Хелиана СТОИЧКОВА
Той живееше на улица Иван Вазов и беше превърнал своето мазе в артистично студио. В скромната му обител имаше малко легло и огромно огледало, на което можеше да се огледа в цял ръст, а отстрани беше поставен статив с текущата му творба, на която пухкав Купидон се опитваше да достигне своeто съвършено творческопревъплъщение.
Той стана от леглото си, изпъна се и се вторачи в огледалото. Изпъчи се и щом видя провисналото коремче опита се да го приглътне. Кокалестите му старчески крака го подразниха. Ръцете му висяха като чужди от тялото, лицето му се беше издължило с времето и носът му бе станал огромен. Той се обърна към картината, огледа пухкавото младежко тяло, а след това се взря отново в огледалото. Все нещо трябва да се е запазило, помисли си, и това го накара да оцени портрета си като недовършен. Наметна един изтъркан шлифер и тръгна за боя. На изхода се спъна в няколко платна и изсумтя.
Подмина Тримонциум и когато стъпи на главната веселата глъчка подразни сетивата му.Той се постара да не обръща внимание на красивите младежи, които се напинят да „изглеждат“, но това се оказа невъзможно. Минавайки край едно от кафенетата неволно чу женски глас:
- Гледай го тоя измореняк!
Стрелна с поглед жената и изсумтя. Тя се сепна и отклони погледа си от приведената му походка, обърна се към съседната маса и се захласна по един непознат. Запримигва въудушевено и най-несдържано го заговори. За нея това бе любов от пръв поглед и така започна дълбоко тревожната й връзка с месаря.
По пътя към книжарницата в другия край на главната двама непознати неблагоразумно минаха тврърде близо до него и единият го блъсна с рамо. Те никак не отразиха, че той залитна и когато се обърна изгледа ги с погнуса и изсумтя. Онзи, който го блъсна се обърна към най-добрия си приятел и се стъписа. Внезапно осъзна, че веселието на дружеските им моменти буди в него дълбоки чувства.
В книжарницата влезе прегърбен и умислено приближи щанда с боите. Трябваше му специфичен цвят, който да придаде руменина на портрета, но да не го прави прекомерно сладникав. Колкото и захаросани да бяха представите на хората за неговите умения той в крайна сметка чувстваше, че поне част от истината трябва да бъде разказана. Затова поиска убит зелен цвят и го повдигна с кокалестите си пръсти, за да го огледа по-добре.
Неблагоразумна госпожичка застана до него:
- Ако рисувате гора този цвят е идеален за мъх, придава старост, излъчва самота...
Той я стрелна с огорчение и изсумтя, а жената запримигва стъписана. Внезапно си спомни, че миналата неделя съседът й направи комплимент и се изчерви като цялото й тяло се обля от гореща вълна на любопитство. Тази връзка щеше да продължи цели четири месеца и щеше да завърши с фарс между етажите с невиждани пропорции, но сега идеята й се видя вдъхновявяща.
Когато се прибра той извади тубичката с боята и застана пред огледалото. Дълго гледа стария сърдит кокалест и провиснал Купидон в опит да види в него младото красиво и пухкаво херувиместо и излъчващо топлина момче. Обичаше това момче, беше отчаяно влюбен в него, в младостта му, в нескритата радост от любовта и живота.
Извади новата боя и загреба с върха на четката си директно от тубичката. Пресегна се и старателно докосна платното с върха й, когато на горния етаж се чу трясък и измъчените крясъци на съседката:
- Но аз те обичам! Обичам те. Не си отивай! Моля ти се...
- Махни ми се от главата! – Чу се мъжки глас, а след това отчаяният плач на жената.
Сцената на горния етаж не можеше да му развали удоволствието и той се подсмихна гяволито. Обърна се отново към платното, но подскочи ужасен. Неволно беше пляснал четката през лицето на херувима.
Втурна се припряно навън за нова боя, но на прага заблуден гълъб се блъсна в него. Самотно перо отхвърча и падна близо до канафката. Гълъбът се стъписа и се блъсна във фасадата на къщата, а след това се стрелна към друг гълъб и директно се покатери отгоре.
Този ден стотици неблагоразумни по главната на града привлякоха нежелано внимание и всеки от тях се сдоби с нова история. Вероятно сред тези сюжети щеше да има и такива с доволно щастливо продължение.
---------------------------------------------------------------
Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. По време на обучението си по драматургия работи над докторантура с фокус над “Информативност на речта - Характеристика на атрактивният персонаж посредством неговата реч” в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов. Пише къси разкази, детски приказки и романи. Сред заглавията на книги с къси разкази са “Не искам нормален”, “Леко съм мъртъв” и други. Книгите с детски приказки са изпълнени в обрамчваща форма и представят наративи изпълнени в съзвучие с модерното и традиционното едновременно. Някои заглавия от поредицата са “Риза от безгрижен човек”, “Додола” и “Невлазино”.
|
