CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Суифт – скандалният „инфлуенсър“ на своето време

03/29/21 / КУЛТУРА
Днес всяка власт би се страхувала от текстовете на автора на Гъливер





culturespace.bg

За повечето деца Суифт е автор на прекрасна книга за приказните приключения на Гъливер. В продължение на много поколения децата са възхитени от този… сатиричен, остро политически текст. Всъщност Суифт е известен тъкмо като автор на най-проницателната сатира. В наше време той щеше бъде популярен блогър, който е завлечен в мемове. Той обаче вече е завлечен в мемове.
Суифт е роден в английско семейство, което живее в Дъблин, и смята за своя родина преди всичко Ирландия. По онова време Ирландия е не просто далеч от независимостта – по отношение на Англия тя е в приблизително същото положение, каквото би било през XIX век с отвъдморските ѝ колонии.
Ирландците не се интересуват от нищо, от земята си те изпомпват всичко, което може да бъде изпомпвано. Известната древна ирландска култура, някога източник на възстановяване на християнската култура в Европа, е смесена с кал и потъпкана, на самите ирландци гжледали5 като на диваци и те били третирани като добитък.
Самият Суифт получава духовно образование и дори известно време се грижи за паството в ирландско село, но бързо осъзнава, че кариерата на селски свещеник не е за него. Буквално всичко го дразни твърде много. Не е възможно да се запази спокойствието, подобаващо на пастор, и няма достатъчно смирение, за да издържа на трудностите на живота в бедно село, след като е живял и учил в Оксфорд.
Започва да търси някакъв пост в Дъблин – и в крайна сметка успява. И точно през периода на чакане и молби издават първите му сатирични брошури. Ето няколко факта за Суифт като сатирик и блогър на своето време.


ТОЙ ПИШЕ МНОГО ОТ ЗЛОСТНИТЕ СИ ТЕКСТОВЕ АНОНИМНО
Преподобният Суифт е човек, разбира се, донякъде принципен, но умен и весел и предпочита да пише най-злостните си текстове под псевдоними. В резултат дори най-скандалният от тях не го вкарва в затвора. Нещо повече, той сменя псевдонимите си.
По този начин известните му закачки с астрологичните гурута на онова време ражда алтер-егото на Суифт – астролога Исак Бикърстаф. Факт е, че през онези дни, когато Суифт се опитва да уреди съдбата си в Англия, всички са полудели по астролог на име Партридж. Ако в публикацията си Партридж обещава на някой Овен провал във важен разговор – десетки или стотици Овни се заключват вкъщи, отменят всички срещи и понякога пропускат печеливши преговори или научават важни новини твърде късно. Ако Партридж обещава на Стрелец финансов успех, Стрелеца побърза да инвестира безразборно пари – което заплашва да се превърне в разруха. Суифт, като свещеник и прагматик едновременно, е раздразнен от култа към Партридж.
Суифт започва да публикува свои собствени астрологични брошури под името Бикърстаф. Той пародира Партридж по най-финия начин, така че за повечето фенове на астрологията брошурите му изглеждат много убедителни и вълнуващи. Скоро Бикърстаф става невероятно популярен и много хора се доверяват на неговите прогнози.
Тогава Бикърстаф обявява, че Партридж ще умре на 29 март 1708 г. Тази дата е доста близо. Партридж отправя опровержение, където рисува върху звездна карта защо това предсказание не може да бъде вярно. Бикърстаф повтаря в следващия брой, че Партридж ще умре. Така че те косвено си кореспондираха до тази дата.
На 29 март Партридж е някак напрегнат. На 30 март той въздъхва и се чувства много по-спокоен, докато не вижда новата публикация на Бикърстаф. Той съобщава за смъртта на известния астролог. Партридж отново се опитва да публикува опровержение, но печатницата не приема текста: те вярват, че истинският Партридж е умрял и следователно се е появил самозванец. Нещо повече, цял Лондон вярва, че Партридж е мъртъв.
Докато нещастният астролог се опитва да се възстанови, Бикърстаф своевременно публикува описание на погребението на преждевременно починалия Партридж. След това дори приятелите на Партридж не се съгласяват веднага да го разпознаят, толкова дълбоко са убедени в смъртта му. Партридж слага край на целия социален живот в продължение на четири години. След този период той започва да публикува отново, въпреки че никога не смогва да достигне предишните върхове на популярност.

