CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

СЪБИТИЯ НА „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ Виенският квартет „Артис“ свири Бетовен и Берг

08/26/20 / ИЗКУСТВО
Струнните квартети на Бетовен – така започна всичко





culturespace.bg

Симфонична и камерна музика: 27.08.2020; 19:00 ч. – Държавна опера Варна – Основна сцена
250 години Лудвиг ван Бетовен
Квартет „Артис“ (Австрия): Петер Шумайер, първа цигулка; Йоханес Майсл, втора цигулка; Херберт Кефер, виола; Отмар Мюлер, виолончело
Бетовен – Квартет оп. 18, №1 фа мажор; Берг – Квартет №3; Бетовен – Квартет в си бемол мажор, оп. 130/133 с Голямата фуга (Със съдействието на Посолството на Австрия в България и в партньорство с фестивала „Австрийски музикални седмици“)

Бетовен живее във Виена малко повече от 34 години, до смъртта си. През първата половина от това време Виена е в постоянна война… Бетовен претворява драмата, напрежението, опасността и всичко това оставя отпечатък върху музиката му.
През 1803 г. той е вече известен. След повече от 10 години във Виена Бетовен вече не е новият човек в музикалните среди на града. Утвърдил се е като виртуозен пианист, пише забележителни композиции във всички основни инструментални жанрове и има връзки с много от най-щедрите аристократични покровители в града. Той успява да се справя със загубата на слуха (и все повече се мъчи да я запази в тайна) и донякъде успокоява бурния си дух. Бетовен никога не е напълно щастлив, не е човек с добро настроение, но към началото на XIX век нещата вървят доста добре за него и той може да започне да поема повече рискове в своите композиции.
Струнният квартет е бил един от най-разчупените жанрове в Класическа Виена. Хайдн популяризира квартетите и поставя много висок стандарт за композирането им, а Моцарт посвещава шест от най-хубавите си квартети на Хайдн. Бетовен изчаква, за да представи първия си цикъл от квартети, оп. 18, докато навърши 30, защото знае, че ще бъдат сравнявани с шедьоврите на Хайдн и Моцарт. По-малко от десетилетие по-късно създава оп. 59; през 1806 г. квартетите му вече се сравняват само с предишните му творби. Започва да пише по-дълга, по-предизвикателна музика със симфонията „Eroica“ и оп. 59. Квартетите са в подобен стил. Те не са изрично за героизма, но по абстрактен начин разказват историята за индивидуално предизвикателство и триумф.
Популяризирането на квартетите на Бетовен не започва веднага след смъртта на композитора. По много причини минават години, преди цикълът от квартети да започне да се изпълнява редовно (и десетилетия повече преди включването на Grosse Fuge – Голямата фуга). Пейзажът на изпълнителите е много различен в началото на XIX век: концертите често включват редови музиканти и публиката не може да изживее драматизма и тържеството на фантазията на отделни творби – камо ли на цели цикли. Освен това много композитори преди Бетовен са имали значими произведения: Хайдн е написал 68 квартета (в сравнение с 16 на Бетовен), а пълните струнни квартети на Моцарт се свирят от много млади музиканти. Но може би най-вече късните квартети на Бетовен отнемат много време, за да получат широко приемане.
Първият цикъл от квартетите на Бетовен е представен в Лондон (град, който композиторът никога не е посещавал) през 1845 г., 18 години след смъртта му. Той е иницииран от ентусиазирания музикант-аматьор и влиятелен музикален познавач Томас Маса Алзейгър (Thomas Massa Alsager, 1779 – 1846), английски журналист и критик, мениджър на вестник „Таймс“). Макар да не е професионален музикант, Алзейгър започва като музикален критик за „Таймс“, преминава към финансовите страници и в крайна сметка купува вестника. През 1830 г. той основава The Queen Square Select Society (под неговата егида организира концерти в резиденцията си на Queen Square). Той е най-известният любител и популяризатор на музиката на Бетовен. На Бъдни вечер 1832 г. е домакин на английската премиера на бетовената Missa Solemnis.
През 1845 г. Алзейгър създава Бетовеново квартетно общество, което се стреми да представя „възможно най-съвършеното изпълнение на квартетите от Бетовен“. След поредица от въвеждащи концерти през февруари, март и началото на април 1845 г. на струнните квартети и сонати на Бетовен, цикълът започва на 21 април. Всяка програма включва ранни, средни и късни квартети: 21 април: оп. 18/1, оп. 59/3, оп. 127; 5 май: оп. 18/3, оп. 59/1, оп. 131; 19 май: оп. 18/4, оп. 74, оп. 132; 2 юни: оп. 18/2, оп. 18/6, оп. 95, оп. 135; 16 юни: оп. 18/5, оп. 59/2, оп. 130. Забележим пропуск е Голямата фуга, толкова трудна и неразбираема, че издателят на Бетовен го убеждава да я замести с по-лесен финал и да я публикува отделно. Квартетното дружество на Бетовен не изпълнява Голямата фуга нито като завършек на оп. 130, нито самостоятелно. Всъщност Голямата фуга много рядко се изпълнява чак до ХХ век, защото среща неразбиране: намират я странна. Останалите късни квартети на Бетовен също са посрещнати нееднозначно и дори десетилетия след смъртта му те все още не са адмирирани от широката публика. Алзейгър работи, за да промени това. Усилията му убеждават меломаните, че квартетите не са плод на упадък на таланта, а вдъхновение на могъщия гений в разцвета на силите му.
Цикълът се повтаря всяка година до 1851 г. с прекъсване през 1849 г.: общо шест пъти. Целта е да се запазят едни и същи изпълнители за всеки цикъл, но се случват и замествания. В особено модерната интерпретация няма фиксиран първи цигулар – двамата цигулари се редуват в първата и втората част. Известният цигулар Йозеф Йоахим, тогава тийнейджър, участва в началото на 1848 г. Съществуват сложни печатни програми с бележки, написани от цигуларя Хенри Хил, всяка от които е озаглавена „В ЧЕСТ НА БЕТОВЕН“, а публиката е насърчена да носи партитури. Композиторът Хектор Берлиоз присъства и е възхитен.
Не е ясно защо Квартетното дружество на Бетовен се разпада през 1851 г., но и за шест години то променя обществото. Алзейгър умира през есента на 1846 г. Сред артистите и ръководството настъпват множество кадрови промени. Няколко години някои от квартетите на Бетовен в програмата са заместени с квартети от Моцарт и Хайдн (със заглавие „С БЛАГОДАРНОСТИ НА ХАЙДН, Благодетелят и Бащата“). Едва по-късно циклите с квартетите на Бетовен стават широко разпространени и Алзейгър заслужава признанието като първия, който представя квартетите в цикъл – като пълноценно преживяване.
 Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
Публикацията се финансира от Община Варна - Фонд "Култура"





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.