culturespace.bg
През януари 1622 г. Петер Паул Рубенс, вече известен по това време, пристига в Париж. Той трябва да нарисува серия от 24 платна, които да описват биографията на Мария де Медичи.
За три години титаничен труд фламандският майстор успява да нарисува поредица от картини, в които животът на кралицата регент на Франция е представен като наниз от щастливи събития. Някои „трудности“ в съдбата се разрешават безопасно с помощта на боговете и накрая Истината триумфира. Всъщност съдбата на Мария Медичи е много по-трагична.
СЪДБАТА НА МАРИЯ МЕДИЧИ
Първата картина от цикъла изобразява паркове, които запридат нишката на съдбата на кралицата. Двойката олимпийски богове Юпитер и Юнона наблюдават процеса, а в ръцете на зловещата Морта няма ножици, които прекъсват живота на смъртните. Всичко подсказва, че нероденото дете е обречено на щастливо и велико бъдеще. Това платно и последното от серията са забележимо по-тесни от останалите, тъй като всички картини „се вписват“ по размер в определена галерия на Люксембургския дворец и тези две трябва да са разположени между прозорците.
"Установяването на регентството на Мария де Медичи"
РАЖДАНЕТО НА МАРИЯ ДЕ МЕДИЧИ
Алегорично платно, изобразяващо богинята Луцина (римска покровителка на раждането), която предава бебето Мария на Флоренция. На 26 април 1575 г. в този град наистина се е случило щастливо събитие. Не е известно дали баща ѝ, великият херцог на Тоскана Франческо I, се е радвал на раждането на шестата си дъщеря или се е надявал съпругата му най-накрая да го дари с наследник. След две години бебето ще остане без майка, а мащехата ще е бившата многогодишна любовница на херцога. Единствената нейна приятелка от детството и задълго ще бъде нейната прислужница и млечна сестра Леонора Дори Галигай.
ОБРАЗОВАНИЕТО НА МАРИЯ МЕДИЧИ
Пред нас се появява младата Мария Медичи, покланяща се пред Минерва, богинята на мъдростта, науките и изкуствата. Орфей, Меркурий и трите грации помагат в учението ѝ. Интересното е, че фигурите на трите грации през 1685 г. са запердени. В продължение на около 200 години голите богини скромно се крият зад завеси. При разбулването на картината през XIX век разликата между осветените и тъмните части е толкова осезаема, че платното се нуждае от цялостно почистване и реставрация.
Цикълът на Медичите Триумфът на Юлих, конният портрет на Мария де Медичи
ПОДАРЯВАНЕ НА ПОРТРЕТ НА МАРИЯ ДЕ МЕДИЧИ НА АНРИ IV
Картината трябва да илюстрира идеята за раждането на огромна и чиста любов, осенена от боговете, между Мария и бъдещия ѝ съпруг. Всъщност френският крал Анри IV, който наскоро се е развел с бездетната Маргьорит дьо Валоа и оцелява след смъртта на любимата си, за която иска да се ожени, едва ли е изпитвал чувства към младата булка. А младостта ѝ, по стандартите на онова време, вече линее – Мария де Медичи през 1599 г. вече е на 24 години. Ала зестрата ѝ от шестстотин хиляди крони е най-голямата в историята на Франция.
БРАК ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК
Тази практика, съвсем обичайна за висшите лица от Средновековието, сега ни е любопитна. В сравнение с нея дори съвременните виртуални сватби изглеждат много по-романтични. Въпреки това, не можете да изтриете думите от песента – на сватбата, която се състои във Флоренция, младоженецът на Мария Медичи е заменен от чичото на булката Фердинанд, великия херцог на Тоскана. Интересното е, че самият млад Рубенс присъства на това събитие, така че платното е нарисувано от очевидец.
ПРИСТИГАНЕ В МАРСИЛИЯ
Тази картина е една от най-известните в цикъла, въпреки че е посветена на по-малко значимо събитие от живота на кралицата. Платното изобразява как младата Мария Медичи напуска кораба, а над нея е Фама, богинята на слуховете и славата, която носи добри новини на съпруга ѝ.
