CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Стремежът към съвършената любов...

03/15/22 / ИЗКУСТВО
За романа „Розариум“ на Георги Томов





Ангел Г. АНГЕЛОВ

Случайното ми запознаване с писателя Георги Томов стана благодарение на неговия роман „РОЗАРИУМ“. Бързам да кажа, че следващите редове нямат претенциите да бъдат литературно критически, те просто отразяват впечатленията на един читател… Това е четвъртата белетристична книга от този автор, обнародвана от издателство „СИЕЛА“ през 2017-а година… Още в сборниците му с разкази си проличава способността на Г. Томов да разказва увлекателно, да поражда у читателя очакване за нещо важно, което ще се случи. Литературните герои, населили романа му, са цветни, витални, тяхното битие е част от днешния ни тукашен живот, а тегобите им, радостите, любовите им са преживяванията на съвременния човек, харесваме ли ги, или не. Повествуването на този писател не бяга от сюжетния похват, не се опитва да бъде „модерно“ на всяка цена, самоцелно, но в същото време неговото сюжетен разказ е наситен с уместни философски разсъждения, които предоставят на читателя възможността не само да се интересува „какво ще стане“, а и го карат да се замисли върху фундаментални проблеми, които съпътстват живота на хомо сапиенс, които го отличават от останалите биологични същества, населяващи планетата ни, тази прашинка, зареяна в необятната вселена.

Георги Томов

Георги Томов не е от най-известните български писатели, неговите произведения не крещят с умело завързани словесни панделки, но пък отвеждат читателя на различни житейски местопроизшествия, от които не можеш да не се развълнуваш, не можеш да останеш безучастен и в крайна сметка, съзнателно или подсъзнателно, да не се присъединиш към някаква позиция, независимо дали е харесвана или отхвърляна от обществото. Граничните ситуации, в които се поставят героите на „Розариум“ – будната кома на младо момиче след зверска катастрофа, причинена от дрогиран престъпник, терзанията на бащата, който търси възмездие и се лута между дълга и морала, връхлитащата го, опитваща се да бъде съвършена любов – ги превръщат в хора, които вече не могат да живеят нормалния живот на обикновените човеци. Тези обстоятелства зареждат повествованието с напрежение, което се предава на читателя чрез художествени езикови сечива, като по този начин го въвличат в романовото действие и го превръщат в участник в разказаните събития. При това авторът не търси декларативно поднасяне на факти, а запознава читателя с доказателства, известни от векове.


Философският алхимичен трактат „The Rosarium philosophorum“ за първи път е публикуван през 1550 г. във Франкфурт. Авторът е неизвестен , а текстът е признат за носител на една от най-важните идеи за материално и духовно превъплъщение, за възможността душите да възкръсват и всяка да открива своята половинка, като се съединяват посредством доверието, любовта и Божествената енергия. Множеството анализи на трактата не са окончателни и ортодоксални и в това се заключава част от силата и дълбочината му, като философските съждения са илюстрирани с гравюри върху дърво... Авторът на романа „Розариум“ използва десет от гравюрите, илюстриращи основните етапи на трансформацията. Те са и заглавия на отделните глави. Още в първата – „Фонтанът на Меркурий“, читателят е запознат с трагедията на Ивета и Бранимир. Седемнайсетгодишната им дъщеря е в кома от година и животът им тече под тъжния знак на неочакваната трагедия. Авторът ни запознава с хора от високия бизнес, към който принадлежат и те, осветява генезиса на „успелите“, надниква в технологиите на първоначалното натрупване на капитала, открехва врата, през която може да се зърнат хора от бившите неунищожими Служби, които и днес невидимо и успешно управляват животи и съдби…
И чрез останалите девет гравюри от „Розариума“ Г. Томов онасловява следващите глави на романа, за да стигне до десетата, - The New Birth - в която главният герой се запътва към своето Ново рождение. Но преди това авторът ни запознава с цяла галерия от противоречиви образи, всеки от които е част от днешния ни нажежен с противоборства живот.
След подсказването на Стария, умен и непоколебим представител на всемогъщите някогашни тайни служби, че на днешната правосъдна система не може да се вярва, Бранимир все пак се опитва да вземе в свои ръце наказанието на престъпника, почти убил дъщеря му. Случайността му помага да наказанието да се изпълни, без той да пристъпи своите морални принципи. А благодарение на Кристина, чаровната, умна и начетена психоложка, той се запознава с Михаил, монаха, блестящо завършил физика, който строи собствена църква. В текста на романа се срещат житейски и философски импланти, които му придават многоцветност и пълнокръвност.
Не зная дали литературната критика е забелязала това произведение, но, струва ми се, че ако професионален литератор се заеме с анализа му, ще съзре интересни послания сред различните пластове на текста. Някои от тях се виждат от пръв поглед (въпроса за престъплението и наказанието, за моралните устои и тяхното евентуално погазване…), а за други са необходими помощта и позоваването на съдържащото се в трактата насочване към съвършената любов. В Кристина и Рая, дъщерята на Бранимир, прикована в будна кома, най-важният човек в живота му, може би се крият и отговорите на енигматичното битие – вечният стремеж към непостижимата съвършена любов, чрез която е възможно възкресяването на душите, всяка – открила своята половинка…
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.