CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Стражевите ку(к)ли,

10/15/18 / МИСТИКА
или Свидетелство за едни свидетели на Нищото Първа част





Георги ВЕНИН

Тази статия (във вид на отворено писмо до някогашния омбудсман Гиньо Ганев, мир на праха му) има повече от десетгодишна давност, бе публикувана в „Днес+“, в сайта „Православие“ и на други места. Но, уви, оттогава нищо не се е променило. В момента две напористи комшийки през ден звънят на дементната ми леля да я вербуват „за каузата“, като я подкупват с обещания за срещи с коктейли, безплатни дрешки, екскурзии и пр. Това ме взриви и ме накара да припомня накратко „биографията“ на „Свидетелите на Йехова“.

В ЧИЕ ИМЕ?
Като православен християнин (кръстен) и гражданин на България се питам докога държавата ще се огъва пред европейските институции и ще допуска болестотворни микроби да пъплят из тялото й. И какво ще да рече терминът ‘превантивно законодателство’, след като трябва със скръстени ръце да изчакаме деянието да се „консумира“ (като да е супа) и едва тогава (след дъжд – качулка) да го уличим!
В същото време госпожа (или госпожица) Росица Стойкова, която подозрително напористо адвокатства на „Свидетели“-те в Българския Хелзински комитет, припомня, че те са (пре)регистрирани след тригодишни битки в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и че САЩ на 10 ноември 2005 г. (за нейно сведение – през 1999 г. също) в доклад за вероизповеданията ни подръпнаха ушите, че сме нетолерантни към йеховистите (и не само към тях) и ограничаваме правните им свободи. (Естествено че САЩ ще ги защитават: те са американска секта. Чудно удобна за манипулативния тип мислене. Два богоизбрани народа! Дали обаче американските съдилища са пропуснали да орешетят нежелаещите да влязат в армията по време на Виетнамската война йеховисти? Хич биля.) Това силно напомня европейското дърпане на българските уши по въпроса с ромската интеграция.
Доколкото знам, официално (в ООН) за световни религии са признати четири: будизъм, християнство, мохамеданство и бахайство. Техните безчет разклонения, деноминации, фракции и секти обаче вече наводняват – и разводняват! – смисъла от вярата в единния човешки Бог. Изглежда, „Разделяй и владей!“ е все още безукорно смазан лост на властта „не от Бога“… А Бог е един и жажда нашето единение…
Защо „свидетели“? Името си те заимстват от Исаия 43:10. Там обаче става дума само за израилевите племена и техния раб (равин), когото Бог е избрал – Иаков. Това изобщо няма отношение към днешния свят. Някакви наши съвременници искат да свидетелстват за нещо, за което никой не ги пита. Няма съд, няма прокурор. За какво свидетелстват; кой е ответникът и кой – ищецът? Или се правят на вещи лица в несъществуващ, виртуален съдебен процес, който сами си стъкмяват, сами си гледат и сами произнасят присъда против всички, които не приемат показанията им?
В официалния сайт на сектата за „истинното име“ на Бога се цитира и Псалм 83:18. Този псалм обаче няма 18-и стих, той се състои от 13 стиха. Грешката е вярна: страшно свободно „свидетелите“ цитират което както им е угодно. Цитатът в сайта от Второто послание на Павел към коринтяните е за невярващите, чийто бог е „богът на този свят“. Само че в Светото писание фразата е „богът на този век“.
В този сайт има размишление за слепия фанатизъм, който не вижда гредата в собственото си око. Цитат: „Хора, които са членове на фалшива религия, може искрено да вярват, че се покланят на истинския Бог. Но всъщност те служат на Сатан“. Ще оставя раболепното поангличанчване на „Сатана” в „Сатан“. Парадоксът е, че истината, която кълни в тази мисъл, се отнася с пълна сила до самите тях, но те дори не го допускат. Да, човек вижда в другите себе си. Особено когато се е заключил в непроницаем огледален свят. При това – измислен от друг(и).
Йеховистите, които все пак знаят, че в Библията древноеврейският Бог е наричан с поне три имена (Йехова-Яхве, Саваот, Адонай), тънко се измъкват, като твърдят, че името му е едно, а титлите – много. Нека обяснят каква „титла“ е Саваот и каква – Адонай…
Наистина, в Изход 15:3 Мойсей казва за Бога на израилтяните: „Йехова Му е името“. В прав текст (сякаш е виждал кръщелното Му свидетелство). Но това е богът на Стария завет, който подкосява израилевите колена със скрижали, с писани правила на поведение. Защото са уж „избрани“, но непослушни, вкопчени в материята и кръвните родства. И какво прави Мойсей, след като този бог – повелител на евреите, му дава скрижалите, най-заплашителният от които е „Не убивай!“? Избива хиляди, защото, докато е бил на Синай, те са сплавили Златен телец. Най-големият йеховист – Мойсей, веднага след като получава табличките на Йехова, нарушава заповед, и то тотал(итар)но, геноцидно!
Когато им вмените подобни дилеми, на които техните прозелити не са дали поредното си „мъдро тълкование“, „свидетелите на Йехова“ изпадат в странно вцепенение и комично напомнят едно изказване на Джордж Буш от 4 октомври 2000 г., което се състои от два тезиса в еднозначен силогизъм: „Мисля, че ако знаеш в какво вярваш, по-лесно е да отговаряш на въпроси. Не мога да отговоря на вашия въпрос“.
Замаяни (да не кажа – зомбирани) чужденки на развален български са носили в дома ми списанийцето „Стражева кула“ – три пъти един и същи брой! Накрая хвърлих в ръцете им „свидетелското послание“ и им казах да не ходят като въртоглави по сто пъти на едно е също място, а да си вземат една карта на Варна и да отмятат с чавчици вече посетените адреси. Те не трепнаха. Лицата им бяха каменни, очите им – празни; не се смутиха, не се извиниха. Очаквам да се появят пак.
Най-добрият отговор на тази разносна агитация е дал Бърнард Шоу. Когато при него дошли две дами и с чирикащи гласчета се представили: „Добър ден! Ние сме Свидетелки на Йехова!“, той отвърнал: „Така ли! Е, как Ме намирате?“.

