Създаването на „Сто години самота“

04/20/20 / ИЗКУСТВО
И как Габриел Гарсия Маркес забранява екранизацията на култовия си роман





culturespace.bg

Историята по създаването на тази книга е не по-малко интересна от самата творба. Тъкмо за „Сто години самота“ Габриел Гарсия Маркес е удостоен с наградата „Ромуло Галего“, а за цялостното си творчество получава Нобеловата награда за литература. Но самият писател с тъга споделя, че не би седнал да чете собственото си произведение, ако не беше негов автор.
Той поставя условие, съгласно което екранизацията на романа става невъзможна.

ПРЕДИСТОРИЯТА
Замисълът за книгата му идва наум дълго преди да седне да я пише. Може би това се случва още по времето, когато малкият Габриел се гуши в скута на баба си в колумбийското градче Аракатака и слуша дългите й разкази за миналото. А може би – когато дядо му, полковник от запаса, щедро споделял с внука си своите спомени.
Когато Габриел пораства и започва да пише първите си произведения, в романите му намират отражения много предания и легенди. В град Аракатака ще стават и събитията в „Сто години самота“, само че Маркес ще му измисли друго име – Макондо. Но жителите на Аракатака ще познаят описаните в романа улички и ще започнат да се гордеят с талантливия си земляк.
Габриел Гарсия Маркес обикаля половината земно кълбо като кореспондент. Той троха по троха събира своите впечатления, гледа на събитията не с очи, а със сърце. И чака момента, когато ще се почувства готов да сподели с читателите живота на седем поколения от едно семейство.


18 МЕСЕЦА И ЦЯЛ ЖИВОТ
Този момент настъпва, когато той навършва 40. Вече е готов да се захване за работа, остава да се погрижи за „по-маловажното“: да осигури семейството си за времето, през което ще се посвети на творческия процес. Особени богатства докъм своето четиридесетилетие Маркес не е спастрил, но да си пилее енергията по командировки и писане на журналистически обзори и статии вече не му се ще. Впрочем, през 60-те години на века Маркес вече се занимава повече с редактиране на сценарии и пиар мениджмънт. Но и това иска сили и време, които той смята да хвърли в създаването на главното произведение на своя живот.
Писателят се решава на отчаяна стъпка: за да може семейството му да живее по привичния досега начин, а той самият да има подръка всичко необходимо, той залага собствената си лека кола. Всички пари дава на съпругата си с обяснения и молба да му осигурява всичко необходимо за работата му. Не му трябвало чак толкова много. Покрай обичайното хранене Маркес помолва жена си да го снабдява с хартия и цигари. Той е нахъсан да не излиза от заточението си, докато не завърши романа.
Ръкописът е готов след 18 месеца. Само че у Габриел Гарсия Маркес вече не са останали пари дори да го прати на издател. За годината и половина, докато той творил, семейството му едва оцелявало, взимало заеми и било задлъжняло с големи суми. Но в окръга тръгва слух, че писателят е зает с много важна работа и че книгата му ще бъде наистина велика творба. Всички местни магазинери смятат за чест да поддържат своя земляк и с готовност дават на жена му продукти и всичко необходимо на вересия. Само на един от месарите близките на Маркес задлъжняват с немислимата по онова време сума от 5000 песо.
И отново на помощ се притичва вярната му жена Мерседес. Тя се съгласява да заложи миксера, а с парите да изпрати романа по пощата.

ПЪРВИ НЕСПОЛУКИ И ШЕМЕТЕН УСПЕХ
Обаче първите издателства, към които се обръща Маркес със своя ръкопис, не бързат да пуснат книгата под печат. Твърде необикновена и непривична е неговата стилистика. Пък и методът на магическия реализъм тогава още не им внушава доверие. Изглежда, че романът с трясък ще се провали и дори загубите по издаването му няма да могат да се покрият.
Но в Буенос Айрес се намира издател, който поема риска и отпечатва романа в скромен тираж: само 3000 екземпляра. После допечатват още 5000. Това е не просто успех. Романът се оказва шедьовър.
Няма смисъл да описваме сюжета на произведението, пък и е невъзможно накратко да бъде предадена същността на романа. В него по най-причудлив начин се преплитат мистика и действителност, минало и бъдеще, сън и будност. Трябва да бъде прочетен, за да се улови тънката спирала, по която се увива животът в историята на седем поколения.
Романът „Сто години самота“ е една от най-издаваните испаноезични книги. Продадени са повече от 30 милиона екземпляра по целия свят. Интересът към творбата не отслабва и днес. Тя е преведена на 35 световни езици.
Когато „прославеният“ (е, с лоша слава…) Харви Уайнстийн се обръща с молба до писателя за екранизиране на книгата, авторът не отказва, но поставя условие: да се екранизира по една глава годишно в течение на сто години, при това продължителността на всеки епизод да бъде не повече от 2 минути.

Превод и редакция: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.