Марияна Георгиева - СВИДНА
След нулевия ден в годината, на прага на астрономическата зима – зимното слънцестоене, в недрата на тъмата и на ин-ската енергия, проблесна светлинка, почти незрима… Като искрица плаха… И измамна… Но – внимание! Привидно е. Тя пази, носи спомена за Огъня… За Светлината, Истината, Любовта… Тя крие в себе си такава мощ, каквато никой не познава още, защото всеки път е все по-ярка, по-пространна и неудържима.
Новородилата се СВЕТЛИНА…
Тя е началото на новия годишен цикъл, нея са посрещали и са честитили предците ни.
Тя е и началото на слънчевия знак, на зодията Козирог, която моята душа си е избрала… Ето на̀, издадох се… И обещавам, че Сърцето ми ще ви почерпи.
Светлината! Нейният рожден ден ще празнуваме… Нейните рождени дни по-точно… Те са толкова на брой, колкото ги пожелаем и помислим.
Нея, светлината, ще посрещнем и поканим в домовете си. Ще я приютим, нахраним, напоим…
Но – за да може скъпата и светла гостенка да седне на трапезата на мислите и на сърцето ни, ще трябва да сме ги пречистили… От полуистини, неискреност, илюзии… От завързаност към минали, отминали събития и хора през живота ни.
За да може новото да се роди, покълне, избуи, а после – и укрепне, е нужно да е ПРАЗНО от това, което е било. И следващите дни ще ни дадат възможност да отмием, да изпратим с благодарност отживялото си… Правейки си равносметка, подравнявайки, приключвайки…
Ами… Нека ПРАЗНИците да започнат!
И нека с всеки следващ ден светлината да нараства и в душите, и в сърцата ни! И нека всеки следващ ден да е олекнал от вини, недоизказаности и несподеленост!
Нека страховете се превърнат в обич, искреност и вяра… Че светлината, този път – по-чиста и искряща – ще освети, и осветли неистините и подмените… И търпението ни ще бъде увенчано и въз-наградено.
Хайде, скъпи мои, нека да застелим бяла и пригладена от грейнали ръце покривка, да поставим върху нея благостта и сладостта на дълго топленото от сърцата ни Приятелство, да си пожелаем още светла споделеност и доверие… Да си обещаем, че ще пазим единението на душите си… Че ще браним съкровеността и на духа, от тези, дето ще опитват пак да я търгуват.
И с оня свят копнеж по Радостта, която не е шум и външен, празен блясък, а е хармония и светлозарно вътрешно пространство – ви прегръщам. И загръщам с шал от… поетично, но и закачливо слово.
С припомнянето: искайте! И ще ви се даде…
Толкова свобода съм нямала,
затова си избирам пак рамката…
На дебели подметки не вярвам,
щом на шапката ми се кланят.
Мой е изборът –
богът, калта, моделът…
Всички утрини са ми коледни.
И вратите оставям отворени:
вижте как си събличам ролята...
Ето, брегът на раздора се рони,
когато рибите проговарят…
Като болка най-свидна остана
на сина ми раната заздравяла.
Моят бог не е строг, нито стиснат.
Но наместо искряща
и приказнобяла,
ахилесова душа
ще му поискам.
---------------------------------------------------
От пофила на Марияна Георгиева-Свидна във ФБ
|