Цикъл от картини за Мария де Медичи, кралица на Франция, сцена: Пристигане на Мария де Медичи в Марсилия
СРЕЩА В ЛИОН
И ето я дългоочакваната среща на младата двойка. Те са изобразени алегорично като олимпийски богове, купидоните до тях говорят за дълбоки и нежни чувства. Всъщност Анри толкова бърза да се срещне със съпругата си, че след пристигането си в Лион не може да се срещне с нея цели 6 дена. Но картинната приказка мълчи за това. Точно 9 месеца по-късно обаче Мария ще има син, бъдещия крал Луи XIII.
КОРОНАЦИЯ НА МАРИЯ ДЕ МЕДИЧИ
Мария е коронясана на 13 май 1610 г. в абатството „Сен Дени“. Тя убеждава съпруга си да предприеме тази стъпка, преди той да отиде с армия в Германия, за да подкрепи протестантите. На следващия ден кралят е убит. Подозрението, че Мария е съучастничка в този заговор така и не е свалено от нея.
СМЪРТ НА АНРИ IV И ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА РЕГЕНТСТВОТО
Най-важното събитие в живота на Мария Медичи: тя става суверенен владетел на Франция. Въпреки траура то сигурно е било много по-радостно за кралицата от сватбата. В подножието на трона е изобразено френското благородничество, което моли Мария Медичи да поеме управлението. Разбира се, това е творческо преувеличение. Принцовете на кръвта и благородството многократно вдигат въстания, които Мария успява да потуши само с цената на големи усилия и жертви.
ПЪЛНОЛЕТИЕТО НА ЛУИ XIII
Радостно покланяйки се пред своя пълнолетен син, Мария на картината му предава кормилото на властта. Корабът „Франция“, с подкрепата на четирите добродетели, продължава пътя си. В действителност прехвърлянето на властта не е толкова мирно, Луи XIII поема властта със сила, като заточва майка си през 1617 г. в Блоа. Заедно с нея в изгнание отива нейният съветник, бъдещият кардинал Ришельо, същият известен червен кардинал.
БЯГСТВО ОТ ЗАМЪКА НА БЛОА
Сложен сюжет, който изисква максимална дипломатичност от художника. Минерва води Мария при френските благородници, а Нощта и Зората им показват пътя. И така, с Божията помощ, Мария Медичи успява да избяга в Ангулем.
ПОМИРЕНИЕ СЪС СИНА
Мария е изобразена с жезъл на мира в ръце, нейният любим син Луи трогателно я прегръща. Хидрата, която символизира врага и политическия противник на кралицата – херцога Люин, е победена (той всъщност умира малко преди това). Всичко говори за бъдещото вечно и безкрайно щастие и просперитет на Франция. Тъкмо към този кратък период принадлежи времето на живописта.
ТРИУМФ НА ИСТИНАТА
Това е последната картина, която завършва цикъла с мощен триумфален акорд. На преден план Кронос изважда Алетея (Истината) към светлината – тя традиционно е изобразявана гола (затова ли в много езици съществува изразът „гола истина“?). А отгоре Мария Медичи и нейният коронован син държат в ръцете си лавров венец с горящо от любов сърце.
Тази картина може да изглежда като подигравка със съдбата на великата кралица, ако художникът знаеше по-нататъшните събития от нейния труден живот. Постоянните интриги я довеждат накрая до пълен крах. Бившият верен помощник Ришельо, който придобива огромно влияние върху краля, „надиграва“ кралицата майка. На 11 ноември 1630 г. Мария де Медичи дава ултиматум на сина си: „Или аз, или кардиналът!“. Всички са толкова сигурни в нейната победа, че дори започват да празнуват това събитие, но отговорът на краля е обратният: той избира Ришельо, а Мария Медичи отново бяга. Оттогава този ден е наречен „Денят на измамените“ (името на триумфалната картина се сдобива с неприкрит сарказъм). Краят на живота на Мария де Медичи е тъжен. Тя е принудена да се скита из страните и да продава бижутата си. Последните си години прекарва в Кьолн, в къщата на Рубенс, който я приютява – като сетна подигравка на съдбата.
Превод: Георги ВЕНИН
|