СУФИТ ИЗНУДВА БРИТАНЦИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ ПОЛИТИКАТА СИ В ИРЛАНДИЯ
Може ли един човек, дори властимащ, да сплаши правителството с икономически санкции от хора, които са еднакво далеч от властите? Преподобният Суифт го прави. Когато вече служи в Дъблин, британците решават, че по някакъв начин не се възползват достатъчно от ирландците. И започват да им плащат не със златни монети за техните стоки, а изключително с медни монети, които може да се използват само в Ирландия.
След това гениално икономическо решение в Ирландия и Англия започват да се разпространяват „Писмата на сукно тъкача“ Анонимни. В тях на прост, популярен език сред занаятчиите ситуацията е обсъдена от името на неясен ирландски поризводител на сукно. Това са писмата, които всички чакат, защото са не само саркастични и точни, но и забавни. Според съвременните стандарти сякаш някой е създал блог от името на не особено надарен литературщик, но с оживена и добре маркирана разговорна реч на монтьор на шини или на друг работяга, където с рисува какво означава за хората онова, дето творят законодателите.
Освен това тези „Писма“ съдържат призив да се спре напълно купуването на стоки английско производство и да не се използват монетите; по-добре да обмените вашия артикул директно. Не че ирландците се отказват масово от внесеното от Англия, но писмата са толкова популярни, че британските власти са сериозно притеснени. Отначало няколко разпространители на „Писма“-та са затворени за сплашване. Но от това – кой би си помислил!? – ситуацията само ескалира. Тогава британците въпреки това законодателно решение преразглеждат икономическата си политика в Ирландия. Не че спират да я смучат, но са предприети някои стъпки за улесняване на живота на ирландците.


ЗАПЕЧАТВА НА КАМЪК АЛЧНОСТТА НА КРАЛЯ В КАМЪК И СЕ ОТЪРВАВА БЕЗ НАКАЗАНИЕ
Районът, в който е служил Джонатан Суифт, естествено включва гробище. Някои от гробовете в него са разрошени, с повредени надгробни плочи, които отдавна е трябвало да бъдат обновени. Но кой би могъл да го направи?
Преподобният Суифт обикаля гробището и щателно записва подробностите за всички надгробни паметници, които се нуждаят от подмяна. След това, като използва църковни книги и допълнителни източници на информация, Суифт съставя списък с роднини, които могат да се грижат за надгробните камъни.
Той изпраща писма до тези роднини, като им предлага да се грижат за външния вид на гробовете. Вярно, монахът обещава, че ако никой не се погрижи за последното убежище на мъртвите, той ще го направи сам, за своя сметка… Но добавя, че в този случай върху каменните надгробни плочи ще бъде изсечено, че тези и тези са алчни хора, които не са искали да плащат за ремонта на надгробните плочи.
След известно време всички надгробни плочи са заменени с нови. Някои наистина са гравирани с надписи за алчността на някои господа. И сред тези господа е английският крал Джордж II. Един от починалите, далечен роднина на краля, няма други роднини, а кралят пренебрегва писмото на Суифт (въпреки че най-вероятно го е видял: Суифт вече е редовен колумнист, автор на сатирична страничка в едно от британските издания и неговото име винаги предизвиква живи реакции).

КАРА БРИТАНЦИТЕ СЕРИОЗНО ДА ОБСЪДЯТ ПРОПАГАНДАТА НА КАНИБАЛИЗМА
Един от най-известните текстове на Суифт е сатиричната брошура „Скромно предложение“. Въпреки че е известна с това име, пълното е „Скромно предложение, предназначено да предотврати децата на бедните хора в Ирландия да бъдат в тежест за своите родители или родината си и, напротив, да ги направи полезни за обществото“. Този текст е открито подписан с името на автора. Изглежда, Суифт по това време е много ожесточен.
Брошурата имитира обществени инициативи, които по това време се публикуват свободно. Но ако повечето от истинските инициативи са пренебрегвани от обществото и властите, тези е било невъзможно да се отминат.
Авторът на брошурата в най-симпатичен и невинен тон, имитирайки авторите на ръководства във фермата, обяснява защо би било по-добре за всички, ако ирландските родители продават децата си на английски майстори, които ще готвят различни ястия от ирландчетата (списъкът е приложен) и да си ги хапват. Така, пише авторът, проблемът с ирландската бедност и английския апетит ще бъде решен.
Брошурата е написана по време на голям глад в Ирландия. Единствената обилна храна, достъпна за ирландците по това време – картофите – е заразена с паразит и неподходяща за консумация, а на британците все още е забранено да отглеждат хляб. Цели ирландски села измират. Някои селяни се осмеляват да осакатяват децата си, за да ги хвърлят по-късно на английските господа – те жалели инвалидите или ги държали при себе си като шутове.
Във Великобритания текстът предизвиква сериозен скандал. Някои го приемат сериозно и са силно възмутени от пропагандата на канибализма. Други веднага забелязват, че жлъч капе от страниците, и правилно разбират, че Суифт нарича англичаните човекоядци и те също са изключително възмутени. Текстът е обсъждан и така, и иначе и докато страстите кипят, само шепа англичани се опитват да организират помощ на гладуващите ирландци, или от срам, или понеже по природа за човеколюбиви природа са човеколюбиви.
Излишно е да споменаваме, че Суифт е уважаван и обожаван в Ирландия. В градовете мнозина излагат неговия портрет на прозорците си. Популярността му е толкова всенародна, че дори когато ушите на Суифт стърчат от куп анонимни текстове, властите не се решават да го арестуват без преки доказателства – страхуват се, че вместо мърморене най-накрая ще се изправят пред бунт. Но не. Англичаните виждат ирландския бунт повече от двеста години по-късно.
Източник: kulturologia.ru
Превод от руски: Георги ВЕНИН

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.