Съмърсет Моъм, или Потайният живот на един писател

08/22/19 / ИСТОРИЯ
Мисия в Русия – мисия невъзможна





culturespace.bg

Който познава писателя Съмърсет Моъм (1874 – 1965 г.), си спомня неговите книги –истории в Южното море, обвеяни с мек чар, с дух на пътешествие, чужди страни и култури, аромат на приключение… но навсякъде шества английският дух, облечен в смокинг, резервиран в отношенията си, в любовта си, в живота си… Романи, къси разкази, пиеси…: в края на живота си Моъм е бил „един от най-успешните и талантливи писатели на ХХ век“ (Брайън Конън, негов биограф). Още първият му роман „Лиза от Ламбет“(1897 г.) се продава за две седмици и той си свежда глава пред този знак: зарязва медицината и се отдава на писането.
Но в неговата биография има и страници, които не са толкова известни, но са не по малко интересни. През 1915 г. е вербуван в SIS (MI6) от Джон Уолингър. След първата мисия в Швейцария той е помолен от Уилям Уасман да замине за Русия като част от опита да се помогне на временното правителство да се справи със заплахата от болшевиките. Той смята, че няма необходимите качества за задачата, но в крайна сметка желанието „да види страната на Толстой, Достоевски и Чехов“ побеждава съмненията му и той приема. 

Мисията му е била почти невъзможна. Както самият той казва, трябвало е „да създаде схема, която да задържи Русия във войната и да попречи на болшевиките, подкрепени от Централните сили, да завземат властта“. По това време войната в Русия е особено непопулярна и болшевиките искат незабавен мир, което е основен лозунг в тяхната пропагандна кампания.
Моъм получава необходимия финансов ресурс, има сътрудници, офицери за свръзка – всичко необходимо от арсенала на шпионина. Установява контакти с Александър Керенски, министър-председател на руското временно правителство. И започват едни безкрайни вечери в скъпи ресторанти, с водка и хайвер. Скоро Моъм обаче се разочарова от Русия. „Безкрайните приказки, когато трябва да се действа, колебанията, апатията, която може да доведе само до унищожение, екстравагантните протести, неискреността и половинчатостта, които намерих навсякъде, ме отвратиха от Русия и руснаците“, припомня си той по-късно.
Моъм и другите агенти на MI6 не успяват в това предварително обречено начинание, но Моъм използва тези преживявания като основа за своята популярна и много влиятелна поредица от кратки истории, публикувана през 1928 г.като „Ашендън: Или британският агент“. Две от тези истории са адаптирани от Алфред Хичкок през 1936 г. във филма му „Тайният агент“, а няколко други са пригодени от Би Би Си за телевизия през 1991 г. (в края на Студената война). Смята се, че историите на Ашендън са повлияли на по-късните шпионски автори като Иън Флеминг, Джон Льо Каре и Греъм Грийн.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.