Светилище на 9000 години е открито в пустинята на Йордания

Това светилище в източната пустиня на Йордания датира от новокаменната ера и съдържа много артефакти и вкаменелости. culturespace.bg Археолозите, които копаят в пустинята на Йордания, през миналата година, откриват добре запазен религиозен обект от неолитната епоха, за който се смята, че е на около 9000 години, съобщава Омар Акур за Асошиейтед прес (АП). И това става едно от десетте най-големите археологически открития за 2022 г., класирани от archaeology.org. Светилището се намира в планината Хашабие, в източния басейн на Ал-Джафр. „Мястото е уникално, първо – поради запазеното му състояние“, казва Ваел Абу-Азиза, съдиректор на Археологическия проект на Югоизточна Бадия (SEBAP), пред АП. „Обектът е на 9000 години и всичко беше почти непокътнато“. Светилището съдържа забележителни артефакти: най-малко два големи изправени камъка с антропоморфни фигури, с издълбани черти на човешко лице, олтар и огнище, животински фигурки, каменни инструменти и дори морски вкаменелости. Няколко т.нар. пустинни хвърчила, които са се използвали като капани за улавяне на групи животни – са намерени близо до светилището и е възможно ритуалите там да са били извършвани с надеждата да доведат до добър лов. Докато районът сега е пустиня, възможно е да е било по-влажно по времето, когато светилището е било построено. Антропоморфните рисунки са едни от най-ранните примери за художествено изразяване в Близкия изток, се казва в Археологическия проект за Югоизточна Бадия. Според изявление на държавната Йорданска информационна агенция, светилището е част от неолитен бивак, който съдържа множество пустинни капани. Както пише Матю Травър за BBC Travel през 2020 г., V-образните капани се състоят от два или повече реда каменни стени, които се събират в заграждение. Неолитните ловци вероятно са работили в екипи, за да хвърлят животни в затворените клетки и да ги колят. Приблизително 5800 такива структури са разпръснати в Близкия изток и Югозападна Азия. „Пустинните хвърчила“ могат да бъдат с дължина повече от миля, отбелязва SEBAP в отделно изявление. Пилотите на Кралските военновъздушни сили, прелитали над региона през 20-те години на миналия век, дават името на конструкциите поради формата им, подобна на хвърчило. Археолозите откриха две каменни фигури с антропоморфни рисунки в светилището. Британският археолог Т. Е. Лорънс – по-известен като Лорънс Арабски – забелязва каменните хвърчила по време на проучване на пустинята Негев през 1914 г., но не е сигурен какво е тяхното предназначение. Като размишлява върху структурите, той описва „дълги и озадачаващи стени, които… изглежда, започват, продължават и завършват толкова безцелно“, според Пол Салопек от „National Geographic“. В изявлението на SEBAP (South Eastern Badia Archaeological Project - Археологическият проект на Югоизточна Бадия, френско-йорданска съвместна научна програма) изследователите твърдят, че неолитните обитатели на обекта са използвали олтара и огнището на светилището за жертвоприношения. „Сакралният символизъм и ритуалното изпълнение, за което се свидетелства, най-вероятно са били посветени на призоваването на свръхестествените сили за успешен лов и изобилие от плячка за улавяне“, обясняват археолозите. „Това хвърля изцяло нова светлина върху символиката, артистичния израз, както и върху духовната култура на тези непознати досега неолитни популации“. „Хората, които са построили светилището и пустинните хвърчила, вероятно са гледали на капаните като на „център на своя културен, икономически и дори символичен живот в тези маргинални зони“, според изявлението. Специализирани ловци, те живеели в полуподземни кръгли колиби. За сравнение – жителите на съседния Плодороден полумесец оцеляват до голяма степен чрез земеделие и пастирство. Датирано от около 7000 г. пр.Хр., светилището предхожда Стоунхендж с около 4000 години.