КРАТКА СПРАВКА… И НАНОВО ЙЕХОВИСТИТЕ ЛЕТЯТ
Някой си Ръсел (съботянин, продавач на платове) решава да стане бащица на ново учение. Той първо обявява, че видимото присъствие (Армагедон, Второто пришествие) на Иисус е предвидено за 1874-а, по-късно го отлага за 1877-ма, после „отмества“ пак времето до октомври 1914-а, накрая бучи пръст в 1918-ма, но предава Иехову дух през 1916 г. Наместникът му Натан определя други години за новото пришествие въз основа на „новата“ Библия, „редактирана“ от Ръсел и доредактирвана до днес: 1925-а, след това последователно 1930, 1931, 1933 г. Само за периода 1940 – 1943 г. йеховистите 44 пъти променят своите дати за края на света! Ни веднъж техните „позвани“ „издатели“ не познават, но „овцете“ (това не е обида, а термин от доктрината) продължават да им вярват. Стадно. И без свян, че пак са излъгали. И без унижението, че пак са излъгани. Повторенията на фиаското с предсказанията ни най-малко не ги смущава и те продължават да назначават нови дати.

Тези и други измислици на „свидетелите“, представяни за Божествени пророчества, показват колко измамна е тяхната претенция за пряко Божие откровение. Но несполуките ни най-малко не отслабват агресивността на сектата. Общият тираж на списанието „Стражева кула“ наближава 20 милиона копия на 110 езика, а на списание „Awake!“ – 17 милиона копия на 35 езика.
„Свидетелите на Йехова“ отказват преливането на кръв (смятат това за разновидност на канибализма), не зачитат никакви религиозни или граждански празници, било то Рождество, Деня на Благодарността или рожден ден. Те порицават отдаването на чест пред националния флаг и надяването на войнишка униформа (това не е проблем у нас, защото се прие закон за алтернативната военна служба), като признават за законна единствено своята организация. И още: не само никакъв секс, но никакви целувки и закачки преди сватбата – дори между йеховисти. Не бъдете хора, стига ви да сте роботи (киборги). Ние ще ви кажем кога да се целунете и кога да се налюбите…

В България сектата идва през 1989 г., но официално е регистрирана през 1991 г. През 1994 г. й е отказана регистрация. Сектата подава жалба срещу България пред Международния европейски съд по правата на човека в Страсбург, но междувременно успява да се регистрира у нас под името на фирма „Пролетна природа“ с предмет на дейност – търговия на картини… Каква „артистичност“!

ЕДНА ОТ МНОГО ПУБЛИКАЦИИ…
Ето част от статия във в. „Сега“ от 4 януари 2003 г. под заглавие „Варненски сектант забрани да преливат кръв на баба му“:
„Не зная къде работи сега. Не ми казва. Не сме говорили от лятото. Вече има може би пет месеца – не сме говорили. За да общуваме, му пускам изрезки от вестници в пощенската кутия.“ Така нарежда Ирина Контева – майка на последовател на „Свидетели на Йехова". Тя търси съдействие от всекиго – от хора и от институции, за да надвие силата, която е откъснала сина й от дома. Тя е отдавна разведена с бащата на Годислав, но твърди, че с втория си баща момчето й е имало нормални, дори добри отношения. „Детето ми не е изживявало стрес или силни, страшни разочарования, няма драматични раздели зад гърба си, заради които да потърси опора в тази „църква“, обяснява тя.
Годислав Гъдев бил последен курс в Музикалната академия, когато попаднал в една стая в общежитието с момче на неговата възраст, наричано от всички Ицо Йеховиста. „Детето ми се промени постепенно“, спомня си майката Ирина.
Няколко месеца по-късно обаче той бил вече изцяло отдаден на сектата. „Не зная как са го привлекли, какво са му говорили, обещали ли са му рай на земята, но Годи вече има живот единствено в рамките на „Свидетелите", разказва майката. „Той ни липсва много, искаме да го видим да осъществява плановете и мечтите си, да се посвети на музиката си, а той обърна гръб на всичко и се отчужди от всички“, говори тя.
… Преди месец и нещо, когато Годислав разбрал, че баба му – майката на баща му, е получила перфорация на язвата, заминал за Габрово с последните си пари. Явил се в болницата и поискал лекарите да не преливат кръв на баба му, дори това да е наложително. „Добре че са били роднините там – да го спрат“, казва Ирина Контева.
Два пъти у нея се появява надеждата, че детето й ще се откаже от крайното си отдаване на новата „вяра“. Започнал да свири във варненския „Стейдж“ – биг-бенда, станал известен в цялата страна с хита на „Deep Zone Project“ и Камен „Ела, изгрей!“. Музикантите го харесват, радват се, че „погледът му се вдига“, но този път музиката губи битката. Годислав напуска състава. Колегите му казват само, че чули, че работи в някаква „гаражна фабрика за сладки“. Напоследък се труди във фурна – винаги нощна смяна. „От сектата му казват къде и какво да работи, сигурно му прибират и парите, а може и да го заплашват с нещо – но нищо не мога да докажа“, ядосва се Ирина Контева.“
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.