Тарото – класическа симфония, неостаряващ шлагер…

Марияна Георгиева - СВИДНА Картите използва в работата си и Густав Юнг Като шампион по анализ и синтез, практичният ум няма да покаже лесно, че е и търсач на силни усещания. Защото това ще разкрие, че може да се размеква и да сваля гарда пред сърцето. А няма да се остави и в невидимите за него ръце на интуицията… Така че какво правим, когато става въпрос за карти гадателки, които знаят за миналото, разкриват настоящето и чертаят бъдещето… Това, че не вярваш в тях и ги отхвърляш, не отменя съществуването им. Така се разминаваш с недопускана и неочаквана възможност за получаване на яснота по въпрос, който отдавна те тормози. И затваряш неподозирани врати около себе си. Човек израства и успява, когато е широко отворен към непознатите възможности, провокиращи сигурността, увереността… И егото му, влязло в роля на защитник. А картите провидици продължават твърдо да отстояват позицията си и да се роят… Някои биха минали за произведения на изящното изкуство, ако не е поредната модна и бизнес вълна. Бестселърът се харчи до последно… Съвсем по западному… Нищо лично, но това което се разпада вече в тази част на географията, който разбрал – разбрал, е обвързано с етап от Пътя, характерен повече с материалния просперитет и с практичното си мислене. Та заниманията с картите Таро биха могли сериозно да се причислят към езотерическите и окултни практики, ако не бе това… Преведени буквално от английски фрази, повтаряни дори със сходна интонация, като „Вселената ще те възнагради“, „за твоето най-висше благо“, „влез в Потока", "пожелай си изобилие“, и тем подобни, които характеризират Таро проявленията напоследък, се превърнаха, уви, в клишета. И започват да профанизират истинските и мотиви, и усилия да ти се помогне отговорно, издълбоко. Оставаш с впечатлението, че Вселената е персонаж, застанал пред голям тефтер, в който скрупульозно и надлежно пише щенията ни… За да прати дарове и отговори „до поискване“. Така "посланията" даже не щрихират възможността за съществуването на йерархии от висш порядък. И респектиращото им присъствие по вертикала се свежда до омешването и изсипването им, там, в някакъв вселенски кюп. Друг е въпросът, че подобни дейности са определяни като духовни по инерция. Практиката е проява на ума в бита, който в случая се лута в лабиринта на душата. И думите „духовна практика“ звучат абсурдно. Духовността не е професия и няма как да е предмет на практикуване. Тя е Състояние… След самотно вътрешно пътуване, което води до ниво на осъзнаване от висше измерение… Когато я постигнеш, просто Я живееш. На нивото на практичния и злободневен ум обаче всичко бива просто и скоропостижно. И бодряшки се обсъжда и поднася. Всъщност, извинявам се, в гаданията тук-таме се прокрадва израз „висши сили“, което носи, да, известна компенсация… Изненадва и руската дума „разклад“, промъкнала се между чуждите купешки фрази… За да замести вехтата „гадание“… Или немасовата „проглед“, по-красиво ви звучи, нали, но за съжаление не е вървежна… Лично мен ме впечатлява по-дълбокото и авторско умение на призваните, подготвени тарочетци. Въпреки това не бих ги назовала таролози („логос“ в превод свързваме с „наука“). Но пък това не е съвсем наука, а и не е нужно. Интуицията, или вътрешната видимост, без която картите са някаква формалност, не може да се преподава или учи… За разлика от астрологията и нумерологията, които някои поставят на рафта с другите науки. Защото са въпрос не толкова на вътрешните сетива... Те повече са информационен и математически ориентир, макар и нетипичен. И понеже ме запитаха, ще отговоря, че и аз приемам тези карти като специфичен, но не и екзотичен способ за осведомяване. Който може да даде не само по-голяма яснота и вид подкрепа, но и насърчение, предложени от знаещи и отговорни хора. Ето и какво добави вещ и искрен психолог, аналитик: „Боравенето с тях си е изтънчено умение, което комбинира – първо интуиция! – с дълбочинен прочит на различни архетипни символи и знаци, осигурява нужната психическа подкрепа… А според уменията на боравещия може да даде и нови гледни точки за излизане от слепи и проблемни ситуации.