Светият Граал,

culturespace.bg Граалът (или Светата чаша) – тази евангелска реликва, се отразява в съзнанието ни като нещо митологично, нереално, приказно. Толкова много е казано и написано за Граала, че самото изброяване на произведенията ще отнеме стотина страници. За него са писали известният руски пътешественик, художник, поет Николай Константинович Рьорих, средновековният пиит (поет) Кретиен дьо Троа, авторът на вече забравената поема „Парсифал, или „Приказка за Граала“. Друг неуморен средновековен поет и скитник, Волфрам фон Ешенбах, най-пълно разработва темата за евангелската реликва, като ѝ посвещава 24 810 стиха. Той работи върху основната си поема „Парсифал“ от 1195 до 1216 г. Граалът в западноевропейската традиция и средновековните легенди е тайнствен съд, за да се доближат до който и да го получат, рицарите са извършили своите велики подвизи. Граалът е купа с кръвта на Иисус Христос, събрана от тайния му ученик Йосиф от Ариматея, който сваля от кръста тялото на разпнатия Иисус. Граалът е служил на Христос и апостолите по време на Тайната вечеря. Според други, по-късни версии, Граалът е сребърна чиния. Животът на всекиго, участвал в търсенето на евангелската реликва, е отличен материал за написването на най-вълнуващ приключенски роман. Човек трябва само да подсили понякога неправдоподобните сюжети с документални доказателства и историята на Граала ще блести с нови и оригинални аспекти. Така че сега – в епохата на информационните технологии, е време да си припомним тази средновековна легенда, тъй като в град Краснодар е открита подобна чаша, от която, след като пие, пациентът оздравява. За този интересен артефакт разказва Сергей ФРОЛОВ, член на Руското географско дружество на град Армавир (град в Краснодарския край на Русия). Собственикът на реликвата, бившият офицер Игор Подухевич, е рационален човек, който никога не е обичал мистиката и не е вярвал в свръхестественото. Ако той нарича това „нещо“ обект от извънземен произход, значи нещо се е обърнало с главата надолу в светогледа му. Нищо че понякога използваме думата „извънземен“ с ирония, като синоним на неразбираемото. След като се обаждат по телефона, армавирският местен клон на Руското географско дружество (РГС) отиват да посети Подухевич, за да се справят с цялата тази история на място. Чашата на живота, лечебната купа, дарът на извънземните – така наричат съда, собственост на краснодарския пенсионер. Какъв е този артефакт? Наистина ли има извънземен произход, както твърдят някои учени? И вярно ли е, че водата, изпита от тази чаша, лекува всички болести? Седим в уютна къща и въртим странно малко нещо в ръцете си. Прилича на чаша за вино. Вярно е, че е малко необичайна: непрозрачна, пепелява на цвят, с метален блясък, стената е два или три пъти по-дебела от обикновено, дръжката е твърде масивна, профилът на чашата за вино е неравен, с някакви пръстени. Въпреки странността на формата и материала, чашата е необичайно красива. За домакинска съдина това е неоправдано сложно и много причудливо. Чашата е виждана от мнозина, тя е малка: 136 мм височина, максималният диаметър е 63 мм, а дебелината на стената е 4 мм. Вместимост – около 75 мл. Цветът е повече сив, отколкото сребрист. Блести на слънце. На външната повърхност се вижда шарка, наподобяваща фигура върху замръзнало стъкло. Някои виждат в този модел очертанията на човешко лице, извънземно, и дори призрак. – Игор Иванович, моля, кажете ни как се сдобихте с този артефакт? – Получих купата през 2004 г. от моя прадядо Кирил Кабанов, ядрен физик. Преди да дойде в Краснодар, той дълго е живял в Армавир. През 60-те години на миналия век той участва в тайна експедиция до река Подкаменная Тунгуска и посещава мястото, където през 1908 г. експлодира така нареченият Тунгуски метеорит и събаря гора на площ от няколко хиляди квадратни километра. Или малка комета се е разбила в Земята, или астероид. Според хипотезата на съветския писател-фантаст Александър Казанцев в тайгата се е разбил извънземен космически кораб с атомна електроцентрала. Твърди се, че тъкмо нейните следи е търсила експедицията, в която моят прародител е участвал като ядрен физик. Преди смъртта си прадядо ми намекна, че чашата е пряко свързана с онези места и събития. Конкретно къде и как е намерено, не уточни. Но, минавайки покрай артефакта, той многозначително вдигаше очи и изричаше: „Никой на Земята няма нещо подобно, това е оттам“. Моят прадядо живя 102 години. Винаги пиеше вода само от тази чаша. – Как реагирахте на такъв подарък от вашия прародител? – Аз самият може би не бих си и спомнил подаръка на моя прадядо, но личната скръб ме накара. През януари 2006 г. 16-годишната ми дъщеря Илона претърпя автомобилна катастрофа. Лекарите ѝ поставиха най-разочароващите диагнози: руптура на панкреаса, интраабдоминално кървене, затворена фрактура на ключицата с изместване, фрактура на пубисната и седалищната кости на таза. След няколко операции лекарите прогнозираха, че в най-добрия случай момичето ще хди5 с патерици. И то не по-рано от шест месеца. Накратко, тя ще остане инвалид