си точно сега, в този момент, да повтори и да отработи стари, недовършени задачи, отношения, да ги подравни и затвърди, да ги покаже на околните, на себе си…
Затова: хайде по-спокойно с този щур ентусиазъм, месиански хъс, излишно дръзновение, граничещи с немалка доза фестивален фанатизъм…
Баба ми, да й е мирно на душата, навярно щеше да го нарече халосване…
Но нека да се върнем на Вселената… От известно време тя е синоним на всичкото, което е извън контрола на ума. За удобство, улеснение… Някак сме я свили до формата на винаги наличен персонаж… Да, безо́бразен, с когото разговаряме фамилиарно безобра́зно… Явен белег на „фамилиарната привнесена култура“ на материално изобилие и нематериален дефицит, до която слязохме…
В която се залутахме…
Какво да правим… Инволюция…
Забелязвате ли, думите „душа“, „сърце“, „молитва“, „бог“ са на изчезване… И без да си религиозен, виждаш: не е честно…
Има го инструментариума, лъскав и наточен, но само на ума… С изборите, намеренията, утвържденията, практиките му; с очакването, самомнително, че щом сме ги приложили, Духът, Вселената ще се погрижат за останалото… И – по-бързичко, ако обичат…
САМО ЧЕ… Тук някой пак ще тества будността ни…
И познайте кой?!
Щом все пак чакаме подкрепа, помощ някаква от уважаемата и призната за авторитет Вселена, нужно е, за да пристигне нашето очакване, особено когато е отправено и заявено, да има ясен адресат, адрес, конкретна цел на края на... посоката.
Абстракцията, Неизвестността и Онова там на високото, те не ще ни чуят и откликнат…
Нека първо се събудим за това…
Вселената, онази, най-голямата, е меко казано безмерна… Вечно движеща се и променяща се… И на български по-точно е да кажем „Космос“… В него се побира, а и съществува, всичко живо и неживо. И нали не си въобразяваме, че този Космос чинно ще се спре и занимае с нашите отправени въпроси и желания…
Освен това Познанието ни разкрива, че има множество вселени, за коя от всичките говорим… Вселени някъде наричат измеренията, световете, разположени по протежение на Стълбата.
В нашата вселена, една от седемте свещени, има и Йерархии, които са отдадени на грижата към хората и еволюцията им…
Така че изводът е: ако все пак имате молба и се нуждаете от помощ свише, попрочетете нещичко за висшите, божествени йерархии, за Посветените и за Учителите от Шамбала, за всички просветлени умове, души, сърца… И отправете щенията си към някого конкретно…
Вероятността, така да бъдете и чути, и обгрижени е по-голяма, отколкото абстрактно чаканата помощ… По презумпция.
А най-добре се помолете на Сърцата си... За опека и за закрила...
Като преди това - излезте от главите си, спрете да пресмятате… И припомнете на ума си, че чувствата се раждат първо в него...
И че от него до Духа е цяла Бездна време.
|