“ Наричат ги и инструмент за информация. Добре, но възможно ли е отношението ни към този инструмент да не снизходи днес, след като картите са повече от книгите в книжарниците? От появата им в дебрите на древността до днес, интересът, често преминавал в мания, към тях не стихва… И в момента съществуват: оракулски, ангелски, магични, хармонични, готически, геометрични, луксозни, райски, царски, цигански, езически, шамански, викингски, масонски… феминистки… С жития на православните светци… Вероятно акт на уважение към Църквата?!… С картините на ренесансови художници… Има и модерни български… Но колкото и да се размножават картите, „класическа симфония“ са и колодите, а и гаданията, най-близки до първоначалния им образ. Останалото е забавно, цветно, пищно и напомня повече на неувяхващ панаирен шлагер. И това, което се предлага в мрежата прави същите донякъде внушения… С тази разлика, че в клиповете чуваш глас и виждаш само чифт ръце, разбира се с добре поддържан маникюр, което е като визитна картичка… И става реч за групови гадания! Разчиташ пак на шестото си чувство, за да разбереш дали важи за теб… Целта е да отидеш лично, което е за предпочитане… За съжаление до днес се шири мнението, че при лични нужди, липси и проблеми може да помогне нещо групово. Дали касае здравето или потребността да бъдеш просто чут и отразен, недопустимо е да ти се случи в група, на приятели дори. Така блокираш своята неповторимост, неподправеност… И предаваш индивидуалността си. А и резултатът е съмнителен. Никой с никого не си прилича даже на повърхността. Имитацията е илюзия. Всички общи правила и схеми слагат само рамката. Вътре в нея всеки прави своя личен избор. А сега съвсем сериозно… Да погледнем Онова най-старо таро… С уважение и страхопочит, като ви цитирам: „Картите Таро са феномен в историята на човечеството. Загърнат в тайни и различни мнения“... И биографията им е много дълга. Ще ви представя само малка част от нея… Свидетелствата свързват картите Таро с Древен Египет и с „Книгата на Тот“ на Хермес Трисмегист… (Хермес Триждивеличавият… Да, шапки долу! Сега не ще се спра на него, но който иска да се запознае с Херметизма – нека скочи в по-дълбокото!) Свързват Таро и с древноегипетската „Книжнина на мъртвите“. А името им идва от египетското „тар рош“, или Пътят на царете. В Западна Европа картите се появяват през ХIV в., в Италия, става реч за Флорентинската колода… После тръгват и към Франция; разбира се – към кралския ѝ двор. И очаквано не подминават Англия, за да разбунят и разбудят духовете там… Чак през XVIII в. археологът и масон Антоан Курт де Гебелин ги описва най-подробно, а последователят му Етейла ги превръща и в професия. В края пък на XIX в. френският окултист, и кабалист, впоследствие и розенкройцер Елифас Леви публикува своя именит трактат „Ключът към великите тайни“. Така поканва Таро в света на окултизма, езотериката и Познанието, за да ги привдигне и разграничи от картите за забавление. И забележете! За Таро пише и ги ползва в работата си със свои пациенти наследникът на Фройд, „любимецът на парапсихологията“ Густав Юнг… За сведение: картите в оригиналния си вариант представляват големи и малки аркани (общо са 78), като „аркан“ се приема и в смисъл на тайна. Казват още, че са живи същества... Не зная, може и да е така... Но са картите, които хвърлят светлина… За който може да я види, а и понесе... Ами да видим... Обещах: ще си ги подаря. Тарото на Светловидеца. И на Провидеца. Илюстрирани са политически коректно. И хвърлят мост от древността към днешното нормално… После ще се свържа с мен от ученическите си години, когато с приятелки тайно си „хвърляхме карти“ и редяхме пасианси по всякакви изплували въпроси. Вътрешно настръхнали и оживени от любопитство и боязън към открехналото се Отвъдно. И като любезна говорителка на тишината ще ви кажа: Хайде да поканим бъдещето на кафе!