до края на живота си. Дъщеря ми я изписаха в началото на февруари, а в края на март трябваше да дойдем на преглед. И тогава реших, че в такава ситуация всички средства са добри. Започнах да застройва вода и бульони в чашата по няколко часа, както ме съветваше прадядо ми, и давах на Илона. И още в началото на март моето момиче започна да ходи! Когато пристигнах с нея в болницата, лекарите не можеха да повярват на очите си. Костите бяха сраснали, вътрешните органи бяха в такова състояние, сякаш никога не е имало инцидент. А бяха минали само два месеца. Лекарите не можаха да обяснят нищо, само вдигнаха рамене! – Давате ли на други хора да пият вода от Вашата „вълшебна“ чаша? – Разбира се, тези, които пият от чашата, се лекуват от различни болести. Отървават се от камъни в жлъчка, хемороиди, киселини, диабет, главоболие, хипертония, тежки и леки травми, подагра, затлъстяване, импотентност и простатит. Който вкуси водата от купата, престава да го боли сърцето, някой започва да чете без очила, въпреки че само довчера не е могъл да види по-далеч от носа си, друг имаше ужасна кашлица, сякаш отвлечена. 60-годишен мъж избегна операция, а жена, попарена с вряща вода, намаза изгарянето с „вълшебна вода“ – и всичко зарасна. – Чудеса и още чудеса! Подадохте ли Вашия „мистериозен“ бокал за изследване на различни научни институции? Вашата купа беше ли в ръцете на учени? – Кандидатствах в няколко научни института и получих невероятни резултати. Чашата се състои от силиций с извънземен произход, е изводът на Кубанския държавен университет. Резултатите от експеримента подтикнаха кубанските учени към такова фантастично заключение. Твърди се, че след като водата е стояла в чашата в продължение на 20 часа, съдържанието на молибден в нея по някаква мистериозна причина се увеличава 40 пъти, на мед – 25 пъти, на цирконий – 10 пъти. А среброто, напротив, е намаляло сто пъти. След задълбочени анализи на науката за материалите, извършени в няколко научни лаборатории, изследователите стигнаха до неоспорим извод: в земни условия не е възможен нито подобен химичен състав на сплавта, нито подобна технология. Ето и протокола от изследванията на Саратовската криминалистична лаборатория: основният материал на сплавта (над 90%) е чист силиций, основният примес (повече от 5%) е никел, има и калий, никел, желязо, осмий, неодим, селен, бром, фосфор, кобалт. Рентгеновият спектрален микроанализ, направен в Института по геология и минералогия на Сибирския клон на Руската академия на науките, потвърждава Саратовския до десети от процента. Също така Виктор Панюшкин, професор от катедрата по обща и неорганична химия на Кубанския държавен университет, ме увери като специалист, че такова съотношение на компонентите в сплавта не се среща в земни условия. А наличието на осмий в продукта почти сигурно означава: този обект е от космоса. – Кой мислите, че би могъл да направи това „стъкло“? – Не по-малко изненадващ е анализът на технологията на производство на „чашата за вино“. Завъртането е изключено: под лупа може да видите, че най-малките прорези не са спирални (това би било следа от нож), а пръстеновидни. И почти чистият силиций не се поддава на струговане. Може би това е пораснал кристал? Но защо под формата на чаша за вино? Да кажем, че това е отливка, но тогава трябва да има следи от формата, но няма. В допълнение, точката на топене на сплавта е определена на 1840°C. От всички намерени компоненти по-висока е само при осмия. Така че не е леене. Какво тогава? В науката не е обичайно да се говори за извънземен произход на неразбираема субстанция. А такива заключения не се вписват в протоколите. „Колкото и да е странно, здравият разум – настоява проф. В. Панюшкин – предлага единственото възможно решение: това е продукт на космическата технология“. – Забелязали ли сте други странности с вашата „стъкленица“? – Има и други парадокси. Когато нагрявам вода в „чашата“ на водна баня, нагрява се и водата извън артефакта, както трябва да бъде при кипене – до 100°C. И температурата на водата вътре в „стъкленицата“, колкото и да я загрявате, никога не надхвърля 82°C. Физиците нямат обяснение за този феномен. Но домашните животни страстно поглъщат вода от „чашата“ и тичат след собственика за още. Цветята, които не са били поливани дълго, под тази магическа вода започват да цъфтят противно на календара. – Съгласни ли сте с изводите на науката за Вашето „стъкло“ или не? – Жалко че нашата наука, ужасена от изводи, които надхвърлят обичайните представи, странѝ от подобни обекти, като от чума. Всички изследвания на „стъклото“ и нагрятата в него вода, извършени в различни градове, бяха извършени тайно, на приятелска основа. И въпреки че изводите на всички, които са влезли в контакт със странния предмет, фундаментално съвпадат – пред нас е продукт на извънземна, по-развита цивилизация, едва ли днес сред видни учени ще има някой, който ще си позволи да го обяви на висок глас. Защото подобно твърдение е революционно, а революции в науката в никакъв случай не се правят на всеки сто години. Превод: Георги ВЕНИН